Решение № 6974 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3842/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ „Г. Карадалиев – Бойко“, ЕИК 101592730, чрез процесуален представител – адв. И. Чолаков. Жалбата е против решение № 89 от 12.01.2026 г. по адм. дело № 2088/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград. С жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да се отмени оспорения в първоинстанционното производство административен акт на кмета на община Сандански. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по делото – кметът на община Сандански, чрез процесуален представител юрисконсулт Й. Акшарова, в писмен отговор на касационната жалба и писмена защита излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Направено е искане за оставяне в сила на съдебното решение на административния съд. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Заинтересованата страна – ЕТ „Тони – А. Гогов“, ЕИК 101663914, не ангажира становище по подадената касационна жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на ЕТ „Г. Карадалиев – Бойко“ за процесуално допустима – подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред Административен съд – Благоевград е била заповед № ОБС-239/03.09.2025 г. на кмета на община Сандански. С нея на основание чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС), чл. 22, ал. 1 и чл. 104, ал. 1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Сандански (НРПУРОИ, Наредбата) за спечелил обявения публичен търг с тайно наддаване за отдаване под наем на терен № 91 – публична общинска собственост, находящ се в град Сандански до входа на болницата, III зона, с площ 16.80 кв.м., с предназначение за кафе и закуски, по одобрена схема за срок от 5 години, е определен ЕТ „Тони – А. Гогов“. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на класирания на второ място в търга ЕТ „Г. Карадалиев – Бойко“. За да постанови този резултат, съдът е счел, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен административен орган – кмета на община Сандански, в законоустановената форма съобразно чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във връзка с чл. 104, ал. 1 НРПУРОИ. Съдът е приел, че заповедта е мотивирана с посочване на фактическите и правните основания за нейното издаване. Направен е извод, че същата е и материално законосъобразна. Съдът е анализирал подробно твърдението (явяващо се и единствено конкретно оплакване) в жалбата срещу административния акт, съгласно което заповедта не съдържа описание на условията на плащане на цената, каквото наистина е изискването на чл. 104, ал. 1 НРПУРОИ. Първоинстанционният съд е достигнал до извода, че това нарушение не е от категорията на съществените – дори и да не бе допуснато, резултатът от тръжната процедура не би бил различен, а и с осъществяването му не е било ограничено правото на защита на оспорващия. В тази насока административният съд е посочил, че условията за плащане на наемната са били изрично определени в приложения проект на договор за наем и като такива са станали известни на всички, закупили документацията лица, в това число и на оспорващия. Административният съд е счел, че при провеждането на търга не са допуснати нарушения на административнопроизводствени правила, въведени в НРПУРОИ, а още по-малко съществени, влечащи отмяната на завършващия производството индивидуален административен акт, като незаконосъобразен. Обжалваното решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Съдът е събрал необходимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка, във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е обосновал правните си изводи, които се споделят от настоящия състав. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК с настоящото решение касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. За пълнота и яснота на изложението следва да бъдат направени и следните уточнения: От фактическа гледна точка, по делото не се спори, че със заповед № ОБС-210/05.08.2025 г., издадена от кмета на община Сандански на посочено основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 14, ал. 7 от ЗОС, приложение № 1 към решение № 280/15.12.2022 г. на Общински съвет – Сандански (ОбС), решение № 115/25.06.2025 г. на същия ОбС и чл. 22, ал. 1 НРПУРОИ, е наредено да се проведе публичен търг с тайно наддаване за отдаване под наем на терен № 91 – публична общинска собственост, находящ се в град Сандански до входа на болницата, III зона, с площ 16.80 кв.м с предназначение за кафе и закуски, по одобрена схема за срок от 5 години и начална петгодишна наемна цена в размер на 6 048 лв. без включен ДДС. С посочената заповед кметът на община Сандански е утвърдил изискуемата тръжна документация, като е определена и комисия за провеждането на търга. В изпълнение на възложените дейности, комисията е съставила протокол № 1 от 02.09.2025 г., в който е отразено класирането на подадените заявления за участие в търга според предложената наемна цена, както следва: на първо място е класиран А. А. Г., действащ като ЕТ „Тони – А. Гогов“ с предложена цена 35 125 лв. без ДДС, а Г. П. К., в качеството му на ЕТ „Г. Карадалиев – Бойко“ – на второ място, с предложена цена 30 250 лв. без ДДС. При тези данни кметът на oбщина Сандански е издал оспорената в производството пред първоинстанционния съд заповед № ОБС-239/03.09.2025 г., с която ЕТ „Тони – А. Гогов“ е определен за спечелил публичния търг с тайно наддаване, а на второ място е класиран ЕТ „Г. Карадалиев – Бойко“ От правна страна, съгласно чл. 104 от НРПУРОИ кметът на общината, въз основа на протокола от проведения публичен търг, е длъжен да издаде заповед, с която определя спечелилото търга лице, цената и условията на плащане. Видно от съдържанието на заповед № ОБС-239/03.09.2025 г., определени са първите два компонента, но не е изрично посочено по какъв начин е платима наемната цена. Този пропуск обуславя водещото твърдение на касационния жалбоподател, че при издаване на административния акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Действително, в заповед № ОБС-239/03.09.2025 г. не се съдържат изискуемите по Наредбата условия на плащане на наемната цена, но това нарушение, както е извел и първоинстанционният съд, не се преценява като съществено. Това е така, защото въпросните условия за заплащане са предвидени в проекта на договор, неразделна част от утвърдената по процедурата тръжна документация (наличен като доказателство по делото пред Административен съд – Благоевград на л. 19): Според чл. 8 от Раздел III – „Права и задължения на наемателя“, на въпросния договор, наемателят е длъжен да заплаща месечна наемна цена в определения размер без ДДС „в касата на община Сандански от 20-то до 25-то число на текущия месец, а за месец декември на календарната година - до 15 число“. Същевременно в т.1 от заповед № ОБС-210/05.08.2025 г. за откриване на търга и в оспорената пред административния съд заповед № ОБС-239/03.09.2025 г. изрично е посочено, че наемната цена при търга е петгодишна, или за 60 месеца. При това положение е ясно, че спечелилият търга участник ще заплаща всеки месец 1/60 част от цената, с която е спечелил търга (35 125 лв. без ДДС). Като тази месечна наемна цена ще бъде заплащана „в касата на община Сандански от 20-то до 25-то число на текущия месец, а за месец декември на календарната година - до 15 число“. При така изложеното не е налице твърдяната от касационния жалбоподател неяснота дали наемодателят ще изисква от спечелилия търга участник да заплати цялата петгодишна наемна цена при сключването на договора, дали тя ще бъде разсрочена на някакви периодични наемни вноски или ще се дължи плащането и при приключването на наемното правоотношение. Съдържанието на проектодоговора, като част от документацията за участие в търга, е известно на всички участници, включително предвид задължението им да я закупят (както е посочено в чл. 86, ал. 1, т. 3 от Наредбата). Това безспорно позволява да се формулират обосновани и конкурентни предложения за наемна цена, тъй като условията за заплащането й са предварително определени и оповестени, макар да не се съдържат в оспорената пред административния съд заповед. С оглед на гореизложеното изводът на Административен съд – Благоевград, че непосочването на условията за заплащане на наемната цена в заповедта, в която е определено крайното класиране в публичния търг, не е съществено нарушение, е правилен. Независимо дали нарушението е било допуснато, или не бе допуснато, резултатът от тръжната процедура не би бил различен. Пропускът да се посочат условията за заплащане на наемната цена не се отразяват на законосъобразността на заповедта, нито на процесуалното положение на което и да е от класираните лица. Неоснователно поради своята бланкетност се явява твърдението на касатора, според което изводът на първоинстанционния съд, че „условията за заплащане на наемната цена се съдържат в други проектодокументи, част от тръжната документация“ противоречи на практиката на Съда на ЕС относно мотивирането на административните актове. По този повод следва да бъде посочено, че константната съдебна практика допуска мотивите към административния акт да бъдат изложени отделно в друг акт, като те могат да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта. Такъв подход на административния орган не противоречи на нормативните изисквания и е в съответствие с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, което не е изгубило своето значение и към настоящия момент. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от наведените с касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, което налага оставяне в сила на съдебния акт на Административен съд – Благоевград. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде оставена без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК касаторът следва да заплати направените в касационното производство разноски от ответника кмета на община Сандански. Същите са своевременно поискани, но са претендирани в размер на 400 лева, което е над допустимия размер според чл.24, изр. първо от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът счита, че дължимото на община Сандански юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено в размер на 130 евро съобразно чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и спецификата на касационното производство, в което спорът е само по правото, но не и по фактите. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,