Решение № 1228 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9358/2009 г.

Решение № 1228 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9358/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Георгиева, пълномощник на Селим Иляз Юнуз от с. Костино, общ. Кърджали, срещу Решение № 48/12.05.09 г. по адм. д. № 28/09 г. по описа на Административен съд - Кърджали с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Фатме Аптула Юнуз, РДНСК - Кърджали и община Кърджали не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд - Кърджали е отхвърли оспорването по жалбата на касатора Юнуз срещу Заповед № ДК-02-КЛ-17/12.11.08 г. на началника на РДНСК - Кърджали, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "Сеновал", изграден от Селим Иляз Юнуз в ПИ 000337 и ПИ 000323 по КВС на с. Костино, община Кърджали. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Решението е правилно, постановено е при липсата на релевираните с касационната жалба оплаквания за нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. В хода на административната преписка не е имали спор относно фактите. В декларация /л. 16/ и писмено възражение /л. 14/. касаторът Юнуз е удостоверил, че е сеновалът е изграден от него през м. август - септември 2003 г., без разрешение за строеж в земеделска земя по отношение на която била висяща процедура по замяна по реда на ЗСПЗЗ, както и че за строежа се снабдил с конструктивно становище /л. 15/. При тези обстоятелства и при липсата на спор относно вида и параметрите на сеновала последният е определен като строеж в унисон с нормата на § 5, т. 38 ДРЗУТ. Безспорната липса на разрешение за строеж, изискуемо от нормата на чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ, е дала основание строежът да бъде определен като осъществен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Касационните доводи за неправилност на решението са неоснователни. Приложената на л. 54 нотариално заверена декларация, в която оспорващият е удостоверил обстоятелства, оборващи декларираното пред административния орган, следва да бъде ценена единствено като защитна теза, тъй като твърденията, че бил подведен при подаване на първата декларация не се оправдават от данните по делото, още повече, че дори и да не е извършител на строежа, оспорващият като съсобственик в семейна имуществена общност на поземления имот би имал качеството на адресат на заповедта. Не се установява и твърдението за неяснота по отношение местонахождението на строежа. Съвкупната преценка на доказателствата налага извода, че в хода на преписката е движена процедура по възстановяване собствеността върху земеделските имоти в резултат на която от посочените в административния акт поземлени имоти 000337 и 000323, общинска собственост по КВС, са образувани нови имоти, възстановени на бивши собственици, един от които е придобит от съпругата на касатора Фатме Аптула Юнуз през 2008 г. /л. 11/ и с оглед констатациите в неоспореното писмено заключение на в. л. Янев в този поземлен имот № 000401 се намира незаконният строеж. Противно на твърдението в касационната жалба, установяването относно времето на извършване на строежа е обосновано. В тази насока съдът е изложил подробни мотиви и законосъобразни правни изводи във връзка с неприложимостта на хипотезите по § 16 ДРЗУТ. В случая евентуално приложение би имала разпоредбата на ал. 3 при условие, че строежът е деклариран пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародване на ЗУТ, правна възможност от която касаторът не се е възползвал. Предвид изложеното Върховният административен съд намира обжалваното решение правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК