Решение № 332 от 27.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 994/2012 г.

Решение № 332 от 27.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 994/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 251 ГПК. С решение 166 от 14.05.2013 г., постановено в производство по чл. 290 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение е отменил решение № 984 от 9.06.2012 г. по гр. д. № 4215/2012 г. на Софийски апелативен част в частта му, с която предявените от К. Б. Ч. и В. Б. К. против Т С. Б. искове с правно основание чл. 59 ЗЗД са уважени над размер от 4842 лева до 9272 лева, както и в частта, с която е присъдено обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на 1300 лева и е отхвърлил исковете в тази им част. С молба от 3.06.2013 г., постъпила от Т С. Б. се иска поправяне на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между обхвата на касационния контрол на въззивното решение и отразяването му в диспозитива на решението. Моли се за изменение на решението в частта му за съдебните разноски, които молителката претендира да бъдат присъдени за всички съдебни инстанции. С молба от 25.06.2013 г., постъпила от К. Б. Ч. и В. Б. К. се иска тълкуване на решението на Върховния касационен съд предвид съществуваща неяснота относно това в коя част решението на Софийски апелативен съд е отменено; отхвърлено ли е изцяло направеното от ответницата възражение за прихващане; от кой момент се дължат законни лихви върху главницата на задължението. Поддържа се, че е налице и очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между правните изводи в мотивите на решението и изразяването им в диспозитива му. Въведено е и искане за изменение на решението в частта му за присъдените съдебни разноски. По молбите за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 166 от 14.05.2013 г. по гр. д. № 994/2012 г. и за тълкуването му, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: С решение № 4937 от 12.09.2011 г. по гр. д. № 4225/2006 г. на Софийски градски съд, предявените от К. Б. Ч. и В. Б. К. против ТС. Б. искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 15072 лева и по чл. 86 ЗЗД за сумата 1300 лева са отхвърлени изцяло. С решение № 984 от 9.06.2012 г. по гр. д. № 4215/2012 г. на Софийски апелативен част, първоинстанционното решение е отменено в частта му, с която искът с правно основание е отхвърлен до размер на 9272 лева, а искът с правно основание до 1300 лева. В останалата му част - в частта, с която искът с правно основание е отхвърлен до размер от 15072 лева, първоинстанционното решение е оставено в сила. Въззивният съд е присъдил на ищците К. Б. Ч. и В. Б. К. на основание чл. 59 ЗЗД сумата 9272 лева, съставляващи обезщетение за ползване без основание от ответницата Т С. на имот в [населено място] за времето от 8.12.2003 г. до 8.12.2006 г., както и обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на законната лихва от 1300 лева. Прието е, че за периода от 8.12.2003 г. до 8.12.2006 г. ответницата дължи обезщетение в размер на 15072 лева (с оглед заявения петитум), от които е присъдил 9272 лева след прихващане с насрещно изискуемо вземане на ответницата за подобрения в имота в размер на 5800 лева. Касационна жалба против въззивното решение е постъпила само от ответницата ТС. Б., която е поискала отмяна на решението в осъдителната му част. В останалата му част - в частта, с която искът с правно основание е отхвърлен за разликата от 9272 лева до 15072 лева, въззивното решение е влязло в сила като необжалвано на основание чл. 296, т. 2, пр. I-во ГПК. Предмет на решение № 166 от 14.05.2013 г. по гр. д. № 994/2012 г. IV г. о. е въззивно решение № 984 от 9.06.2012 г. по гр. д. № 4215/2012 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната му част - в частта, с която предявените от К. Б. Ч. и В. Б. К. против Т С. Б. искове с правно основание чл. 59 ЗЗД са уважени до размер на 9272 лева, както и в частта, с която е присъдено обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на 1300 лева. Този предмет е ясно очертан в мотивите на решението: "допуснато е касационно обжалване на решение № 984 от 9.06.2012 г. по гр. д. № 4215/2012 г. на Софийски апелативен част, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от К. Б. Ч. и В. Б. К. против Таня С. Б.. "По същия предмет съдът се е произнесъл в диспозитива на решението си, с което е отменил частично въззивното решение в осъдителната му част. В отхвърлителната му част, въззивното решение като влязло в сила не е било предмет на касационно обжалване, поради което няма и произнасяне както в мотивите, така и в диспозитива на касационното решение. Доколкото в мотивите към решението съдът е разгледал и въпрос по възражението за прихващане, то това е сторено, тъй като с отмяната на решението в осъдителната част се е поддържала и висящността на възражението (предявено в размер на 28100 лв), но по възражението за прихващане съдът не дължи диспозитив. В заключение, предмет на гр. д. № 994/2012 г. е въззивно решение № 984 от 9.06.2012 г. по гр. д. № 4215/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която предявените от К. Б. Ч. и В. Б. К. против ТС. Б. искове с правно основание чл. 59 ЗЗД са уважени до размер на 9272 лева, както и в частта, с която е присъдено обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на 1300 лева. В тази част с решението е формирана сила на пресъдено нещо, а диспозитива на решението не препятства провеждането на принудително изпълнение, поради което искането за тълкуване на решението е неоснователно. Неоснователно е и искането за тълкуване на решението относно началният момент на присъдената законна лихва върху главницата на задължението - в неотменената част на въззивното решение, влязла в сила с постановяване на касационното решение, законната лихва върху сумата 4842, 34 лева е присъдена от 8.12.2006 г., без Върховният касационен съд да е отменял или изменял решението в тази му част. Искането за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка е основателно досежно липсата на отразяване в диспозитива на решението, че въззивното решение се оставя в сила в останалата му обжалвана част, т. е. в частта с която исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД са уважени до размер на 4842, 34 лева. Очевидна фактическа грешка е допусната и при постановяване на диспозитива на определение № 162 от 5.02.2013 г. С определението е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, без това да е точно отразено в диспозитива, поради което така допуснатата неточност следва да бъде отстранена по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК. Въведените от страните искания за изменение на съдебното решение в частта му за разноските не следва да бъдат разглеждани предвид разпоредбата на чл. 80 ГПК, тъй като до приключване на съдебното заседание в касационната инстанция страните не са представили списък на направените съдебни разноски - т. 9 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. ОСГТК ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение