Решение № 15245 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5432/2018 г.

Решение № 15245 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5432/2018 г., VIII о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Индатум" ООД със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ж. к. "Ален мак", бл. 32, вх. Б, ет. 5, ап. 10 против Решение № 444/14.03.2018 г. постановено по адм. д. № 751 от 2017 г. по описа на Административен съд Благоевград. С него е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № DT000044/09.06.2017 г., издаден от И. Я. - ст. инспектор "Местни данъци и такси" в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Благоевград, потвърден с Решение № Р- DT 000044/11.09.2017 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Благоевград. Касационният жалбоподател изтъква, че съдът неправилно достигнал до извод за дължимост на установените с акта вземания за местни данъци и такси, тъй като приел, че собствената на "Индатум" ООД земя, отредена за строителство на жилища, представлява нежилищен имот. На това основание съдът незаконосъобразно определил техния размер, като се позовал на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ. Поддържа, че при издаване на оспорения административен акт, органите на общинската приходна администрация допуснали съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с неспазване на изискванията на чл. 2, чл. 3, чл. 5, чл. 6, чл. 12, ал. 1, т. 10 и т. 14 ДОПК. Длъжностните лица не разгледали и не отговорили на по – рано депозираните от дружеството жалби против задълженията за данък върху недвижимия имот и такса битови отпадъци. Съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото не обсъдил възраженията на касатора в тази насока, както и представените с административната преписка писмени доказателства. С оглед на така релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и предл. второ АПК дружеството моли съдът да отмени незаконосъобразното решение на Административен съд Благоевград и да уважи жалбата срещу оспорения административен акт. Ответникът - директорът на дирекция "Местни данъци и такси" при Община Благоевград, редовно призован, се представлява от юрк. Георгиева, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски в минимален размер за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, съобразявайки доводите и възраженията на страните и обсъждайки предявените касационни основания, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна по делото, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решението си Административен съд Благоевград е отхвърлил оспорването на касационния жалбоподател срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № DT000044/09.06.2017 г., издаден от И. Я. - ст. инспектор "Местни данъци и такси" в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Благоевград, потвърден с Решение № Р- DT000044/11.09.2017 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Благоевград. С акта на дружество "Индатум" ООД за притежавания от него собствен недвижим имот - земя с площ от 2108, 00 кв. м., находяща се в гр. Благоевград, общ. Благоевград, с идентификатор - 04279.140.44 Струмско, за 2014 г. е определен данък върху недвижимите имоти - сума за внасяне в размер на 46, 65 лв. (главница и лихва), за 2015 г. съответно данък недвижими имоти – сума за внасяне в размер на 44, 98 лв. (главница и лихва), за 2016 г. данък върху недвижимите имоти - сума за внасяне в размер на 41, 11 лв. (главница и лихва). С акта са определени и такси за битови отпадъци (ТБО) за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. Съответно за 2012 г. е посочена за плащане сумата от 151, 00 лв. за ТБО (главница и лихви), за 2013 г. за плащане са определени 140, 64 лв. ТБО (главница и лихви), за 2014 г. сума за плащане в размер на 130, ЗЗ лв. ТБО (главница и лихви), за 2015 г. сума за плащане в размер на 119, 95 лв. ТБО (главница и лихви), за 2016 г. е посочена за плащане сумата от 109, 64 лв. ТБО (главница и лихви). Съответно установените с акта задължения за данък недвижим имот за внасяне са в размер на 112, 65 лв., а лихвите за просрочия към тях са в размер на 20, 09 лв. Установените с акта задължения за ТБО за внасяне са в размер на 508, 30 лв. и лихвите за просрочия към тях са общо в размер на 143, 26 лв. В производството по издаване на процесния АУЗД компетентните длъжностни лица констатират, че имотът е закупен с договор за покупко – продажба на недвижим имот от 11.05.2005 г., оформен в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот, акт № **, том I, рег. № 766, дело № 88 от 2005 г. на Нотариус Д. Аврамова, с район на действие РС Благоевград. Към датата на покупката имотът представлява ливада, цялата с площ от 2108 кв. м., находяща се в землището на Благоевград, в местността "Под черквата", имот пл. № 140044 по плана на земеразделяне на град Благоевград, при граници съгласно записа в нотариалния акт. За описания собствен на дружеството недвижим имот са подавани за процесните периоди от време, следните декларации: С декларация по образец рег. № ДК 21-3331 от 30.12.2016 г. по описа на Община Благоевград, на осн. чл. 21, т. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Благоевград (само "Наредбата") за освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване, в края на годината дружеството декларира поцесната земя, като земя предназначена за строеж на жилища, която няма да се ползва през цялата 2017 г. С идентична декларация рег. № ДК 21-02 от 04.01.2016 г. за същия недвижим имот и предназначение, касаторът декларира, че няма да го ползва за цялата 2016 г. С декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти (лист 37 от делото пред Административен съд Благоевград) парт. № 101610032 и № 4914 от 15.09.2010 г. по описа на Община Благоевград, дружество "Индатум" ООД е декларирало земята, като я е индивидуализирало и чрез посочване на нотариалния акт за покупко – продажба от 2005 г., както и, че не се използва за стопанска цел. Посочено е в декларацията на Част I (лист 41 от делото пред Административен съд Благоевград), че земята е земеделска. Видно от скицата на поземления имот № 11476 от 13.07.2010 г., издадена от Служба геодезия, картография и кадастър, земеделската земя се намира в урбанизирана територия и е предназначена за жилищни нужди. Със заповед № 1592/28.10.2016 г. на кмета на Община Благоевград, на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ са определени границите на районите на територията на общината, в които за 2017 г. е организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци, както и по поддържане на чистотата на обществено ползване. Като писмено доказателство административният съд е приел и Становище изх. № ВД-00-779/27.06.2017 г. (на л. 18 от делото), според което в поземлен имот с идентификатор 04279.140.44, не се извършва услугата "Сметосъбиране и сметоизвозване на битов отпадък". Видно от писмо на кмета на Община Благоевград изх. № 70 – 00 – 32 от 21.03.2015 г. до дружеството жалбоподател, на последното е разяснено, че съгласно Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци и такси и цени на услуги на територията на Община Благоевград, таксата битови отпадъци се определя в годишен размер и обхваща посочените в писмото компоненти. Конкретно за имота на дружеството се следва такса битови отпадъци, която е начислена за депо и чистота в населеното място, респ. земята отредена за жилищно строителство е земя със стопанско предназначение. Със заповед № 1710 от 12.08.2009 г. на кмета на Община Благоевград е одобрен ПУП – ПЗ за промяна предназначението на имот с идентификатор 04279.140.44 в местността "Под черквата", като е посочено предвиждането за строителство в имота на жалбоподателя. С Решение № ОД – 04 от 29.04.2010 г. на председателя на Областна дирекция " Земеделие" гр. Благоевград, комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), на осн. чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 41, ал. 1 от ППЗОЗЗ променя предназначението на земеделската земя на "Индатум"ООД с площ от 2108 кв. м. за изграждане на обект "Жилищно строителство" в имот № 04279.140.44 при граници съгласно приложената скица и влязъл в сила ПУП. Първоинстанционният административен съд след правилна преценка на относимите за спора доказателства, ценени поотделно и в своята съвкупност и анализ на приложимите материалноправни норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 21 ЗМДТ е достигнал до извод, че имотът на дружеството, за който се дължат процесните суми за данък недвижим имот и ТБО е нежилищен. При това положение и доколкото в случая се касае за данък, чийто размер се установява от органа по приходите въз основа на подадена от задълженото лице декларация (чл. 107, ал. 1 ДОПК) Административен съд Благоевград заключава, че законосъобразно органите на общинската администрация са определили ДНИ и ТБО за процесния имот. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доводите, които подържа в подкрепа на твърдените пороци, са за неправилно тълкуване на понятието "жилищен", респ. "нежилищен имот" и съответно определяне на основата, на която се изчислява данък недвижим имот и ТБО. Касаторът излага съображения, че както по време на административното производство така и в производството по оспорване на АУЗД пред съда, притежаваният от него недвижим имот е със сменено предназначение и понастоящем е отреден за имот за "жилищни нужди". От приетите за установени правнорелевантни факти от първоинстанционния съд е видно, че през 2010 г. касационният жалбоподател е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ в ред. ДВ 95 от 2009 г., в която изрично посочва, че имотът е за жилищни нужди и не се използва със стопанска цел. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗМДТ, съответно чл. 17, ал. 1 ЗМДТ (в сила до 15.09.2010 г.), собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване е длъжен при придобиване на имот или на ограничено вещно право да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Значението на тази декларация е общинската приходна администрация да събере информация за ползването на имота, с оглед определяне на облагаемата основа и следващия се размер на данъка. На осн. чл. 17, ал. 2 ЗМДТ (ред. ДВ бр. 95 от 2009 г.), за жилищните и нежилищните имоти, върху които имат право на собственост, съответно им е учредено ограничено вещно право на ползване, предприятията подават декларации по реда и в сроковете по чл. 14. Следователно и предприятията са данъчно задължени лица по смисъла на чл. 17, ал. 1 ЗМДТ. Касационният жалбоподател е търговско дружество, регистрирано по законите на Република България, поради което има задължение да декларира собствения си недвижим имот, вкл. и неговия вид и всички обстоятелства, имащи значение за определяне на данъка. Касаторът във всички декларации по делото е декларирал имота като земя, предназначена за строеж на жилища. Поради това счита, че по този начин имотът му е превърнат в жилищен такъв. С цел облагането да се извърши на база на фактическото ползване на имота законодателят изисква субектът по чл. 11 ЗМДТ да декларира вида на ползване на имота. В конкретната хипотеза страните не оспорват обстоятелството, че процесната ливада, която към датата на придобиването е имала статут на земеделска земя, след 2009 г. е със сменено предназначение и е отредена съобразно ПУП за местността "Под черквата", където се намира замята, за жилищно строителство. Тази земя обаче е част от предприятието на дружеството, доколкото не се установява друго по делото пред първоинстанционния административен съд и доколкото, тя е декларирана като притежание на търговското дружество, като част от неговото недвижимо имущество, върху която понастоящем няма осъществено строителство на жилищни сгради. В ЗМДТ липсват легални дефиниции на понятията "жилищен" и "нежилищен" имот. Поради това за изясняване съдържанието им е прието, да се използват дефиниции на сходни понятия, съдържащи се в други нормативни актове (арг. от разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове). Законът за устройството на територията в т. 30 на § 5 от своите Допълнителни разпоредби посочва, че "жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло, за задоволяване на жилищни нужди. В т. 29 на същия параграф е посочено понятието "жилищна сграда", според което това е сграда, предназначена за постоянно обитаване, състояща се от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгърната застроена площ. В случая този имот се ползва като земя за жилищни нужди, но той не е застроен и няма построени сгради съобразно предвижданията на ПУП по цитираната заповед № № 1710 от 12.08.2009 г. на кмета на Община Благоевград. Тежестта на доказване фактическото ползване на имота като положителен факт е за дружеството, тъй като от установяването му, то черпи благоприятни за себе си правни последици. При тези съображения за да се приеме един имот за жилищен, той трябва да бъде сграда или недвижим имот, в който вече е изградена тази сграда и функцията на недвижимия имот е само на прилежаща площ към сградата. По делото не е спорно, че имотът на жалбоподателя не е застроен, а е за стопански нужди на предприятието на касатора, т. е. за жилищно строителство. Неоснователни са доводите на дружеството жалбоподател, че решението за промяна предназначението на собствения му недвижим имот е загубило своето правно действие и понастоящем той отново е със статут на земеделска земя. В случая с чл. 64а (Нов - ДВ, бр. 35 от 2012 г.) от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи, решението за промяна на предназначението на земеделската земя губи правно действие, когато: в тримесечен срок от съобщаването по реда на чл. 24а ЗОЗЗ не е заплатена таксата по чл. 30 ЗОЗЗ, или в тригодишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта, или в 6-годишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението изграждането на обекта не е започнало. По делото пред Административен съд Благоевград дружеството не доказва наличие на някоя от хипотезите на цитираната норма на чл. 64а от Правилника, респ. по делото няма данни за служебно извършена промяна в съответните регистри (чл. 64а, ал. 6 от Правилника). При тези констатации земята притежание на касатора е отредена за строителство на жилищни сгради и има нежилищен характер. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищни имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. Правилно поради това и в съответствие с материалния закон административният орган издал АУЗД е определил и ТБО върху отчетната стойност на имота – 31 770 лева съответно само за две от компонентите на ТБО, само за услугите, които се предоставят по арг. от чл. 71 от ЗМДТ. Това са проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване, мониторинг на депата за битови отпадъци при ставка 1, 40 промила и за чистотата на териториите за обществено ползване – почистване на уличните платна, площадки, алеи, парковите и други територии на населените места, предназначени за обществено ползване - 1, 80 промила. Цената на услугите, които Община Благоевград предоставя е определена съгласно Тарифа за конкретните размери на местните такси и цени на услуги по Приложение № 1 от Наредбата. На осн. чл. 17, ал. 1, респ. ал. 2 от същата за процесния период от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. основата за изчисление на ТБО е върху по – високата между отчетната и данъчната стойност на имота, съгласно Приложение № 2 ЗМДТ (чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата е изменен с Решение № 313 на Общинския съвет на Община Благоевград по протокол № 16 от 29.12.2010 г., в сила от 01.01.2011 г. и изменен с Решение № 512 на Общинския съвет на Община Благоевград по протокол № 19 от 21.12.2012 г., в сила от 01.01.2013 г.). При тези мотиви се приема, че Административен съд Благоевград правилно е подвел установените факти към релевантните правни норми и решението му е съответно на материалния закон. В хода на образуваното административно производство по установяване на задълженията за местни данъци и такси дължими от касатора, административният орган е обсъдил възраженията на страната, като за тази цел е отговарял на негови писма, със свои такива, приложени като писмени доказателства по делото пред Административен съд Благоевград (листи 30, ЗЗ, 35). От гореизложеното е видно, че доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. В хода на съдебното производство съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на осн. чл. 161, ал. 1, предл. трето ДОПК на ответната страна се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като директорът на дирекция "Местни данъци и такси" при Община Благоевград се представляваше в процеса от юрисконсулт Георгиева. На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението се определя в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,