Решение № 3226 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8538/2016 г.
ВАСV отделение16.03.2017 г.докладчик Емилия Кабурова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 961/19.05.2016 г., постановено по адм. дело № 1072/2015 г. на Административен съд - Б., първи състав. ОСЪЖДА Н. К. Ч., от гр. Б., ул. "А. Д." .№..., да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", гр. С., юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 100 /сто/ лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3226 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8538/2016 г., V о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. К. Ч., от гр. Б., против решение № 961/19.05.2016 г., постановено по адм. дело № 1072/2015 г. на Административен съд - Б., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез пълномощника му - юрисконсулт Иванов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Б. е отхвърлил жалбата на Н. К. Ч. срещу заповед № 196/15.05.2015 г. на изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация", с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предписаната форма и в съответствие с административнопроизводствените правила, при спазване на материалния закон и целта му, поради което заповедта е законосъобразна. Решението е правилно. За да се приеме, че условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, посочен като правно основание за издаване на акта, са изпълнени следва да се установи, че длъжността заемана от жалбоподателя е премахната като нормативно установена позиция и система от функции или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. Касаторът е заемал длъжността "инспектор" с ранг IIIм в Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Б. и съгласно утвърденото ново длъжностно разписание, в сила от 15.05.2015 г. е намалена общата численост на администрацията на ИА "Автомобилна администрация" от 581 бр. на 523 бр., като са намалени и щатните бройки на дирекцията, в която работи жалбоподателя. Длъжността "инспектор" в РД "Автомобилна администрация" - Б., която е заемал жалбоподателя, в новото длъжностно разписание е съкратена от дванадесет на единадесет бройки. В кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативно определената численост на служителите. Въз основа на предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Обективирането на това волеизявление в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 15.05.2015 г., въз основа на което е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя. Функциите на длъжността са запазени, но е налице общо намаляване на щатните бройки в дирекцията в новото длъжностно разписание. В този случай фактът, че длъжността продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания, не води до извода, че конкретната длъжност не е съкратена. Намаляването на броя на служителите, изпълняващи една и съща длъжност дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с избран от него служител, като в случая е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Това е въпрос по целесъобразност, възложен за решаване на ръководителя на звеното и при условията на неговата оперативна самостоятелност, свързан с преценката за възможно най-правилното разпределяне на задълженията. Не може да се приеме за незаконосъобразност на заповедта липсата на подбор между служителите, тъй като ЗДСл. не въвежда такова изискване към органа по назначаването. В случая липсва законово задължение за подбор между служителите, които изпълняват длъжността, чиито бройки са намалени, както и на въведени в закона или утвърдени от органа правила и критерии в тази насока. Правилни са изводите на съда, че утвърдената от изпълнителния директор Методика за оценка на показателите за извършване на подбор, по реда на чл. 329, ал. 1 от КТ, е относима към служителите назначени по трудово правоотношение, но не и към служителите по служебно правоотношение каквото е налице спрямо Н. Ч.. Налице е реално намаляване на щата за посочената длъжност в рамките на структурата на дирекцията, като посоченото правно основание е такова, при което органът не е длъжен да посочи защо се съкращава длъжността, заемана от конкретния държавен служител. Не подлежи на съдебен контрол въпросът дали действително е целесъобразно съкращението. То е извършено по законоустановения ред, от компетентния орган, при наличие на законово основание. След като по несъмнен начин по делото е установено, че спрямо жалбоподателя е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, то изводите на съда, че оспорената заповед е законосъобразна са правилни. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход по обжалването и направеното искане, на ответника се дължи присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева. Разноските са за сметка на касатора, а размера им съответства на минималния такъв по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към който препраща чл. 37, ал. 1 от ЗПП, респ. чл. 78, ал. 8 от ГПК / ред. Д. в. бр. 8/2017 г./. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2