Решение № 7717 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4567/2016 г.

Решение № 7717 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4567/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Николов Производството по делото е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба, подадена от П. К. М., Р. В. М., Т. В. Б. и М. В. Б. срещу решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Р. Б. за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област С., в частта относно отчуждаването на имоти под № 19 и № 21 от приложението към решението и размера на определените за тях обезщетения или поземлен имот с идентификатор № 68134.1353.123 по кадастралната карта и кадастралните регистри на С. (имот № 4123 по картата на възстановената собственост ), представляващ нива от 1,501 дка, находяща се в С., район "Надежда", квартал "Илиянци", и поземлен имот с идентификатор № 68134.1353.126 по кадастралната карта и кадастралните регистри на С. (имот № 4126 по картата на възстановената собственост ), представляващ нива от 1, 401 дка, находяща се в С., район "Надежда", квартал "Илиянци", от която се отчуждават 0,710 дка. С Решение № 5163 от 11.05.2015 г., постановено по адм. д. № 1049/2014 г. по описа на ВАС, III-то отделение, е отхвърлена жалбата срещу отчуждаването на горепосочените имоти, като решението на МС е изменено само по отношение на определеното обезщетение за имот с идентификатор № 68134.1353.123 и същото е увеличено от 1216 лв. на 1471 лв. С Решение № 4159 от 11.04.2016 г., постановено по адм. д. № 7525 по описа на Върховния административен съд за 2015 г., е отменено Решение № 5163 от 11.05.2015 г., постановено по адм. д. № 1049 по описа на ВАС, III-то отделение за 2014 г., в частта, в която се отхвърля жалбата на П. К. М., Р. В. М., Т. В. Б. и М. В. Б. срещу Решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Р. Б. за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област С., касаеща определеното обезщетение за отчуждаваната част от поземлен имот с идентификатор № 68134.1353.126. и делото е върнато в тази част за ново разглеждане от друг тричленен съдебен състав на Върховния административен съд. При новото разглеждане на делото, жалбоподателите поддържат становището, че имотът представлява урбанизира територия, поради което обезщетението следва да се определи по реда на чл. 32, ал. 3, т. 1 от Закона за държавната собственост. В съдебното заседание се иска да бъде определено обезщетението съобразно заключението на съдебно - оценителната експертиза. Претендират се сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение. Подробни съображения излагат в писмени бележки. Ответникът - Министерски съвет на Р. Б., изразява становище за неоснователност на жалбата. В съдебното заседание, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, а по същество моли да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, също оспорват жалбата, а по същество молят да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че е подадена от надлежна страна - адресат на Решение № 811 от 21 декември 2013 г. на МС, в оспорената му част, в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Относно материалната законосъобразност и спазването на административнопроизводствените правила при издаването на Решение № 811 от 21 декември 2013 г. на МС, е налице влязло в сила Решение № 5163 от 11.05.2015 г., постановено по адм. д. № 1049/2014 г. по описа на ВАС, III-то отделение, поради което същите, не следва да се обсъждат. Горепосоченото съдебно решение е отменено, по реда на чл. 244 от АПК, само в частта относно определеното обезщетение за отчуждаваната част от поземлен имот с идентификатор № 68134.1353.126. и делото върнато в тази си част за ново разглеждане. В хода на настоящото съдебното производство е допусната и приета съдебно - оценителна експертиза (СОЕ), изготвена от вещо лице, което отговаря на изискванията по § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Представено е заключение, неоспорено от страните, което е прието от съда. Съгласно това заключение, предназначението на имота, част от който е отчуждаваният, е урбанизирана територия. Изчисленото равностойно парично обезщетение е в размер на 37 907 лв., определено в съответствие с нормите на приложение № 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси, на основание чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС, във връзка с чл. 96 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, като получената стойност се удвоява. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема от правна страна следното: На основание чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС, в случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост - за имоти в урбанизираните територии и устройствени зони. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ППЗДС, при отчуждаване на имоти - частна собственост, в урбанизирани територии и устройствени зони, когато не могат да се определят пазарните им цени по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с нормите на приложение № 2 към чл. 20 от ЗМДТ, като получената стойност се удвоява. Съгласно чл. 24, ал. 7 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, земеделските земи се считат с променено предназначение от момента на влизане в сила на подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение, които стават публична държавна или общинска собственост. В конкретния случай, имот с идентификатор № 68134.1353.126. попада в регулация, одобрена със Заповед № РД-50-09-251/13.09.1989 г. на главния архитект на С., действащ ПУП-парцеларен план за обект "Северна скоростна тангента", одобрен със Заповед № РД-02-14-2374/24. 09. 2012 г. на зам. министъра на Регионалното развитие и благоустройството, видно от приложената комбинирана скица. Видно от удостоверение за характеристика на имот, същият е с начин на трайно ползване - за друг вид застрояване. По делото е представено удостоверение от Дирекция "Общински приходи" - ОП "Надежда/Връбница", съгласно което, данъчната оценка на имот № 68134.1353.126., находящ се в гр. С., кв. Илиенци, за 2012 и 2013 г. е в размер на 37 399,70 лв. Този размер на данъчната оценка е използван и от вещото лице, като изчисленото пазарно обезщетение за отчуждената площ от 0,710 дка, е определено на 37 907 лв. Предвид това, доколкото е установено, че не са налице повече от един пазарни аналози, по които поне едната страна да е търговец, се преминава към оценка по реда на удвоената данъчна оценка. По изложените по - горе съображения, жалбата се явява основателна и Решение № 811, в обжалваната част, следва да бъде изменено, като размерът на равностойното парично обезщетение относно отчуждаваната част на имот № 68134.1353.126. следва да бъде увеличено съобразно заключението на СОЕ. Вместо определеното от административния орган за отчуждаваната част от имота обезщетение в размер на 665 лв., следва да бъде определено такова в размер на 37 907 лв. При този изход на спора на жалбоподателя се следват направените разноски, като съобразно представения списък на разноските се претендират адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лв., съобразно представен договор за правна защита и съдействие с отбелязване, че сумата е платена в брой и внесен депозит за изготвяне на допуснатата по делото СОЕ в размер на 200,00 лв. В същото време от страна на ответника се направи възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Делото не се отличава с фактическа или правна сложност, като е проведено само едно съдебно заседание, поради което възнаграждението следва да се определи в размер на 500 лв., съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 38 ЗДС, във вр. с чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение