Решение № 233 от 7.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3296/2018 г.

Решение № 233 от 7.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3296/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по касационната жалба на държавен инспектор Д. С. като процесуален представител на КПКОНПИ срещу въззивното решение на Апелативен съд В. /ВАС/ от 17.07.2018 г. по гр. д. № 245/2018 г. Касационната жалба съдържа оплаквания за процесуални нарушения, за необоснованост и незаконосъобразност. Иска се отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответниците по касационната жалба Е. Л. И., Г. Ю. М. и Л. Ю. Г. в отговора си по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК чрез адвокат Ив. С. са изложили съображения за нейната неоснователност. В отговора си на касационната жалба чрез адвокат Г. А. ответникът Ю. Г. И. от [населено място] е заел становище за неоснователността й. С определение № 461/09.06.2020 г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ (отм.); поради разрешаването му от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, изразена в постановеното от ОСГК ТР № 1/2018 г. За да се произнесе по жалбата, ВКС взе предвид: С атакуваното решение ВАС е обезсилил решението на ОС Добрич от 29.12.2017 г. по гр. д. № 670/2014 г. в частите, с които на основание чл. 74 и сл. ЗОПДНПИ (отм.); са отнети от Ю. Г. И., от Е. Л. И., от Г. Юл. М. и от Л. Юл. Г. движимо и недвижимо имущество, парични средства, дялове в търговски дружества, съответно индивидуализирани, и е прекратил производството в тези части. Въззивният съд е отменил първоинстанционния съдебен акт в частите, с които са присъдени в тежест на ответниците разноски, и вместо него разноски са присъдени в тежест на КПКОНПИ. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че срокът по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.); е преклузивен и тъй като от КПКОНПИ не е било взето решение до изтичането му за образуване на производство за отнемане на имущество от ответниците, предявените след този срок искове са недопустими, такова е и образуваното по тях съдебно производство, поради което постановеното от първоинстанционния съд уважително решение по исковете следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено. С Тълкувателното си решение по ТР № 1/2018 г. ОСГК прие, че изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.); , по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.); и по чл. 112, ал. 1 и ал. 2 ЗПКОНПИ не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т. е. предвидените в посочените разпоредби срокове за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, са инструктивни и е дължимо образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.); , по чл. 74 ЗОПНПИ (отм.); и по чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичането им. Така даденото от ОСГК разрешение по тълкуването и на приложимия в разглеждания случай закон е задължително за съдилищата. Тъй като произнасянето от въззивния съд по въпроса за характера на срока по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.); , само по себе си /единствено/ обусловило изхода на спора по делото, е в противоречие с това разрешение, атакуваното решение следва да бъде отменено в обжалваните му от КПКОНПИ части /без частта, с която е оставена без уважение молба на Ю. Г. И. за връщане като недължимо внесена платената за въззивното производство държавна такса/ и делото да се върне на същия съд за извършване на следващите се процесуални действия по разглеждането на въззивните жалби на ответниците срещу първоинстанционното решение. Съдът следва да се произнесе и по заявените от ответниците в отговорите им на касационната жалба възражения за недопустимост на предявените искове. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,