Решение № 14967 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2671/2012 г.

Решение № 14967 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2671/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 2037/30.11.2011 г., постановено по адм. дело № 1246/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № 161005319/10.03.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 326/20.04.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, с която на Дечка Димова Петева е определен допълнителен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер, представляващ разликата над сумата от 774.95 лв. до 2 926.47 лв. и прилежащи лихви за забава за разликата над 492.49 лв. до 1859.82 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че разполагаемите парични средства на семейството към 1.01.2005 г. са в размер на 45 581.81 лв., получени в резултат на признатия приход от 18216 лв. Счита, че получените от съпруга на ревизираното лице средства за 2004 г. следва да бъдат намалени с посочената сума, в следствие на което би си достигнало до извод, че органите по приходите законосъобразно са определили размерите на данъчната основа и дължимия данък за 2005 г. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение в обжалваната му част и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Дечка Димова Петева, чрез процесуален пълномощник, с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Касационна жалба е депозирана и от Дечка Димова Петева срещу Решение № 2037/30.11.2011 г., постановено по адм. дело № 1246/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт /РА/ № 161005319/10.03.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 326/20.04.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, в частта за 2005 г. за сумата от 774.95 лв. и лихви от 492.29 лв., както и в частта за 2006 г. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е определил размерът на наличните за семейството средства към началото на 2005 г., в резултат на което е достигнал до необоснования извод, че е налице превишение на разходите над приходите. Навежда довода, че при положително крайното салдо за 2005 г. неправилно е прието, че към 1.01.2006 г. семейството не разполага с парични средства. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли съда отмени атакувания съдебен акт и вместо него постанови друг, по съществото на спора, с който отмени РА в посочените части, ведно с присъждане на осъществените по делото разноски. Ответникът - Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба на Дечка Петева. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив и неоснователност на касационната жалба на Дечка Димова Петева. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби са депозирани от активнопроцесуално легитимирани лица, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - гр. Пловдив по адм. дело № 1246/2011 г. е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт /РА/ № 161005319/10.03.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 326/20.04.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, с който на Дечка Димова Петева е определен допълнителен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 2 926.47 лв. и прилежащи лихви за забава в размер на 1 859.82 лв., за 2006 г. - в размер на 6 578.29 лв. и лихви - 3 310.66 лв., както и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 373 лв. и прилежащи лихви за забава в размер на 74.97 лв. За да отмени РА в частта за 2005 г. относно допълнително определения данък за сумата над 774.95 лв. до 2 926.47 лв., както и за да отхвърли жалбата по отношение на 2006 г. съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на приложимия процесуален ред за ревизиите при особени случаи. Решаващият състав е възприел като правилна констатацията на ревизиращите органи за наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за преминаване към установяване на задълженията за лицето за данък върху доходите по особения ред, оправомощаващ органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определената от тях основа. Във връзка с нейното формиране, съдът е приел, че основният спор между страните е концентриран върху размера на разходите за извършено строителство на жилищна сграда в периода 1999-2001 г., тъй като той рефлектира върху наличните разполагаеми средства за 2004 г. Въз основа на заключението на вещото лице по проведената по делото съдебно - оценителна експертиза, преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото, решаващият състав е извършил преизчисление на облагаемата данъчна основа за 2005 г., а за 2006 г. е приел, че към 01.януари семейството не разполага с налични парични средства, като превишението на разходите над приходите възлиза на сумата от 57 821.58 лв. В тази връзка съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по проведената ССчЕ относно разходите за извършеното строителство през периода 1999-2001 г., тъй като е преценил, че остатъкът от парични средства в размер на 10 675 лв. неправилно е включен към разполагаемите такива към 1.01.2004 г. Приел е, че тази сума е релевантна към 1.01.2002 г. или най- късно към 1.01.2003 г. и именно към този момент следва да се отнесе сумата от 18 216 лв., представляваща разликата между вложените за изграждането на къщата 62 800 лв. и посочената от експерта стойност на построеното, възлизаща на 81 016 лв. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Неоснователно е възражението на Директора на Дирекция "ОУИ" досежно признатия от съда приход на съпруга на ревизираното лице в размер на 18216 лв., представляващ разликата между вложените за изграждането на къщата 62 800 лв. и посочената от експерта стойност на построеното, възлизаща на 81 016 лв. Правилно съдът е приел, че при определянето на данъчната основа към установените приходи от 27 365.81 лв. следва да се прибави и сумата от 18 216 лв., тъй като строителството е завършило към 2001 г. Именно поради този релевантен факт разликата между вложеното и стойността на построеното е неотносима към получените от Делчо Китев приходи за 2004 г. в размер на 50 000 лв. Тази сума необосновано е редуцирана от органите по приходите с посочените 18216 лв., в резултат на което неправилно в РА е определена началната сума на разполагаемите парични средства към 1.01.2005 г. При установения в РА остатък от приходи за 2004 г. в размер на 27 365.81 лв. и прибавяне на непризнатия приход от 18 216 лв., размерът на разполагаемите парични средства към 1.01.2005 г. възлиза на 45 581.81 лв. В резултат на това, разходите на семейството за 2005 г. превишават приходите със сумата от 9 094.20 лв., която, при съобразяване на режима на съпружеска имуществена общност, на данъчната основа за доходи от трудови правоотношения, данъчната основа от други доходи и платените задължителни осигурителни вноски, формира облагаема основа в размер на 5 480 лв. Дължимият данък върху нея, след приспадане на внесения, е в размер на 774.95 лв., като върху тази сума се дължат и съответните лихви за забава. Същите правилно са изчислени от съда, като всички формирани в тази връзка мотиви са обосновани и материално законосъобразни. Ето защо, като е определил данъчно задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 774.95 лв. и следващите се лихви за забава, решаващият състав е постановил правилно решение, което не страда от релевираните касационни пороци. Поради това, настоящата инстанция приема, че и двете жалби срещу съответната част от решението по отношение на 2005 г. са неоснователни, с оглед на което то следва да се остави в сила. Аналогичен извод следва и по отношение на съдебния акт в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу определения с РА данък за довнасяне за 2006 г. Неоснователно е възражението на касатора, че при определяне на разполагаемата сума в началото на 2005 г. съдът не е съобразил приходите от 8 205.87 лв. Те са включени в общата сума на установените в РА приходи от 27 365.81 лв. и не опровергават извода на съда, че крайното салдо за 2005 г. е отрицателно и към 1.01.2006 г. семейството не разполага с налични парични средства. Обосновани са изложените мотивите, че в РА правилно са установени както размерът на приходите за 2006 г., така и разходите, в резултат на което превишението на последните законосъобразно е определено на сумата от 57 821.58 лв. При тази данъчна основа, разделена по равно между съпрузите, размерът на данъка, след редуциране на внесения, правилно е изчислен на сумата от 6 578.29 лв., ведно с прилежащите лихви за забава. Достигайки до този краен правен извод, решаващият състав правилно е приложил материалния закон и е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и в тази си част следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, настоящата инстанция намира, че на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК в полза на Дечка Петева не следва да се присъждат разноски. Същевременно, в нейна тежест не следва да се възлага претендираното от Директора на Дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение, тъй като в касационното производство същият не е представляван от процесуален пълномощник. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение