Решение № 9457 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 464/2017 г.

Решение № 9457 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 464/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на С. Й. Ф. в качеството му на полицейски инспектор при 01 РУ при ОД на МВР - Б. против решение № 1454 от 28.10.2016 г. по адм. дело № 228/2016 г. на Административен съд - Б.. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба - С. И. А., не е изразил становище по същата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

С обжалваното решение Административен съд - Б. е обявил нищожността на разпореждане от 15.04.2016 г., издадено от полицейски орган - С. Й. Ф., полицейски инспектор при 01 РУ на МВР - Б. в частта по т. 2 и отменил разпореждането в останалата част по т. 1, 2, 4 и 5.

Съдът е приел за установени следните фактически обстоятелства:

На 31.03.2016 г. е сключен договор за наем между М. М. З., в качеството й на наемодател и жалбоподателя (сега ответник по касация) С. И. А., в качеството на наемател на апартамент, находящ се в гр. Б., за срок от една година.

На 15.04.2016 г. М. З. депозирала жалба вх. № УРИ 1899-90-1858/15.04.2016 г. до началника на 01 РУ при ОД на МВР - Б. с искане за освобождаване на жилището й. На същата дата С. А. е дал обяснения пред полицейския инспектор.

С оспореното разпореждане от 15.04.2016 г. полицейският инспектор, на основание чл. 64 от Закона за Министерството на вътрешните работи, в изпълнение на възложените му функции по преписка № 189900-1858/15.04.2016 г. е разпоредил на С. А. следното:

1. Да не се нарушава общественият ред.

1. Да не влиза в спор и саморазправа с М. М. З..

1. В срок до 17.04.2016 г., съгласно искането на М. З. да освободи апартамент, с посочен адрес по преписка № 189900-1858/15.04.2016 г.

1. Всички останали спорни въпроси относно финансово естество да се решават по установения от закона ред - чрез Районен съд гр. Б..

1. При неспазване на горепосоченото ще носи административно-наказателна отговорност на основание чл. 257 ЗМВР.

Съдът е обсъдил данните по преписката и съдържанието на оспорения акт, при което достигнал до извод, че разпореждането не съдържа фактически основания за издаването му, с което са нарушени изискванията на чл. 64, ал. 5, т. 3 ЗМВР. Посочил е, че разпореждането следва да отговаря на условията за мотивираност както на основание чл. 64, ал. 5, т. 3 ЗМВР, така и по силата на общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Констатирал е, че не е възможно документите по преписката да се приемат за мотиви на административния акт, в т. ч. докладна записка № 7952/18.05.2016 г., тъй като са съставени след издаване на оспореното разпореждане и освен това в тях не се съдържат фактически обстоятелства, които да обоснова дадените разпореждания в т. 1, 3, 4 и 5, а са описание на действията на сигналоподателката М. З.. Съдът е приел за недоказано по какъв начин полицейският орган е установил, че Аврамски се саморазправя със Зашева и нарушава обществения ред, какви въпроси от финансово естество са възникнали между двамата и изобщо за наличието на укоримо поведение от страна на жалбоподателя, поради което е счел оспореният акт в тези части за немотивиран и съответно - незаконосъобразен. По отношение на разпореждането по т. 2, с която е наредено на оспорващия в определения срок да освободи наетия апартамент, съдът е приел, че е издадено от некомпетентен орган и в тази част е недействително. При тези съображения е постановил обжалвания резултат.

Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните и доказателствения материал по делото, намира, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:

В жалба вх. № УРИ 1899-90-1858/15.04.2016 г. М. З. е описала обстоятелствата и условията по сключване на наемния договор със С. А., който не я е уведомил, че в жилището ще се отглеждат куче и котка. Поради несъгласие с това обстоятелство и постъпили оплаквания от съседи, Зашева го помолила да напусне жилището, но той отказал. Отказът на наемателя да освободи жилището я провокирал да поискала съдействие от полицейските органи същият да напусне апартамента по изложените причини. В обяснение от 15.04.2016 г., С. А. е посочил, че проблемът с обитаването на кучето в апартамента е възникнал по причина на посредническата агенция за недвижими имоти. По отношение на искането на наемодателя да напусне жилището се е позовал на сключения договор за наем и приложил копие от същия.

При тези фактически обстоятелства, установени към момента на издаване на оспореното разпореждане, съдът правилно е приел, че същото е незаконосъобразно. Правилен е изводът на съда за отсъствие на фактически обстоятелства, от които да се направи обосновано заключение за неправомерно поведение на адресата на разпореждането. По преписката няма данни за действия на жалбоподателя (сега ответник по касация), с които да е нарушил обществения ред, в жалбата на М. З. не се съдържат оплаквания за негово поведение, което индицира на саморазправа с нея. При положение, че към момента на издаване на разпореждането не са събрани данни възникналият спор във връзка с наемните правоотношения да застрашава сигурността й, същият не съставлява основание за издаване на разпореждане по т. 2 от акта. Съдът правилно е счел, че разпореждането, в частта, с което се дава срок на наемателя да освободи апартамента е издадено от некомпетентен орган и следователно е нищожно. Препоръката всички спорни въпроси да се решават по установения ред и препращането към Районен съд гр. Б., доколкото е свързана с предходните разпореждания, също правилно е отменена.

Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Правомощията и функциите по осъществяването им са посочени в чл. 61, ал. 1 - 4 ЗМВР и са свързани с осъществяване на обща превенция на правонарушенията - ал. 1; с осъществяване на индивидуална превенция на правонарушенията - ал. 2; за предотвратяване на замислени или подготвени престъпления - ал. 3 и за пресичане на престъпления - ал. 4 на чл. 61 ЗМВР. В обсъждания случай, очевидно издаденото разпореждане следва да се подведе към една от хипотезите на упражняване на правомощия по чл. 61, ал. 2 ЗМВР, съгласно която за осъществяване на индивидуалната превенция на правонарушенията полицейските органи извършват действия по отношение на лица, за които има достатъчно основание да се предположи, че ще извършат противоправни действия, които застрашават обществения ред. Установените по административната преписка обстоятелства не могат да бъдат подведени към визирания фактически състав. С оглед данните по преписката, съдържащи се в молбата на сигналоподателката и обяснението на адресата на акта, съдът правилно е приел, че издаденото разпореждане е лишено от мотиви, които по убедителен начин да сочат на необходимост от предприемане на действия спрямо жалбоподателя (сега ответник по касация) по преустановяване на противоправни действия, които застрашават обществения ред и предупреждение да не извършва в бъдеще такива действия по отношение на подателката на сигнала. По делото е приложена докладна записка УРИ 1899р-7952/18.05.2016 г. от полицейски служител относно извършена проверка по преписка вх. № 189900-1858/2016 г., в която се съдържа подробно описание на предприетите действия от полицейските служители по повод на сигнала на М. З. и проведените разговори с нея и С. А.. Както обаче съдът правилно е отбелязал, на първо място - актовете, съставени след издаване на обжалвания акт не могат да санират липсата на мотиви в същия и не представляват документи, които съдържат мотиви към акта по смисъла и критериите, залегнали в ТР № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС и на следващо - в нея не се съдържат различни данни относно поведението на жалбоподателя.

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. За яснота на изложението трябва да се посочи, че съдът в диспозитива на решението е прогласил нищожността на т. 2, вместо на т. 3 от оспореното разпореждане, но предвид изразената воля в мотивите по отношение на т. 3 от акта, видно е, че е допусната очевидна фактическа грешка, която може да се поправи по предвидения процесуален ред.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,