Решение № 8741 от 15.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11875/2014 г.

Решение № 8741 от 15.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11875/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалбата на "4 Джи Ком" ЕАД, със седалище в гр. София, представлявано от изпълнителния директор Евгени Цолов, чрез пълномощник, срещу решение № 504/31.07.2014 г. на Комисия за регулиране на съобщенията, с което е отнето издаденото на дружеството разрешение № 01758/15.12.2011 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър в обхват 1800 MHz за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа с национално покритие, на основание чл. 117, ал. 1, т. 3 и ал. 6 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Жалбоподателят навежда твърдения за нищожност на административния акт, тъй като решението е прието от колективен орган в незаконен състав, предвид разпоредбите на чл. 22, ал. 1, вр. чл. 35, ал. 1 и ал. 5, вр. чл. 30, т. 12 ЗЕС. Развива съображения и за незаконосъобразност на акта поради съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Излага доводи за противоречие на акта с чл. 117, ал. 1, т. 3 ЗЕС и нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Счита, че актът е издаден в несъответствие с целта на закона, изведена в нормата на чл. 4, ал. 1, б. "г" ЗЕС. Иска отмяна на решението и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисия за регулиране на съобщенията (КРС), чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди отделно и в съвкупност доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна: "4 Джи Ком" ЕАД притежава разрешение № 01758/15.12.2011 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър в обхват 1800 MHz за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа с национално покритие, издадено от Комисията за регулиране на съобщенията. Компетентният орган е издал изменение на разрешението № 01758-01/5.07.2012 г., изменение № 01758-02/22.08.2013 г. и изменение № 01758-03/25.10.2013 г. С решение № 207/30.04.2014 г. Комисията е открила процедура за отнемане на издаденото разрешение, на основание чл. 117, ал. 1, т. 3, вр. с ал. 4 и ал. 5 ЗЕС, за което дружеството е уведомено с писмо от 13.05.2014 г., надлежно връчено на адресата на 30.05.2014 г. Безспорно е, че предприятието е изразило становище във връзка с откритата процедура. По протокол № 40/31.07.2014 г. е гласувано решение на Комисията за регулиране на съобщенията за отнемане на разрешение № 01758/15.12.2011 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър в обхват 1800 MHz за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа с национално покритие, издадено на "4 Джи Ком" ЕАД. Решението е взето с обикновено мнозинство, като единодушно са гласували присъствалите трима от петимата членове на Комисията. С оспореното решение № 504 от 31.07.2014 г. КРС подробно е обсъдила възраженията на адресата и е приела, че предприятието има финансови задължения за периода 15.12.2011 г. - 30.09.2014 г., включващи еднократна такса за издаване на разрешението; годишни такси за ползване на ограничения честотен ресурс, които не са платени за период повече от две години. Атакуваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в законен състав, в съответствие с изискването на чл. 22, ал. 1, вр. чл. 35, ал. 5 ЗЕС. Видно от приложеният Протокол № 40 от заседание на Комисията на 31.07.2014 г., на заседанието са присъствали трима от петимата членове на КРС, решението е взето с единодушие. Протоколът е подписан и от тримата присъставали членове на Комисията, поради което е налице както изискуем кворум, така и необходимото обикновено мнозинство при взимане на решенията, съобразно чл. 35, ал. 5 ЗЕС. Съдът приема, че издаденият акт е мотивиран, тъй като освен изложени в самия акт съображения за неплащане на дължимите такси за издаденото разрешение, мотивите обобщават данни от съпътстващи документи и издадени на дружеството актове за публично държавно вземане от 1.03.2012 г. и от 30.04.2014 г. Органът е обсъдил и наведените от дружеството възражения в хода на административното производство. По делото не е спорно между страните, че определената от КРС такса за изменение на разрешението в размер на 360 лв. е платена от дружеството на 26.06.2014 г. Не е спорно, че адресатът на разрешението не е плащал нито еднократната такса за издаване на разрешението по чл. 139, ал. 2, т. 1 ЗЕС, нито годишните такси, дължими от дружеството по чл. 140, т. 1 ЗЕС през периода до постановяване на административния акт. По силата на чл. 11, ал. 2 от Тарифата за таксите, събирани от КРС, таксата за издаване на разрешение за ползване на ограничен честотен ресурс се дължи при издаване на разрешението. Тази такса не е платена и за нея е издаден АУПДВ № 1/1.03.2012 г. Дружеството не е заплатило и годишните такси за ползване на индивидуално определен честотен ресурс, за събиране на които е издаден АУПДВ № 22/30.04.2014 г. за периода 2012 г., 2013 г. и две от дължимите вноски за 2014 г., съгласно споразумението между регулатора и дружеството за заплащане на годишната такса на четири тримесечни вноски. Но макар да е уговорена като платима на четири отделни вноски, таксата по чл. 140, т. 1 ЗЕС е годишна, поради което неплащането й за цялата година съставлява едно нарушение. За да има нарушение по чл. 117, ал. 1, т. 3 ЗЕС, вр. с § 1, т. 64 от ДР на ЗЕС следва в двугодишен срок да са извършени три или повече административни нарушения на този закон или на актовете по прилагането му от страна на дружеството-адресат на разрешението за ползване. Считано от датата на възникване на задълженията - 15.12.2011 г., дружеството не е заплатило годишни такси за ползване на ограничения честотен ресурс за 2012 г. и 2013 г. Но, безспорен по делото е и фактът, че предприятието не е заплатило и таксата за издаване на разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, дължима от момента на издаване на разрешението. От тези обстоятелства следва, че жалбоподателят не е изпълнил условията по издаване на разрешението, част от които условия е и задължението за заплащане такса за издаване на разрешението. Съгласно чл. 147 ЗЕС, размерът на таксите, сроковете и начинът на плащането им се определят с Тарифа за таксите, които се събират от КРС, приета от Министерския съвет. По силата на чл. 2, ал. 7 от Тарифата, за 2011 г. "4 Джи Ком" ЕАД дължи такса за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, която такса е различна от годишната такса за ползване на честотния ресурс. Съгласно чл. 11, т. 1 от Тарифата таксата се дължи от издаване на съответното разрешение, а заплащането й, както изрично е уговорено между страните - т. 1 от Приложение № 3 към Разрешение № 01758/15.12.2011 г., представлява поето от предприятието задължение по смисъла на чл. 106, т. 9 ЗЕС. Уговореният срок за плащане на таксата е при издаване на разрешението. Във фактическите основания за издаване на оспореното решение са изложени съображения за неизплащане тези дължими такси от дружеството в релевантния двугодишен период, поради което законосъобразно органът е приел, че е осъществен материалноправния състав на чл. 117, ал. 1, т. 3 ЗЕС. Годишната такса по чл. 140, т. 1 ЗЕС е предвидена за ползване на ограничен ресурс от радиочестотен спектър, който не може да бъде предоставен за ползване на друг правен субект за срока на лицензията. След като този индивидуално определен ресурс е зает, за него се дължи годишна такса и е без значение дали съответният правен субект реално го използва през част или целия период на лицензията или разрешението. Ако не желае да осъществява дейността по лицензията, правният субект следва да сезира Комисията за регулиране на съобщенията с искане за прекратяване на лицензията, като с прекратяване на лицензията ще отпадне и задължението за заплащане на такси. Т. е. в установения от органа двугодишен период дружеството не е заплащало дължими такси, свързани с издаденото разрешение, а това са такси по чл. 139, ал. 2, т. 2 и чл. 140, т. 1 ЗЕС. С издаването на разрешението, на предприятието се предоставя спектър, който не може същевременно да бъде даден на друг субект. Това означава, че спектърът е зает за срока, предвиден в акта, поради което дружеството дължи изпълнение на правата и задълженията, предвидени в разрешението. Решението е издадено и в съответствие с целта на закона. Нито духът на закона, нито цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл. 4, ал. 1, б. "г" ЗЕС налагат обратен извод. Законовата цел за насърчаване на ефективното ползване и гарантиране ефективното управление на ограничените ресурси би била превратно приложена в конкретната хипотеза, позволяваща използване на ограничен ресурс без заплащане на дължими такси, свързани с издаденото разрешение. По делото е безспорно, че дружеството не е стартирало изграждането на мрежата си, нито е започнало предоставянето на услуги. Това налага извод, че предоставеният радиочестотен ресурс не се усвоява, което ограничава ефективното му ползване. Регулаторният надзор върху дейностите, извършвани при разрешителен режим, са дейности по държавното регулиране на отношения, свързани с националната сигурност и обществения ред. Той представлява израз на държавната престация, дължима срещу заплащане на такси, свързани с разрешената дейност. Извършването на контрол за спазване на законовите изисквания е ограничено в обхвата на действащото разрешение. По този начин, въпреки неосъществяването на дейността, лицензиантът препятства ползването на радиочестотния спектър от други субекти, създава фактически монопол за осъществяване на радио-телевизионна дейност с национален, регионален или местен обхват, което противоречи на целта на специализираната държавна регулация. Неоснователно е възражението на жалбоподателя във връзка с размера на задълженията. Установените с оспореното решение размери на дължимите плащания са по изготвени финансови справки и издадени АУЗПДВ. Размерът на дължимите, но неплатени такси във връзка с издаденото разрешение № 01758/15.12.2011 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър в обхват 1800 MHz за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа с национално покритие на "4 Джи Ком" ЕАД може да бъде оспорен в последващо производство по събиране на задълженията. Релевантните обстоятелства, установяващи системно неплащане на дължими такси, свързани с издаденото разрешение, са безспорно установени по делото, поради което издаденото разрешение е материално законосъобразно. Доводът на дружеството, че регулаторният орган при издаване на акта не е обсъдил всички възражения, наведени от адресата, е неоснователен. Комисията е изложила мотиви във връзка с установяване на относимите към спора факти и обстоятелства и ги е подвела под приложимата правна норма. Проведеното съдебно оспорване срещу издаденото на "4 Джи Ком" ЕАД разрешение на ползване от страна на "Космо България Мобайл" ЕАД не опорочава издадения акт. Влязлото в сила на 6.02.2013 г. определение по адм. д. № 266/2013 г. на ВАС е стабилизирало обжалваното разрешение № 01758/15.12.2011 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс и то е породило своите правни последици. Произтичащите от акта задължения за дружеството са възникнали от датата на издаването на разрешението и към момента на постановяване на атакуваното с жалбата решение на Комисията за регулиране на съобщенията те не са изпълнени. Предвид изложеното съдът приема, че административният акт не страда от пороци, водещи до неговата незаконосъобразност, поради което подадената от "4 Джи Ком" ЕАД жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд