Решение № 14978 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7849/2018 г.

Решение № 14978 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7849/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на главен инспектор Т. Г. – Началник на Пето РУ – Златни пясъци при Областна дирекция на МВР – Варна, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Г. Георгиев, против Решение № 780/12.04.2018 г., постановено по административно дело № 3524/2017 г. по описа на Административен съд – Варна. С оспореното решение, по жалба на П. Б. е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 17-0460-000295/06.12.2017 г. на Началника на РУ 05 Златни пясъци – прекратяване на регистрация на пътно превозно средство за срок от 6 месеца. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна, след което спорът да бъде решен по същество като се потвърди наложената мярка. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. От ответника по касационната жалба - П. Б., чрез адвокат Д. Вълкова е постъпил писмен отговор и писмено становище, с които жалбата се оспорва по съображения, които са в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила и се присъдят съдебно-деловодни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Варна е заповед, с която спрямо лицето П. Б. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца, като са отнети свидетелството за регистрация на превозното средство и два броя регистрационни табели на МПС с рег. [рег. номер на МПС]. Относимите за спора факти не са спорни и същите правилно са установени от съда. Констатирано е нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, извършено от Р. Й. за това, че на 05.12.2017 г. в гр. Варна управлява лек автомобил "Фиат" с рег. [рег. номер на МПС], без да притежава свидетелство за управление на МПС, тъй като свидетелството му е с изтекъл срок на валидност на 20.04.2014 г. Автомобилът, управляван от Р. Й. е собственост на "Добруджанска строителна компания" ЕООД, чийто управител е П. Б., спрямо когото е наложена мярката. При тези факти, правилен е изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед, мотивирала го да я отмени. Съгласно приложимата редакция на чл. 171, т. 2а ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Ясно е посочен субектът, спрямо когото се налага мярка от категорията на процесната, а именно това е собственикът на превозното средство, което е управлявано от лице без свидетелство за правоуправление. Действително, лицето, спрямо което е наложена мярката е законен представител на дружеството – собственик на превозното средство, но е отделен правен субект, различен от юридическото лице, което представлява. Правната връзка между физическото лице П. Б. и "Добруджанска строителна компания" ЕООД – собственик на превозното средство, не дава основание на административния орган да наложи мярката спрямо физическото лице. Горепосочената норма е стриктна и императивна и не позволява разширително тълкуване и прилагане. Дружеството е посочено в заповедта като собственик на МПС, но недвусмислено мярката е наложена на П. Б., а не на собственика, въпреки обратните твърдения, поддържани в касационната жалба. Това съществено несъответствие с приложимия закон, обуславя материална незаконосъобразност на оспорената заповед, поради което същата правилно е била отменена от съда. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за настоящото съдебно производство /за първоинстанционното такова разноските са присъдени/, които са в доказан размер на 400 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,