Решение № 313 от 06.07.2026 г. на ВКС по н. д. № 514/2026 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК въз основа на постъпило искане от временно изпълняващ функциите главен прокурор на Република България за възобновяване на нчд № 420/2025 г. на Окръжен съд - Ловеч. Иска се отмяна на постановеното решение № 165/19.12.2025 г., с което е прието за изпълнение решение № 96 Hv 45/25b от 14.05.2025 г. на Окръжен съд по наказателни дела във Виена, Република Австрия спрямо българския гражданин С. Г. С., като за престъпления, квалифицирани по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.319, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК му е определено да изтърпи общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години при първоначален общ режим на основание чл.57, т.3 от ЗИНЗС. В подкрепа на искането за възобновяване се излагат доводи за наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, тъй като неправилно бил определен режимът за изтърпяване на наказанието, който следвало да е строг с оглед съдебното минало на лицето и предходно изтърпяно наказание лишаване от свобода. В тази връзка се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанциионния съд. В съдебно заседание искането се поддържа от представителя на Върховна касационна прокуратура по изложените в него съображения. Осъденият и назначеният му служебен защитник молят искането да не се уважава, тъй като в Австрия била излежана почти цялата присъда, а понастоящем лицето работи в затвора. Върховният касационен съд, като обсъди искането, съображенията на страните и извърши проверка в рамките на наказателното производство, прие следното: Депозираното искане за възобновяване на производството по нчд № 420/2025 г. на Окръжен съд - Ловеч е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и е допустимо, тъй като се отнася до окончателен съдебен акт, за който не е налице процесуална възможност за проверка по инстанционен ред и с оглед приравняването му по последици на произнасяне по реда на чл.457, ал.2 от НПК. Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно по следните съображения: Преди осъждането му от съдебните власти на Република Австрия, чието решение е прието за изпълнение, българският гражданин С. Г. С. е бил многократно осъждан в Република България за престъпления против собствеността, част от които реализирани при условията на опасен рецидив, като са му били налагани ефективни наказания лишаване от свобода. Значимо за настоящото произнасяне (с оглед санкционирането му с лишаване от свобода и датата на изтърпяването му) е осъждането му по нохд № 160/19 на РС – Свищов и нохд № 1291/19 на РС – Габрово, по които с определение по нчд № 363/20 на РС – Габрово, в сила от 12.06.2020 г. му е наложено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от две години. То е било изтърпяно на 13.07.2021 г. По нчд № 420/25 г. на ОС – Ловеч, чието възобновяване е предмет на настоящото искане, с решение № 165/19.12.2025 г. на основание чл.12, ал.8 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС) е признато и прието за изпълнение решение № 96 Hv 45/25b от 14.05.2025 г., в сила от същата дата на Окръжен съд по наказателни дела във Виена, Република Австрия спрямо българския гражданин С. Г. С., като за престъпления, квалифицирани по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.319, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК му е определено да изтърпи общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години при първоначален общ режим на основание чл.57, т.3 от ЗИНЗС. На основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е приспаднато предварителното задържане и изтърпяната част от наказанието, считано от 14.05.2025 г. Постановеното решение не е било атакувано пред въззивния съд и е влязло в сила на 06.01.2026 г. При посочените данни за съдимост на С. е очевидно, че последното наложено спрямо него наказание лишаване от свобода на територията на Република България е било изтърпяно на 13.07.2021 г., а престъпленията, за които е осъден от съдебните органи на Република Австрия са извършени в периодите 05.10.2016 – 18.01.2025 г. и 29.11.2024 - 13.03.2025 г. Следователно към датата на довършване на престъпната деятелност, за която е била ангажирана отговорността му на територията на чуждата държава с приетата за изтърпяване присъда, не са изминали повече от пет години. Това е налагало съобразно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС да се определи първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от две години, вместо наложения общ такъв. Следва да се отбележи, че данните за съдимостта на лицето с удостоверените от ГД „ИН“ дати на негов престой в местата за лишаване от свобода са били известни, но са останали неотчетени при постановяване на съдебния акт. От съдържанието на същия е видно, че не е направено позоваване, а и липсва констатация да са налице предпоставките на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС, позволяващи определянето на общ режим и в случаите по ал.1, т.2 от закона, когато осъденият не е с висока степен на обществена опасност. Отделно от това с оглед естеството на производството по приемане за изтърпяване на чужда присъда по реда на ЗПИИСАННЛСМВЛС, изискващо в чл. 12, ал.8 от него определянето на първоначален режим на наказанието, приложими са правилата на ЗИНЗС и е без значение соченото от осъденото лице обстоятелство, че на територията на чуждата държава е търпял по-голямата част от наказанието, както и че понастоящем полага труд в затвора. Предвид изложеното, касационната инстанция прие, че при определяне на първоначалния режим за изтърпяване на приетото наказание лишаване от свобода първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон по смисъла на чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 НПК, което сочи за основателност на искането за възобновяване на наказателното производство. За отстраняване на посоченото нарушение се налага утежняване положението на осъдения и е необходима частична, а не цялостна отмяна на постановеното решение, като делото се върне за ново разглеждане от Окръжен съд –Ловеч. Така мотивиран и на основание чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение