Решение № 5626 от 9.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 187, във вр. с чл. 193, ал. 8 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на С. Николова - съдия в Районен съд - Благоевград, срещу решение по т. 11.1. от протокол 7 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 22.02.2022 г., с което не е прието предложението на Комисията по атестирането и конкурсите за преместване на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 6 от ЗСВ наС. Николова на длъжност "съдия" във Софийски районен съд, като на основание чл. 33, ал. 4 от ЗСВ същото следва да се счита за отхвърлено. В жалбата са изложени твърдения и доводи за липса на мотиви на оспорения акт, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и приемането му в отклонение на материалноправните условия за вземане на решение за преместване на магистрат по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ. Изложени са аргументи, че към момента на приемане на оспореното решение е била налице една вакантни длъжности, освободена в рамките на предвидения в разпоредбата 9-месечен срок. Наведени са съображения, че жалбоподателката е класирана осма "под чертата" и следователно отговаря на формалните изисквания на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ. Жалбоподателката иска оспореното решение да бъде отменено и преписката да бъде върната за повторно гласуване по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ. Ответникът по жалбата - Съдийска колегия на Висш съдебен съвет (СК на ВСС), действащ чрез процесуалния представител юрк. Антова, в съдебно заседание и в писмено становище е оспорил основателността на жалбата. Наведени са съображения, че оспореният акт е приет при условията на оперативна самостоятелност, като само кадровият орган може да преценява кой от кандидатите притежава необходимите нравствени и професионални качества. Счита, че приетото решение е мотивирано, издадено е в съответствие с материалния закон и неговата цел. Върховният административен съд - шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице, при наличие на правен интерес, срещу акт подлежащ на съдебно обжалване, визиран изрично в нормата на чл. 193, ал. 8 ЗСВ във вр. с чл. 187 ЗСВ. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С решение на Висшия съдебен съвет по т. 15.1 от Протокол 40 от заседание, проведено на 03.12.2019 г., е обявен конкурс за преместване и заемане на 16 (шестнадесет) длъжности "съдия" в районните съдилища. На основание чл. 193, ал. 3 от ЗСВ с решения по допълнителна т. 31 от Протокол 22 от 08.06.2021 г. и по т. 57 от Протокол 29 от 20.07.2021 г. класираните кандидати са преместени на заявените от тях длъжности. Жалбоподателката С. Николова - съдия в Районен съд - Благоевград е подала молба вх. ВСС-13782/05.10.2021 г. за назначаване, по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, в Софийски районен съд. С решение, обективирано в т. Р-14.2 от Протокол 7 от заседание, проведено на 14.02.2022 г., Комисията по атестиране и конкурси към Съдийската колегия на ВСС е предложила на Съдийската колегия на ВСС, на основание чл. 160 във връзка с чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, да премести С. Николова - съдия в Районен съд - Благоевград на длъжност "съдия" във Софийски районен съд, с ранг "съдия в ОС", с основно месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица 1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност. Предложението е внесено в заседанието на СК на ВСС, насрочено на 22.02.2022 г., за разглеждане и произнасяне. След обсъждане и проведено явно гласуване с вдигане на ръка на процесното решение по т. 11.1 от Протокол 7 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 22.02.2022 г. и при получен резултат: пет гласа "за" и шест гласа "против" не е прието предложението на Комисията по атестирането и конкурсите за преместване на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 6 от ЗСВ на С. Николова на длъжност "съдия" във Софийски районен съд, като на основание чл. 33, ал. 4 от ЗСВ същото следва да се счита за отхвърлено. По силата на чл. 30, ал. 1 от ЗСВ Висшият съдебен съвет осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия. Правомощията на съдийската и прокурорската колегия, в съответствие с професионалната им насоченост да назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите, прокурорите и следователите са установени в разпоредбата на чл. 30, ал. 5, т. 1 от ЗСВ. Съгласно нормата на чл. 33, ал. 4 от ЗСВ решенията на колегиите на Висшия съдебен съвет по ал. 5, т. 1 - 4 от ЗСВ се приемат с мнозинство, не по-малко от осем гласа - за съдийската колегия, и не по-малко от шест гласа - за прокурорската колегия, а останалите решения - с мнозинство, повече от половината от присъстващите членове, с изключение на решението по чл. 30, ал. 5, т. 17. Гласуването винаги е явно. Когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне, което подлежи на обжалване по реда на чл. 36 от ЗСВ. В конкретния случай, при резултат пет гласа "за" и шест гласа "против" не е прието предложението на Комисията по атестирането и конкурсите към СК на ВСС за преместване на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 6 от ЗСВ на съдия С. Николова на длъжност "съдия" във Софийски районен съд, като на основание чл. 33, ал. 4 от ЗСВ същото следва да се счита за отхвърлено. Разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ е действаща правна норма, считано от 09.08.2016 г., ДВ бр. 62/2016 г. Според нея в 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на ВСС и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на ВСС взема решение за назначаване на следващия по реда кандидат в конкурса за повишаване или преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура, не по ниска от много добър "5.00". В мотивите към решение 12 от 27.07.2018 г. на Конституционния съд по конституционно дело 1/2018 г., с което еотхвърлено искането на петчленен състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт, е посочено, че "нормата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ не може да бъде разглеждана и оценявана по друг начин освен като своеобразно продължение на една легитимна конкурсна процедура. Този извод следва от систематичното място в раздел IIа "Конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт" и е част от специалните законови материалноправни и процедурни изисквания, уреждащи финализирането на конкурсните процедури. Тя е предназначена да осигури законов регламент в хипотеза на попълване на част от освободените в съответния орган на съдебната власт места чрез нормиране на изрични, конкретни правила. Става дума за предварително обявен и проведен конкурс по един предвидим, справедлив и еднакъв за всички участници в него начин. В този смисъл като предвижда овакантената длъжност да се заеме от следващия по ред кандидат, участвал в проведен конкурс за повишаване или за преместване получил крайна оценка не по - ниска от много добър "5.00" оспорената разпоредба създава необходимите гаранции за възможностите за професионално развитие и израстване на съдиите, прокурорите и следователите." С цитираното Решение 12 от 27.07.2018 г. по к. д. 1/2018 г. на КС на Република България е прието, че създадената с цитираната разпоредба възможност за извършване на назначавания след приключване на конкурсната процедура представлява механизъм за вътрешнослужебна селекция на кадрите въз основа на ясни правила и процедури. Посочено е, че процедурата по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ представлява "своеобразно продължение на една легитимна конкурсна процедура". Целта е да се удовлетвори евентуална обективна потребност от преодоляване на кадрови дефицит, който е възникнал в 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на ВСС. Конкурсната процедура "приключва" пред съответната колегия на ВСС, обявила и провела конкурса, с приемането на решения на основание чл. 193, ал. 3 от ЗСВ за повишаване или за преместване на съдия, прокурор или следовател по поредността на класирането до попълване на предварително обявените свободни места. "Продължението" на легитимната конкурсна процедура, предвидено от чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, следва да се осъществи в рамките на 9-месечния срок, който започва да тече от датата на приемане на първото решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, с което по реда на ал. 3 са повишени или преместени класираните кандидати, независимо от последваща отмяна на същото при обжалване. Правилата, регламентиращи детайлно реда за реализиране на субективното материално право по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, чиято същност е разяснена в мотивите на горепосоченото решение на Конституционния съд на РБ, са разписани в чл. 43 от приетата на основание законовата делегация на чл. 194г от Закона за съдебната власт Наредба 1 от 2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт (Наредбата). Назначаването, повишаването, преместването и освобождаването от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите е прерогатив на съответната колегия на ВСС, съгласно разпоредбите на чл. 130а, ал. 5, т. 1 от Конституцията на РБ и чл. 30, ал. 5 от ЗСВ. Съгласно чл. 189, ал. 3 от ЗСВ, извън случаите по чл. 194, ал. 2 преместването е преминаване на равна или на по-ниска по степен длъжност на съдията - в друг съд, на прокурора - в друга прокуратура, а на следователя - в друг следствен отдел. С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗСВ, свободните длъжности в съдилищата, се обявяват от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по реда на чл. 179 ЗСВ поотделно за всеки орган на съдебната власт, и се заемат след конкурс. Регламентацията на конкурса за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт, е уредена в Раздел IIа от Глава девета на ЗСВ и в раздел III от Наредбата. Нормата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ урежда сложен фактически състав. Върховният административен съд в своята практика,в унисон със становището на КС, е приел, че назначенията по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ са част от конкурсната процедура. Целта на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ е да се използват резултатите от проведен вече конкурс за повишаване или преместване, като на освободената длъжност, се назначи кандидат при наличие на кумулативно изискваните предпоставки (така Решение 636 от 16.01.2018 г. по адм. д. 11414/2017 г., ІV отд. на ВАС). В посоченото решение на ВАС е разяснено, че разпоредбата е свързана с проведен вече конкурс и резултатите от него, като същевременно при наличие на изискуемите предпоставки същата създава за некласирания участник едно субективно материално право и възможността за реализирането му във времето. В своята практика ВАС нееднократно се е произнасял, че в производството по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, в рамките на предоставените им властнически правомощия по кадрово обезпечаване на съдебната система, съответната колегия на ВСС при съобразяване с изискванията на разпоредбите на чл. 193, ал. 4 - ал. 6 и чл. 162 и чл. 164 от ЗСВ, постановява своите актове в условията на оперативна самостоятелност. Оперативната самостоятелност на СК на ВСС при назначаването на магистрати може да бъде упражнявана само в рамките на закона. Безспорно е, че в процесния случай жалбоподателката Николова има качеството на "следващ по ред кандидат в конкурса за преместване по смисъла на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, като класирана 8 по ред в класирането за съдия в СРС с крайна оценка, не по-ниска от много добър "5,00", в случая много добър 5,45". Налице са и останали кумулативно изискуеми предпоставки съгласно мотивите към решение Р-14 по Протокол 7 от 14.02.2022 г. в рамките на законоустановения 9-месечен срок, изтичащ на 08.03.2022 г., е налице 1 (една) свободна длъжност съдия в Софийски районен съд, освободена считано от 05.01.2022 г. Длъжността не е новоразкрита в съответствие с изискването на чл. 43, ал. 7 от Наредбата, а е освободена по см. на § 2 от ДР на Наредбата. От Николова е подадено сезиращо компетентния орган заявление за преместване по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3, изр. 3 от ЗСВ за мотиви на решението, с което не се приема направеното предложение, се смятат отрицателните изказвания на членовете на Висшия съдебен съвет срещу него. Излагането на съображенията за приемане на решението е гаранция за упражняване правото на защита на магистратите и за проверка на законосъобразността му от съда. Мотивиране на административните актове на съответната колегия на Висшия съдебен съвет се дължи във всички случаи, като съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3, изр. последно от ЗСВ неизлагането на мотиви води до отмяната им само на това основание. В процесния случай при обсъждане на направеното предложение на КАК е налице едно изказване от член на СК на ВСС, в което е изразено отрицателно становище срещу предложението, съдържа аргументи, че съдия Николова не притежава необходимите професионални качества за заемане на длъжността, предвид представените справки за допуснати просрочия и забавяния по съдебни дела. Данни относно броя на забавените дела и постановените извън срок съдебни актове и конкретния размер на просрочията не са обсъдени. Липсват други основания и съображения за отказа за назначаване на кандидата. В решението и становището на КАК допуснати от кандидата просрочия при администрирането и движението на съдебните дела и при постановяване на актовете не са посочени и обсъдени. В мотивите към същото е посочено, че Николова притежава необходимите професионални качества и че са налице предпоставките за пристъпване към назначаване по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ. Констатации, относно сроковете при постановяване на съдебните актове през периода на атестация, се съдържат в мотивираното становище към протокола за класиране на кандидатите в конкурса за преместване и заемане на длъжността съдия в районните съдилища (лист 140). В същото е посочено, че Николова е въвела добра организация на администрирането и разглеждането на делата. Наличието на забавяния е посочено в становището на Комисията по професионална етика към СК на ВСС и е изложено в изказването на председателя на КПЕ. В становището е направен извод, че Николова като цяло спазва необходимите етични правила и съблюдава в работата и поведението си в обществото утвърдените принципи в Кодекса за етично поведение на българските магистрати, но конкретни нейни действия, свързани със забава при администрирането и движение на съдебни дела и неспазване на процесуални срокове при постановяване на съдебни актове, не кореспондират в пълнота с правилата на този Кодекс. В тази връзка следва да бъде съобразено, че в компетентността на КПЕ като помощен орган е преценката на нравствените качества на кандидатите, но не и на техните професионални качества. На първо място, спазването на сроковете при администрирането и движението на съдебните дела и при изготвянето на съдебните актове не е легално заложен критерий (общ или специфичен за съдии) при оценяването на кандидатите за съответната длъжност, съгласно приложимите в случая разпоредби на чл. 191а от ЗСВ и чл. 40 от Наредбата (отм. с Решение 8849 от 26.07.2021 г. на ВАС - ДВ, бр. 64 от 2021 г., в сила от 03.08.2021 г.). От друга страна, доколкото администрирането и движението на делата и изготвянето на съдебните актове в рамките на предвидените процесуални срокове е относимо към преценката на професионалните качества на магистрата, то същите (в съответния период) са взети предвид, на първо място, при изготвянето на комплексна оценка от атестирането много добра с 94 точки на съдия Николова, данните от която подлежат на преценка и анализ от конкурсната комисия, съгласно чл. 191а от ЗСВ и чл. 39, ал. 1 и чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредбата (отм.). Тази преценка се прави въз основа на общи и специфични критериии показателитеза атестиране на съдия, регламентирани в чл. 198, ал. 1 и ал. 2 и чл. 199, ал. 1 от ЗСВ, доразвити в Наредба 2 от 23 февруари 2017 г. за показателите, методиката и реда за атестиране на съдия, председател и заместник-председател на съд.Спазването на процесуалните срокове е посочено като показател по общия критерий "умение за оптимална организация на работата" (чл. 198, ал. 2, т. 1 от ЗСВ и чл. 32, т. 2 от Наредбата). Гореизложеното обосновава извода, че наличието на ненаписани в срок дела и забавеното насрочване на дела за съдебно заседание не представлява самостоятелен критерий при преценка на професионалните качества на съдията, отделно от оценката при атестацията.Преценката относно професионалните качества на кандидата се осъществява и от конкурсната комисия по реда на чл. 191а, ал. 1 ЗСВ и тази преценка се обективира в оценката, която всеки от членовете на комисията поставя на кандидата. Тази преценка включва и резултатите от последното му атестиране, в което е инкорпорирано и спазването от него на процесуалните срокове, както и умението за оптимална организация на работата и способността за своевременно и адекватно планиране на съдебните заседания по отношение на проверените избрани от комисията и представени от кандидата дела като специфичен критерий по чл. 40, ал. 2, т. 2, б. а от Наредбата. В процесния случай атестацията е посочена в кадровата справка и е взета предвид за целите на участието на Николова в конкурса за преместване. От същата е видно, че тези показатели са взети предвид, а Николова при проведено събеседване е разяснила, че допуснатите забавяния се дължат на високата ѝ натовареност, твърдение, което се подкрепя от представените по делото доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че с писмо вх. ВСС-14477/21.01.2022 г. до председателя на КПЕ от председателя на РС-Благоевград са представени справки за натовареността на съдиите в РС-Благоевград през 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и за периода 01.01.2021 г. 30.04.2021 г. (лист 75-79). Видно от представените справки Николова е с най-висока натовареност в съда през 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., а през периода 01.01.2021 г. 30.04.2021 г. жалбоподателката е с третата най-висока натовареност. Изготвената комплексна оценка от атестирането е приета от СК на ВСС и на Николова е дадена оценка "много добра" (лист 112), с оглед което следва да се приеме, че отразените констатации и направените изводи в атестацията са възприети от СК на ВСС. Обстоятелствата, относно срочността в работата на кандидата са отчетени и от конкурсната комисия при преценка на професионалните му качества и намират израз в поставената крайна оценка. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от Наредбата при приемане на решението по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ съответната колегия проверява дали следващият по реда на класирането кандидат притежава необходимите професионални и нравствени качества. Ако при преценката на професионалните качества на кандидата СК на ВСС е взела предвид допуснато неспазване на процесуални срокове извън атестационния период, предвид представените по преписката справки, включващи и периода 2020 -2021 г., това обстоятелство е следвало да бъде подробно обсъдено и аргументирано, с оглед правото на защита на съответния кандидат в конкурса, каквито мотиви липсват. С декларативно позоваване на липсата на професионални качества и посочването на допуснати просрочия в работата на магистрата, без наличие на изискуемите пълнота и конкретика, не може да бъде прието, че е изпълнено изискването за надлежно мотивиране на постановения отказ. Не са посочени и обсъдени други обстоятелства, относими към констатираните просрочия, включително данните за натовареността на кандидата. Не са обсъдени различните изводи, до които са достигнали помощните органи на СК на ВСС. Предвид посоченото липсват конкретни мотиви, сочещи на безпротиворечив извод, че на лицето следва да бъде отказано преместване на освободената длъжност съдия. С оглед гореизложеното се обосновава извод, че оспореното решение на СК на ВСС следва да бъде отменено. След отмяна на решението, с което Съдийската колегия на ВСС не е приела предложението на КАК и по същество е отказала да назначи кандидат по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ административният орган следва да се произнесе по подаденото заявление, с което е сезиран, в съответствие с мотивите на настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 187, ал. 3 от ЗСВ, във вр. с чл. 193, ал. 8 от ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение,