Решение № 10814 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9327/2018 г.

Решение № 10814 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9327/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") при Министерството на правосъдието, чрез процесуалния и представител юрисконсулт Георгиева срещу Решение № 87 от 13.06.2018 г., постановено по адм. дело № 131/2018 г. по описа на Административен съд Ловеч в частта му, с която е уважен предявения срещу нея иск, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в тази част, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявения срещу нея иск се отхвърли изцяло. Ответникът С. Бонев взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на решението в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Ловеч се е развило по исковата молба на С. Бонев против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), гр. София, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в посочен в исковата молба период, в който е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в Затворническо общежитие (ЗО) "Атлант" Троян със сума в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от деня на прекратяване на непозволеното увреждане до окончателното и изплащане. Претърпените неимуществени вреди е основал на липса на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в помещението, в което е изтърпявал наложено му наказание. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения иск за сума в размер на 230 лева и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 1000 лева като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в периода на изтърпяване на наказание в Затворническо общежитие "Атлант", гр. Троян от 20.12.2015 г. до 07.01.2016 г. ищецът е претърпял неимуществени вреди, произтичащи от бездействие на администрацията на ответника да осигури достъп до санитарен възел и течаща вода, нарушаващо чл. 3, ЗИНЗС, което при презумпцията на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е основание за присъждане на обезщетение, като размерът му е определил при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост.. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Неправилно е прието в обжалваното решение, че в случая са налице законовите изисквания основаващи отговорност на ответника за обезщетяване на твърдените за причинени от ищеца неимуществени вреди Установено е от събраните по делото доказателства и не е спорно между страните, че ищецът е изтърпявал наложено наказание лишаване от свобода в ЗО "Атлант" Троян в исковия период - от 20.12.2015 г. до 07.01.2016 г. Видно от доказателствата по делото, при постъпването му в общежитието на 22.03.2012 г. ищецът е настанен в спално помещение със санитарен възел, като по негово желание на 12.11.2012 г. е преместен в друго спално помещение, където такъв няма. В последното помещение ищецът е пребивавал и в исковия период, като постоянен достъп до течаща вода и тоалетна, без контрол от администрацията на ответника е осъществяван ежедневно от 06. 00 ч до 20. 30 ч. От установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Настоящата инстанция намира, че решаващият съд, изхождайки от конкретно събраните в хода на процеса доказателства, неправилно е приел, че степента и продължителността на причинените на ищеца неудобства подлежат на обезщетяване. В случая, при преценката на въздействието на установените по делото конкретни условия на живот върху ищеца в исковия период, съобразена с установената по делото тяхна минимална продължителност, както и при съобразяване на обстоятелството, че ищецът е настанен в спалното помещение по негово изрично искане не може да се приеме, че е уронено човешкото му достойнство или е породено чувство на страх, незащитеност или малоценност, подлежащи на обезщетяване съобразно критериите за справедливост на приложимия закон,. Следва да се отбележи, че ищецът не твърди невъзможност за достъп до санитарен възел извън рамките на определения дневен свободен режим в процесния период, нито да не е знаел, че помещението, в което е поискал да бъде преместен не притежава собствен такъв. Ирелеванто е обстоятелството в кой момент е изразено желанието за преместване. При установената по делото фактическа обстановка следва да се приеме за оборена презумпцията на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. При изложените мотиви решението на първоинстанционния съд ще следва да се отмени в обжалваната част, както и в частта, с която е осъден ответника да заплати разноски по делото, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен и в уважената част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение