Решение № 4143 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13120/2008 г.

Решение № 4143 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13120/2008 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационни жалби на СО, район "Възраждане" и на адв. Нехризова, пълномощник на Здравка Стоянова Даковска, срещу решение № 755/06.08.08 г. по адм. д. № 3515/08 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Касационните жалбоподатели претендират присъждане на разноски за всички инстанции. Ответниците Марийка Райкова Ралчева и Сърменка Стоилова Пенкова, чрез пълномощниците си, адв. Николова (за двете) и Нано Ралчев (само за първата) поддържат становище за неоснователност на касационните жалби с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Ответникът Марин Петров Даковски не оспорва касационните жалби, намира същите основателни и изразява становище оспореното решение да бъде отменено. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационните жалби са основателни. Върховният административен съд намира допустимите, подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационни жалби основателни по следните съображения: С оспореното решение състав на Административен съд София-град е отменил по жалбата на Марийка Райкова Ралчева и Сърменка Стоилова Пенкова Заповед № РД-09-048/15.02.07 г. на кмета на район "Възраждане", Столична община, в частта относно разпореденото премахване на основание чл. 195, ал. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на партерния етаж от "процесната постройка. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на предвидената в закона процедура, изразяващо се в неизслушване на заинтересуваните лица и на материалния закон, тъй като партерния етаж на пристройката бил в добро състояние. . Решението е неправилно, постановено е при наличие на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - решаващите правни изводи са незаконосъобразни и необосновани. С обжалваната заповед на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ (ред. ДВ бр. 94/05 г.) е одобрен протокол № 3/08.02.07 г. на комисия, назначена с нарочна заповед на кмета на район "Възраждане", СО, с предоставени в редовна процедура по § 1, ал. 3 ДР на ЗУТ, ред. ДВ бр. 65/03 г., правомощия по чл. 195 ЗУТ и е разпоредено собствениците на "пристройка, изградена от западната страна към сграда, разположена на уличната регулационна линия в имота с административен адрес гр. София, ул. "Софроний Врачански" № 57, УПИ ХV-19, кв. 154, местност "Зона Б-3" по плана на гр. София" да я премахнат в 60 - дневен срок от влизане в сила на заповедта. В обстоятелствената част на административния акт са посочени собствениците на пристройката - Здравка Стоянова Даковска, Марин Петров Даковски и Марийка Райкова Ралчева, както и, че строежът поради естествено износване е застрашен от самосрутване, опасен е за обитаване, за здравето и живота на обитателите. По административната преписка са налице безспорни установявания за това, че пристройката е на два етажа и е функционално свързана с жилищата в основната също двуетажна сграда, съсобствена е между посочените в заповедта лица, като Ралчена е собственик на партерния етаж, вкл. и на пристройката, а Здравка Стоянова Даковска и Марин Петров Даковски са съсобственици на първия надпартерен етаж (определян по делото и като II-ри етаж), вкл. и тази част от пристройката. Основната сграда и пристройката са изградени приблизително по едно и също време, в края на 19-ти - началото на 20 -ти век. Спорове във връзка с поддръжката на съсобствената сграда, вкл. пристройката и необходимостта от извършване на ремонтни и укрепителни работи по последната съществуват между съсобствениците още от 2006 г., когато Даковски са се снабдили с конструктивен проект за укрепване на второто ниво на пристройката и от когато датира изричното несъгласие за това на собственицата на първото ниво Ралчева. Това състояние на отношенията във връзка с управлението на съсобствения имот е било достояние на органите на районната администрация и Столична ДНСК, сезирани с молби и жалби от съсобствениците. През 2007 г. по повод заповеди от 20.09.06 г. и 21.09.06 г. на кмета на Столична община в район "Възраждане" е открита процедура за обследване състоянието на строежите в района. Със Заповед № РД-09-017/18.01.07 г. на основание чл. 195, ал. 2 ЗУТ (ред. ДВ бр. 94/05 г.) е назначена комисия за установяване състоянието на онези строежи в района, които поради естественото си износване или други обстоятелства са станали опасни за живота и здравето на обитателите, негодни са за използване и са застрашени от самосрутване. Във връзка с проверка на процесната пристройка тази комисия е съставила Протокол № 3/08.02.07 г., съдържащ подробно описание на строежа с конкретно посочване на състоянието му и определянето му като застрашен от самосрутване и опасен за обитаване, въпреки извършения на първия (партерния) етаж текущ (козметичен) ремонт. В посочения протокол е залегнала констатацията, че по действащия подробен устройствен план, надлежно одобрен през 1994 г. сградите в имота не се запазват, а е предвидено ново свързано застрояване. Взето е решение пристройката като застрашена от самосрутване и опасна за обитаване да бъде премахната. Протоколът съдържа неоспорена по делото забележка, че проверката е извършена в присъствието на М. Даковски и С. Пенкова, възходяща на оспорващата Ралчева и ползувател на партерния етаж. При така установената фактическа обстановка с спорената по делото заповед кметът на района на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ (ред. ДВ бр. 94/05 г.) и предоставените му по реда на § 1, ал. 3 ДР на ЗУТ (ред. ДВ бр. 65/03 г.) правомощия е одобрил съставения от комисията протокол и е разпоредил премахване на пристройката като попадаща в законовото определение по ал. 1 на чл. 195 ЗУТ в посочената редакция от съсобствениците й в 60-дневен срок от влизане в сила на административния акт. Първото оплакване по жалбата на Ралчева и Пенкова е било за нарушение на административнопроизводствените правила, а именно, че двете в качеството им на заинтересувани лица не били изслушани по реда на чл. 195, ал. 3 ЗУТ (ред. ДВ бр. 94/05 г.) от комисията при съставяне на протокола от 08.02.09 г. Следва да бъде посочено, че това изискване на закона не е самоцел, а гарантира правата на заинтересуваните лица предвид засягане имуществената им и емоционална сфера от разпорежданията на заповедта по чл. 195, ал. 5 ЗУТ в приложимата редакция. В случая, предвид неоспорената по делото забележка в протокола от 08.02.07 г., че на огледа Пенкова е присъствала и приложената по делото жалба в № СА-94-М-11-67/15.11.06 г. на Ралчева (л. 60 от адм. д. № 534/07 г), че не е съгласна за извършване на нужните за укрепване на пристройката СМР) несъгласие потвърдено и в представените по делото писмени бележки (, се налага извода, че липсва твърдяното процедурно нарушение. И двете оспорващи са били наясно със състоянието на пристройката, с целта на процедурата с изразено от съсобственика Ралчева изрично несъгласие с извършването на каквито и да е било ремонтни дейности в надпартерния етаж. В тази връзка следва да се има предвид, че пристройката е съсобствена и СМР от категорията на необходимите за укрепването й са допустими при спазване императивните изисквания на чл. 185, ал. 2 ЗУТ за предварително изрично писмено съгласие на съсобствениците. Т. е това съгласие е задължителна предпоставка за изследване възможността на заздравяване и укрепване на сградата Неоснователно е становището по жалбата за нарушение и на материалния закон. Както бе посочено, пристройката не се запазва от действащия подробен устройствен план, а за укрепването й е необходимо предварително писмено съгласие на съсобствениците, каквото собственицата на партерния етаж категорично отказва. От писменото заключение на назначената по делото тройна съдебно техническа експертиза и устния доклад на експертите в с. з. 29.10.07 г. (л. 151, адм. д. № 534/07 г.) е безспорно установено, че пристройката може да бъде укрепена единствено чрез осъществяване на СМР по проект, който следва да обхване двата етажа (а съгласие за това, както бе посочено по-горе липсва) и че на партерния етаж е извършен "козметичен " ремонт, при който сградата не е заздравявана, с което се оборва твърдението на оспорващите за добро състояние на партерния етаж. По изложените мотиви, противно на възприетото от първоинстанционния съд, се налага извода, че предметния на делото административен акт е издаден при липсата на основания по чл. 146 т. 1-6 АПК за отмяната му. Решението, с което заповедта е частично отменена се явява неправилно. Това решение не държи сметка за съсобствеността върху пристройката и недопустимото засягане на общи части при евентуално изпълнение на незаконосъобразния диспозитив, при безспорното несъгласие на собственицата на партерния етаж за извършването на каквито и да е било укрепителни и строителни работи. Ето защо решението следва да бъде отменено като порочно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК и заменено в хипотезата на чл. 222, ал. 1 вр. с чл. 225 АПК с друго, с което оспорването срещу процесната заповед се отхвърли. При този изход на касационното производство претенциите на касационните жалбоподатели за присъждане на разноски са основателни и подлежащи на уважаване както следва : претенцията на СО, район "Възраждане" в размер на 390 лв на основание чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ред. ДВ бр. 64/04 г. и бр. 2/09 г., а претенцията на Здравка Стоянова Даковска в размер на 405 лв. за всички съдебни инстанции. Воден от изложеното, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение