Решение № 4614 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14407/2012 г.

Решение № 4614 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14407/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Али Махмуд Шукер е подал касационна жалба срещу решението от 09.10.2012 г. по адм. дело № 7757/2012 г. по описа на Административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата му срещу решение № 553 от 27.07.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд установил, че Али Махмуд Шукер, гражданин на Ирак, роден на 14.05.1988 г. в град Багдад, по народност - арабин, по вероизповедание - мюсюлманин сунит, неженен, подал молба № Ж-1325/27.10.2010 г. до Държавната агенция за бежанците за предоставяне на статут. Според данните по преписката, пристигнал нелегално в България през месец октомври 2010 г. поради инцидент, свързан с продажбата на спиртни напитки във фризьорския салон, в който работел, както и поради обстановката в Ирак. Али Махмуд Шукер разказал, че през септември 2010 г. във фризьорския салон влезли маскирани лица, които се нахвърлили върху него и върху собственика на салона. При нападението бил бит и косата му била отрязана. Собственикът на салона и Али Шукер били предупредени да затворят салона, ако не искат да им се случи нещо по-лошо. С решение № 553/27-07.2012 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави на Али Махмуд Шукер статут на бежанец и хуманитарен статут по съображения, че не е било установено наличието на обоснован страх от преследване на чужденеца по някоя от изброените в чл. 8 от Закона за убежището и бежанците причини, както и на реална опасност от тежки посегателства срещу живота и личността му. Aдминистративният съд е приел, че оспореното решение на председателя на Държавната е законосъобразно, тъй като обстоятелствата в историята на чужденеца не попадат в нормативния състав на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Съдът посочил, че напускайки Ирак, без да потърси съдействие от официалните власти, чужденецът сам се е отказал от възможността да получи закрила от държавата по произход. При провеждането на интервютата с него са били констатирани противоречия, както и недостоверност на твърденията му. Според първоинстанционният съд, не е логично собственикът на фризьорския салон, съпруг на сестрата на Али Махмуд Шукер, да остане в страната, а неговият работник, от когото не зависи прекратяването на продажбата на спиртни напитки в салона, да напусне Ирак по причина на застрашаваща живота му заплаха. Чужденецът е заявил, че не е бил арестуван или осъждан и не е политически ангажиран, а бежанската му история не разкривала наличието на риск от тежки посегателства и поради вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът взел предвид обстоятелството, че Али Махмуд Шукер е живял в Централен Ирак и съобразно информацията от приложените актуални справки № 1614 от 27.03.2012 г. и № 01-2924 от 05.06.2012 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" при Държавната агенция за бежанците и публикуваните през месец юли 2010 г. "Бележки на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците", направил извод, че кандидатът за статут не е изложен на реална опасност, която застрашава живота и личността му. С тези мотиви съдът отхвърлил подадената жалба срещу административния акт. Касационната инстанция намира, че административният съд е приложил точно материалния закон. Фактите в бежанската история на чужденеца не съставляват основание за предоставяне на статут по Закона за убежището и бежанците. Тя е неправдоподобна и не се основава на предследване, свързано с расата, религията, националността, принадлежността към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение на чужденеца. Той е бил в състояние да се справи с отправената му заплаха, като преустанови забранената от закона продажба на спиртни напитки. Причините, поради което е бил нападнат, не биха могли да породят основателен страх от преследване, който да оправдава напускането на страната. Не са налице и предвидените в закона условия за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като завръщайки се в страната, чужденецът не би бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Ситуацията в Ирак е променена в сравнение с времето, през който е Али Махмуд Шукер е напуснал страната, като се наблюдава тенденция към подобряване на сигурността. Страната не е в гражданска война, а нивото на общото насилие не е изключително, така че само поради пребиваването си на съответната територия чужденецът да е изложен на реална опасност от посегателство. В касационното производство жалбоподателят е представил сертификат от 7.01.2009 г. на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците на чужд език и е заявил, че с него му се предоставя временен статут. Въпреки че делото е било отложено, за да се извърши превод на този документ, това не е било направено, поради което документът не може да бъде обсъден. Жалбоподателят е представил писмо от 22.11.2013 г. на Представителството на ВКБООН в България с идентификатор BULSO/L013/347, в което се посочва, че Али Шукер, роден на 14.05.1988 г., гражданин на Ирак, има бежански статут, признат от офиса на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците в Сирия по мандата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Във връзка с този документ касационният жалбоподател твърди, че е получил статут през месец януари 2007 г. Касационната инстанция намира, че данните в представеното писмо не представляват основание за друг извод по съществото на спора, при което да се съобрази разпоредбата на чл. 10 от Закона за убежището и бежанците, задължаваща административния орган на Държавната агенция за бежанците да предостави статут на бежанец на чужденец, намиращ се на територията на Република България, признат като бежанец по мандата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд и няма право на нови фактически констатации (чл. 220 АПК ). Чужденецът не се е позовал на получен от него статут по мандата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците нито в административното производство, нито пред първоинстанционния съд. Що се отнася до писмото на Представителството на ВКБООН в България, то не съдържа достатъчно информация относно условията на предоставената закрила. Освен това твърдението, че Али Шукер получил статут на бежанец през 2007 г., влиза в противоречие с обстоятелствата, съставляващи бежанската му история, според която той е напуснал Ирак легално на 18.09.2010 г. с автобус за Сирия, останал е там 26 дни, а на 14.10.2010 г. влязъл с виза в Турция, откъдето нелегално влязъл в България. В случай, че жалбоподателят поддържа, че и към настоящия момент се ползва от бежански статут по мандата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците в Сирия, той би могъл да се позове на него в ново производство пред Държавната агенция за бежанците, в което да се направи съответната оценка от компетентния административен орган, включително като се вземе мнението на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците чрез неговия представител в България съобразно чл. 3, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците. Като е отхвърлил жалбата срещу законосъобразно издадения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд