Решение № 2334 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5754/2010 г.

Решение № 2334 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5754/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба и допълнение към нея, подадени от Директора на Дирекция "ОУИ" - София против решение № 3/17.02.2010 г. по адм. д. № 512/2009 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 2000801261/19.06.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД София - град за непризнат данъчен кредит на "ЕКСПО 2000 Риъл Естейт" ЕООД - гр. София по фактурите, издадени от "АТ Инженеринг 2000" ООД, "Стилстрой Л. А." ЕООД, "ВСА инженеринг" ЕООД и "Клима груп" ООД и се признава данъчен кредит на "ЕКСПО 2000 Риъл Естейт" ЕООД - гр. София. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му.

Ответникът "ЕКСПО 2000 Риъл Естейт" ЕООД - гр. София, чрез упълномощения представител адв. Табаков взема становище за отхвърляне на касационната жалба и допълнението към нея, като неоснователна и да бъде присъден адвокатски хонорар за тази инстанция.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

С решението в обжалваната част, първоинстанционният съд е отменил РА в частта за отказан данъчен кредит, както следва:

• в размер на 1 554 382,19 лв. по 15 броя данъчни фактури, издадени от "АТ Инженеринг 2000" ООД - гр. София за данъчни периоди: м. 11.2006 г.: м. 12.2006 г.; м. м. 01. 02. 03. 05. 06. 07. 08. 09. 10.2007 г.;

• в размер на 7 735, 93 лв. по фактури № №: 29/2.11.2005 г., 21/11.09.2005 г., 20/20.08.2005 г., 4/9.05.2005 г. и 43/9.12.2005 г., издадени от "Стилстрой Л. А." ЕООД;

• в размер на 37 207,89 лева по фактури № №: 07/26.05.2005 г., 12/23.02.2006 г., 15/10.03.2006 г., 18/14.04.2006 г. и 21/21.06.2006 г., издадени от "ВСЛ инженеринг" ЕООД;

• в размер на 2 702, 40 лв. по фактура № 83/11.09.2007 г., издадена от "Клима груп" ООД.

В частта, с която е отменен РА за начислен като задължение за внасяне ДДС за данъчни периоди: м. 10, м. 11, м. 12. 2005 г. и м. 02, м. 04, м. 06, м. 07, м. 08, м. 10, м. 11 и м. 12.2006 г. общо в размер на 133 232,28 лева решението не е предмет на обжалване по касационната жалба и допълнение към нея, подадена от ДД "ОУИ" - София. Не е обжалвано решението в частта за присъдените разноски, както и определение от 31.03.2010 г., с което е изменено решение № 3/17.02.2010 г. по адм. д. № 512/2009 г. по описа на Административен съд София - град в частта за присъдените разноски и е осъдена ДД "ОУИ" - София да заплати допълнителни разноски по делото на "ЕКСПО 2000 Риъл Естейт" ЕООД - гр. София в размер на 39 198 лева.

Решението на АС - София град в частта, с която е отхвърлена жалбата на "ЕКСПО 2000 Риъл Естейт" ЕООД - гр. София срещу РА, не е обжалвано и е влязло в сила.

За да отмени РА в обжалваната с касационната жалба на ДД "ОУИ" част, първоинстанционния съд е приел, че фактурите са включени в ДП и СД за съответните данъчни периоди, отразени са в счетоводството на дружеството, по тях е платен ДДС, а плащанията са извършвани по банков път. Позовал се е на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която е извършена на база проверка в счетоводството на дружеството - жалбоподател и е с констатация за счетоводно отразяване на плащанията.

От друга страна, съдът се е позовал на представените разрешения за ползване на обекта и протокол обр. 16, които според съда са безспорно доказателство за това, че е налице реална доставка - наличие на изграден и приет по съответния ред обект.

Съдът е приел, че са налице особените изисквания за признаване право на приспадане на ДДС, а нередовността на изискуемите от Наредба № 3/2003 г. документи има отношение към удостоверяване спазването на изискванията към строежите, установени в ЗУТ, но не и към приспадането на ДК.

Решението е постановено при допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила - липса на относими към спора мотиви във връзка с постановения отказ за признаване на данъчен кредит.

Липсата на посочване на конкретните доказателства за видовете и количествата осъществени СМР от посочените доставчици и липсата на конкретен анализ на представените в хода на оспорване на РД, писмени доказателства, води до невъзможност да се осъществи инстанционен контрол за законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Видно от приложенията по административната преписка, в същите липсват всички относими актове и протоколи за извършени СМР на съответни етапи от строителството, съобразно изискванията на Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 72 от 15.08.2003 г., изм., бр. 37 от 4.05.2004 г., в сила от 5.11.2004 г., изм. и доп., бр. 29 от 7.04.2006 г., в сила от 7.04.2006 г.

Мотивите на първоинстанционния съд, че реалността е доказана, след като обекта е налице, построен е и е приет за експлоатация по съответния ред, са неправилни и в противоречие с установената практика на Върховния административен съд, която е в смисъл, че съществуването на изграден строителен обект не доказва, че извършените СМР са именно от доставчиците, издали данъчните фактури с отразени стойностно СМР, при липса на относими доказателства за доказване на осъществяването именно от тези доставчици строителни дейности, за да се приеме за доказана реалност на конкретни доставки, отразени в процесните данъчни фактури, по които е отказан ДК. Неправилни са изводите на съда, че изискванията на Наредба № 3 от 31.07.2003 г. са неотносими за спора. Условията и редът за съставяне на необходимите актове и протоколи за установяване на обстоятелствата при подготовката, започването и изпълнението на строителството са обвързани с необходимия за изпълнението на всеки строеж технологичен порядък и надлежно оформени, актовете и протоколите по Наредба № 3/2003 г. са доказателства за осъществените етапи на строителство и са относими при оспорена реалност на СМР.

Не е извършена от съда съпоставка между договорените между ДЗЛ и доставчиците СМР и фактурираните СМР по фактурите.

По отношение на доставчика "АТ Инженеринг 2000" ООД - гр. София са изложени мотиви за незаконосъобразността на отказа по 13 бр. фактури, а в диспозитива на решението е постановена отмяна на РА в тази част по отношение на 15 бр. фактури за данъчни периоди: м. 11.2006 г.: м. 12.2006 г.; м. м. 01. 02. 03. 05. 06. 07. 08. 09. 10.2007 г.

Така констатираните от касационната инстанция нарушения на съдопроизводството са съществени и налагат отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, който да извърши анализ на събраните по делото доказателства и да обоснове изводи по съществото на спора, съобразно дадените указания от настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,