Решение № 13880 от 28.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6490/2011 г.

Решение № 13880 от 28.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6490/2011 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Валерия Банкова - Христова против решение № 1466/29.03.2011 г. по адм. дело № 4912/2010 г. на Административен съд София - град, двадесет и шести състав, с което е обявена нищожността на уведомително писмо изх. № 01-162/9509/30.07.2009 г. на Областна разплащателна агенция - Пловдив, обективиращо сума за получаване по схеми за национални доплащания след приспадане на санкции и редукции в размер общо на 1658.61 лв., във връзка с Общо заявление за плащания на площ за кампания 2008 с УИН 16/070508/17903, подадено от Венцислав Георгиев Маджаров от гр. Карлово и преписката е изпратена на Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна Агенция - София за произнасяне по компетентност. Релевирани са доводи за неправилност на съдебното решение вследствие допуснати при постановяването му нарушения, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че обжалваното писмо няма характера на индивидуален административен акт. Според Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" бенефициентът се уведомява за сумите, които следва да му бъдат изплатени по всяка от схемите за подпомагане за които е кандидатствал, поради което писмото има само уведомителен характер и не засяга правата и интересите на своя адресат. Съобразно приложимата нормативна уредба, включително посочените в жалбата регламенти, част от правото на Европейския съюз, ДФ "Земеделие" няма задължението да мотивира с нарочен акт отказите за изплащане на помощ. При спазване на нормите, регулиращи подпомагането на земеделските производители, по подаденото заявление е извършена проверка, при която е установено наддеклариране на площи като основание за редукция и санкции в размер на 1658.61 лв., изчислени съгласно разпоредбите на Регламенти ЕО/796/2004 и ЕО/1973/2004 на Комисията. По изложените съображения се претендира отмяната на оспорения съдебен акт и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът Венцислав Георгиев Маджаров изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Венцислав Георгиев Маджаров срещу акта, обективиран в писмо изх. № 01-162/9509/30.07.2009 г. на Областна разплащателна агенция - Пловдив, с което е определена сума за получаване по схеми за национални доплащания след приспадане на санкции и редукции в размер общо на 1658.61 лв., във връзка с подаденото от него Общо заявление за плащания на площ за кампания 2008 с УИН 16/070508/17903. Съдът е разгледал жалбата по същество, след като с оглед съдържанието на оспореното писмо е приел, че същото представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. При това, след анализ на разпоредбите на Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" (отм.) е констатирал, че Областната разплащателна агенция няма материална компетентност да издаде такъв акт, тъй като не разполага с правомощия да извършва директни плащания по заявления за плащания на площ, нито да намалява размера или да отказва плащане по схеми за национални доплащания. С такива, съгласно чл. 43, ал. 1 и чл. 47, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители разполага единствено Централно управление на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция със седалище гр. София, като законът не допуска делегирането им на областните разплащателни агенции. В резултат така изложените фактически и правни констатации е направен извод за нищожността на обжалвания акт. Постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е осъществил задълбочен анализ на релевантните факти, при което с оглед актовете, регламентиращи схемите и мерките на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз и тези на националното законодателство, регулиращи възникващите в тази връзка обществени отношения е направил обосновани изводи относно правната природа на уведомителното писмо и правомощията на ДФ "Земеделие" като държавен орган в областта на Общата селскостопанска политика по управление на средствата за подпомагане на българското земеделие със средства от Европейските земеделски фондове и компетенциите на длъжностните лица от неговата структура. Съпоставяйки нормите на националното законодателство - тези на АПК, ЗПЗП и Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" (отм., действал към момента на издаване на писмото), съдът правилно е приел, че то е издадено в изпълнение на управленски функции, свързани с нормативно регулирана властническа дейност на административен орган да отказва плащания, намалява размера на дължими плащания или да налага финансови санкции, следователно въздейства неблагоприятно върху правната сфера на жалбоподателя. Законосъобразен е и изводът, че издателят на акта не е разполагал с материална компетентност, изведен от анализа на разпоредбите на чл. 43 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" и чл. 43, ал. 3 и чл. 11а, ал. 2 ЗПЗП. С оглед структурата и организацията на ДФ "Земеделие", изпълняващ функцията на Разплащателна агенция, правилно е прието, че единствено изпълнителният директор на фонда е компетентен да издаде административния акт. Поради това и с оглед обстоятелството, че експертът, подписал уведомителното писмо изпратено от Областна разплащателна агенция - Пловдив не е компетентен орган по смисъла на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, чл. 43, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗПЗП, нито попада в кръга на субектите по чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" (отм.), на които могат да бъдат делегирани такива правомощия, обоснован е направеният извод за нищожността на обжалвания акт. Във връзка с наведените от касатора оплаквания следва да се отбележи, че чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" (отм.) действително предоставя възможност на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да делегира част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и сключване на договори за финансово подпомагане на земеделски производители, но само на заместник - изпълнителните директори и ръководителите на териториалните структурни звена на фонда, при това след предварително взето решение на управителния съвет. В случая не е налице такова оправомощаване на ръководителите на териториалните структурни звена на фонда, в т. ч. и на ОРА - Пловдив, нито решение на управителния съвет в посочения смисъл. Предвид така установената липса на компетентност на лицето, издател на писмо изх. № 01-162/9509/30.07.2009 г. на Областна разплащателна агенция - Пловдив, правилно административният съд го е прогласил за нищожно с обжалваното решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,