Решение № 4501 от 11.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1311/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по две касационни жалби от Главния архитект на Столична община /СО/ - район Подуяне, чрез процесуалния му представител юрк. Захариев и от П. Коджабашев, чрез процесуалния му представител адв. Василева, против Решение 7080 от 21.11.2023г., постановено по адм. дело 2708/2023г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което по жалба на В. Александрова е отменена Заповед РПД23 - РА50 6 от 09.02.2023г. на Главния архитект на СО - район Подуяне, с която на основание чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ и § 8 ал. 2 т. 2 ПР на ЗУТ и във връзка със съдебно решение 6225 от 01.11.2021г. на АССГ, потвърдено с решение 8815 от 11.10.2022г. на ВАС е одобрено изменение на плана за регулация /ИПР/ в обхвата на УПИ I за обществено обслужване и образуване на нови УПИ XVII - 736 за жилищно строителство и обслужващи дейности по имотните граници на ПИ с идентификатор 68134.609.736 и остатъчен УПИ I - 782 за обществено обслужване, кв. 28, м. Левски зона В, както и изменение на плана за застрояване на нов УПИ XVII - 736 и остатъчен УПИ I - 782, кв. 28, м. Левски зона В, съгласно приложения проект, който е неразделна част от заповедта. В касационната жалба на главния архитект на СО район Подуяне се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон отменително основание по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображение, че съдът не е отчел, че производството по изменение на плана за регулация е проведено по специалния ред на § 8 ал. 2 т. 2 ПР на ЗУТ, като в тази връзка не е отчел, че процедираното изменение не касае целият УПИ I, който включва два ПИ, а именно идентификатори 68134.609 736 и 68134.609.782, а засяга само част от посочения УПИ, относно ПИ идентификатор 68134.609.736, собственост на заявителя П. Коджабашев. В тази връзка твърди, че имота на жалбоподателката пред първата инстанция В. Александрова с идентификатор 68134.609.782 не е засегнат от процедираното изменение, съответно нейният имот не е предмет на оспорения план и в тази връзка е незаконосъобразен извода за изискващо се от нея съгласие за изменение на плана. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение от 200 лв., както и прави евентуално възражение за прекомерност на договорено адвокатско възнаграждение в полза на процесуален представител на ответната страна. В касационната жалба от П. Коджабашев се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения за допуснати съществени нарушения, тъй като не са обсъдени и преценени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупна цялост, както и поради това, че съдът е обосновал изводите си в противоречие с приетата по делото СТЕ. Посочва, че допуснатите от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила са довели и до постановяване на оспореното решение в противоречие с материалния закон. Твърди и неправилност на извода на съда за липса на мотиви в оспорената заповед, като напротив посочва, че същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. Твърди и неправилност на извода на съда за противоречие на административния акт със закона, като напротив излага подробни съображения за наличие на предпоставките по чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ за изменение на регулационния план. Навежда съображения и за неправилност на извода на съда, че имота на жалбоподателката в първата инстанция е предмет на плана, съответно, че тя е заинтересовано лице, съответно и за неправилност в тази връзка на извода, че е необходимо нейното съгласие по чл. 134 ал. 2 т. 6 ЗУТ за процедирането на плана. Твърди и че неправилно съдът не е съобразил, че в случая са налице предпоставките по § 8 ал. 2 т. 2 ПР на ЗУТ. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира разноски, включително за касационната инстанция. Касаторът П. Коджабашев с писмен отговор изразява становище за основателност и на касационната жалба на главния архитект на СО район Подуяне. Ответникът В. Александрова, чрез процесуалния си представител адв. Панайотов, изразява становище за правилност на оспореното решение. Претендират се разноски на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът Р. Божкова, чрез процесуалния си представител адв. Пенчева, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира разноски. Ответниците З. Божкова, Т. Живков, Е. Живкова, И. Янков и А. Кръстева не се явява и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му с нарочна заповед правомощия, при спазване на изискванията за форма с посочени правни, без допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, но без изложени фактически основания в оспорения акт. Достигнал е до извод за материална незаконосъобразност на заповедта, като издадена в противоречие на чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ, правното основание, което е посочено в нея. Посочил е тази разпоредба предполага наличие на приет и влезнал в сила регулационен план и последвала след него промяна в кадастралния план, одобряване на кадастрална карта /КК/ или нейното изменение, при което е налице разминаване между регулационните и кадастралните граници. Приел е, че в случая няма такова разминаване, тъй като от доказателствата е приел, че е установено, че е налице пълно съвпадение между нанесени в кадастралната карта граници с регулационните такива. Приел е и че изложените в заповедта фактически основания не обосновават наличието на хипотезата на чл. 134 ал. 2 т. 6 ЗУТ, която предполага наличието на съгласие за процедираното изменение от собствениците на всички засегнати имоти. Приел е, че имота на жалбоподателките в първата инстанция В. Александрова и Р. Божкова /неправилно, тъй като Р. Божкова не е жалбоподател в настоящото производство/ е безспорно засегнат от процедираното изменение и не е налице тяхното съгласие, като дори напротив те са подали възражение срещу процедираното изменение. По тези съображения е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е правилно. С обжалваното решение е отменена в цялост заповед Заповед РПД23 - РА50 6 от 09.02.2023г. на Главния архитект на СО - район Подуяне, с която на основание чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ и § 8 ал. 2 т. 2 ПР на ЗУТ и във връзка със съдебно решение 6225 от 01.11.2021г. на АССГ, потвърдено с решение 8815 от 11.10.2022г. на ВАС е одобрено изменение на плана за регулация /ИПР/ в обхвата на УПИ I за обществено обслужване и образуване на нови УПИ XVII - 736 за жилищно строителство и обслужващи дейности по имотните граници на ПИ с идентификатор 68134.609.736 и остатъчен УПИ I - 782 за обществено обслужване, кв. 28, м. Левски зона В, както и изменение на плана за застрояване на нов УПИ XVII - 736 и остатъчен УПИ I - 782, кв. 28, м. Левски зона В, съгласно приложения проект, който е неразделна част от заповедта. От фактическа страна се установява, че действащия регулационен план за територията е одобрен с решение 121 по протокол 24 от 30.03.2001г. на Столичен общински съвет /СОС/, по който регулационен план съществува УПИ I за обществено обслужване, а имотът на жалбоподателката в първата инстанция В. Александрова ПИ с пл. 782 не съществува като регулиран имот, като същият е нанесен в кадастралната основа на посочения регулационен план със заповед РД 09 323 от 28.09.2011г. след отмяна на отчуждаване, а на заявителя в административното производство П. Коджабашев ПИ 736 е нанесен в кадастралната основа на регулационния план със заповед РД 09 359 от 24.07.2009г., като също не съществува като урегулиран имот, тъй като и двата имота по действащия регулационен план попадат в рамките на УПИ I за обществено обслужване. И двата посочени поземлени имота са нанесени в одобрената кадастрална карта със заповед РД 18 4 от 09.03.2016г. СТЕ установява, че изменените регулационни граници с оспорената заповед са поставени съобразно кадастралните граници на ПИ по одобрената 2016г. кадастрална карта. По действащия РП от 2001г. няма вътрешни регулационни граници и двата поземлени имота на Александрова и Коджабашев не са били регулирани преди това. По проекта за ИПРЗ одобрен с оспорената заповед регулационните граници са проведени по имотните такива след отразяването на двата имота в кадастралната основа на регулационния план, както и по кадастралната карта, която е приета по късно, установено от СТЕ. На първо място неоснователно е възражението в касационните жалби, че имотът на жалбоподателката в първата инстанция Александрова не е предмет на плана. Напротив видно и от текстовата и от графичната част същият е предмет на плана, като съответно той се урегулира с този план като самостоятелен УПИ, като е одобрен и нов план за застрояване на този имот, поради и което е правилен извода на съда, че за нея е налице правен интерес от оспорване на заповедта. По отношение на оспорената заповед в частта на одобреното изменение на регулацията, настоящият състав намира извода на АССГ за незаконосъобразност на заповедта за правилен. Нормата на чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ съставлява самостоятелно основание за изменение на действащия ПУП, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия, имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните, без да дава възможност за преценка правилността на нанасянето в КК и без да изисква съвместно подаване на заявление и от засегнатите от изменението собственици /съсобственици/ на съседни имоти. Този вид изменение на ПУП - ПР не е обвързано и със съгласието на посочените собственици, т. е. не е необходимо наличието на основанието по чл. 134 ал. 2 т. 6 ЗУТ. Условието по чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ е да е налице по рано одобрен ПР, по който имотите да съществуват, като в случая не е налице такъв, тъй като в действащия регулационен план от 2001г. имотите не съществуват, да има последвало след ПР изменение на кадастрален план, одобряване на кадастрална карта или изменение на кадастрална карта. В случая, макар и да е налице това второ изискване, а именно последвало ПР одобряване на КК, то липсата на първото е препятствие за процедиране на плана по посочената разпоредба. Аргумент в подкрепа на този извод е и въведената с нормата трета предпоставка, а именно имотните граници на поземлените имоти да не съвпадат с регулационните, т.е. имотите би следвало вече да съществуват като урегулирани, и одобрените с последвала кадастрална карта имотни граници да не съответстват на вече съществуващите регулационни граници на урегулираните имоти. А в случая двата поземлени имоти възникват като урегулирани едва с настоящата заповед. Съгласно другото посочено правно основание за издаване на заповедта § 8, ал. 2, т. 2 ПР на ЗУТ, след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява, като собствениците на поземлените имоти могат да поискат изменение на дворищнорегулационните планове при условията и по реда на този закон. Нормата определя само едно от условията, при които заинтересуваните лица могат да инициират изменение на плана, но относно същинските условия и ред за това, препращаща към разпоредбите от ЗУТ, които се съдържат в Раздел IV Условия и ред за изменение на устройствените планове. § 8, ал. 2, т. 2 ПР на ЗУТ не може да служи като самостоятелно правно основание за изменение на план за регулация и застрояване, а следва да бъде обвързан с конкретна правна норма, съдържаща се в чл. 134 ЗУТ. В случая посочената такава в заповедта е чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ, предпоставките по която обаче, по изложените по горе съображения, не са налице. По тези съображения е правилен извода на пръвоинстанционния съд, че в частта, с която е одобрено изменение на действащия регулационен план, заповедта е незаконосъобразна. Правилен като краен резултат е извода на съда и за незаконосъобразност на оспорената заповед в частта на одобрения ПЗ, но по различни от изложените в него съображения. В решението съдът е изложил съображения за липса на предпоставките по чл. 134 ал. 2 т. 6 ЗУТ, тъй като не е било дадено съгласие от жалбоподателката в първата инстанция за изменение на плана. Този извод обаче е неотносим към оспорената в това производство заповед, тъй като в нея въобще не е посочено такова правно основание. Такова е съществувало в предходна, отменена от съда заповед, но не и по настоящата. Въпреки това крайният извод на съда за незаконосъобразност на заповедта и в частта на одобрения ПЗ е правилен по следващите съображения. Влезналите в сила подробни устройствени планове могат да бъдат изменяни по изключение само на условията предвидени в чл. 134 по ал. 2 и ал. 1 ЗУТ. В случая единственото посочено в заповедта правно основание за изменение на действащия ПУП е това по чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ във връзка с § 8 ал. 2 т. 2 ПР на ЗУТ, като обаче и двете така посочени основания касаят изменение само и единствено на плана за регулация и не въвеждат основания за изменение на плана за застрояване. В оспорената заповед не се съдържат нито правни, нито фактически основания, които да обосновават изменение на плана за застрояване, което пък представлява съществено нарушение на административно производствените правила, което води до нарушение на правото на заинтересованите лица да разберат основанието, на което е изменен планът, съответно да организират защитата си. Посоченото препятства и съдът да осъществи контрол по законосъобразност на акта в тази част, тъй като не е ясно на какво основание е изменен планът за застрояване. Въз основа на гореизложеното настоящият състав намира, че оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора са неоснователни претенциите и на двамата касатори за присъждане на разноски. Искането на ответника по касация Р. Божкова за присъждане на разноски като основателно и доказано, тъй като са представени доказателства за сторени такива следва да бъде уважено в претендирания размер. Основателно е и искането за осъждане на касаторите за адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника по касация В. Александрова на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 Закона за адвокатурата /ЗА/, тъй като видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие и пълномощно, адв. Панайотов, като неин пълномощник, е осъществил процесуално представителство на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 ЗА в настоящата инстанция, с оглед на което съгласно чл. 38 ал. 2 ЗА има право на адвокатско възнаграждение, за което следва касаторите да бъдат осъдени да заплатят на основание с чл. 8 ал. 2 т. 1 от Наредба 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение за представителство по дела по ЗУТ в минималния размер по посочената разпоредба от 1250 лв. Адвокатското възнаграждение не следва да се присъжда на страната, тъй като тя не е заплатила адвокатско възнаграждение, а е представлявана безплатно, като същото следва да бъде присъдено на процесуалния представител. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,