Решение № 4846 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6515/2016 г.

Решение № 4846 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6515/2016 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Р. И. Т., чрез пълномощника си адвокат А. В., срещу решение № 2109 от 28.03.2016 г., постановено от Административен съд С. - град, В. отделение, 32-ри състав по адм. дело № 11111/2015 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-220-6500/3993 от 28.09.2015 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ). В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано, като са развити конкретни основания за неговата отмяна. Касаторът твърди, че изводите на съда не кореспондират с представените по делото доказателства. Освен отмяна се иска още да се отмени и оспореното уведомително писмо за кампания 2014 г. и да се установи дължимост на финансовото подпомагане по подаденото заявление за плащане с УИН 22/270514/55494. За откритото съдебно заседание пред ВАС е постъпила Писмена защита от адвокат-пълномощника, към която е приложен списък на разноските по чл. 80 ГПК, които документи обаче не са подписани и жалбоподателят е уведомен, че същите няма да бъдат взети предвид. От ответника - Заместник-изпълнителния директор на Д. фонд (ДФ) "Земеделие" гр. С., е постъпил писмен Отговор (който е подписан от надлежно упълномощен процесуален представител с пълномощно - и двете приложени в кориците на адм. дело № 11111/2015 г. по описа на Административен съд С. - град на л. 219-223), в който отговор се изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и се моли да бъде отхвърлена, а постановеното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Решението е правилно и обосновано, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, поради което не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, които да налагат отмяната му. На основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на ВАС констатира, че входираната на 25.04.2016 г. касационна жалба на Р. И. Т. е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението на датата 11.04.2016 г. Касационната жалба е подписана от адв. А. В. от КАК, като в изпълнение на разпореждането на председателя на Четвърто отделение да се представят доказателства за представителната власт пред ВАС, е депозирано надлежно оформено пълномощно, в което адвокат Върбовска е посочила, че е от Адвокатска колегия Б. (тоест БАК). Независимо от тази грешка в колегията, налице е редовно упълномощаване от страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, и затова съдът приема, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, се явява неоснователна. С решение № 2109 от 28.03.2016 г. по адм. дело № 11111/2015 г., в производство по реда на чл. 144 - 178 АПК, Административен съд С. - град, В. отделение, 32 състав, ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. И. Т. срещу Уведомително писмо изх. № 02-220-6500/3993 от 28.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта с която е отказано финансово подпомагане по подадено общо заявление за плащания на площ с УИН 22/270514/55494. С втори диспозитив, като логическа и законна последица от този изход на спора, съдът ОСЪЖДА жалбоподателката Р. И. Т. да заплати на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, гр. С., сумата от 550.00 лв. деловодни разноски. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че процесният акт е издаден от компетентен орган (съгласно представена Заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г.), в кръга на неговите правомощия и в предвидената от закона форма. Същият е мотивиран, както изисква чл. 59 АПК и не са допуснати твърдените в жалбата съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По заявлението на жалбоподателя са извършени всички задължителни проверки в ИСАК, като е извършвана теренна проверка, а не проверка на място. Съдът е посочил, че теренните проверки служат за определяне на допустимите за подпомагате площи, проверяват се физическите блокове, а не отделни БЗС-та, поради което при извършването им отделните земеделски производители не се уведомяват, за разлика от проверката на място, при която се проверяват заявени за подпомагане БЗС-та определени след анализ на риска и за тези проверки следва земеделският производител да се уведоми и да му се предостави възможност да се запознае с резултатите от проверките. Съдът е установил, че за три от БЗС-та са налице двойно заявени площи, като жалбоподателката Т. не се е явила и не е представила документи и тъй като такива не са представени и от другия кандидат - Н. Г. К., Разплащателната агенция е отказала изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати. По отношение за наличие на площи, попадащи извън одобрения за подпомагане слой, съдът е констатирал, че цялата площ на БЗС 68134.416.4.1. (11,19 ха) е недопустима, тъй като попада извън слоя, като това е определено с теренна проверка, а за останалите БЗС-та много малка част попада извън допустимия слой. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице относно определения от ответника процент на наддеклариране на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. и е направил извод, че помощта, предоставена на жалбоподателката Т. е изчислена съобразно установения процент на наддеклариране. При този изход на спора съдът е приел, че следва да присъди на ответника разноски в доказан размер на 250 лева депозит за назначената СТЕ и 300 лева юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. П. А. съд С. - град е обжалвано Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014, с изх. № 02-220-6500/3993 от 28.09.2015 г., издадено от Зам. изпълнителния директор на ДФ (Д. фонд) "Земеделие", гр. С. при условията на делегиране на правомощия съгласно т. 1 от Заповед № ОЗ-РД /323/11.03.2015 г. С това писмо адресатът Р. И. Т., гр. С., кв. Враждебна, м. Нова махала № 22, с УРН: 626826 се уведомява за оторизирана и изплатена субсидия по отношение на подадено Заявление за подпомагане с УИН: 22/270514/55494 за кампания 2014, както следва: П. С. за единно плащане на площ (СЕПП) - за декларираните в заявлението площи и след прилагане на процедурата по чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г. е оторизирана сумата от 17176.08 лева, която е и изплатена, а за 7 парцела (конкретно посочени по номер и площ в хектари) са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагането и е отказано финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП. Видно от Таблица № 1 и Таблица № 2 - неразделна част от уведомителното писмо е искана сума от 28714.45 лв., а намалението е 11538.37 лева. П. С. за преразпределително плащане (СПП - нова схема за кампания 2014 и е във връзка с плащане по СЕПП до 30 ха) от поисканата сума 3987 лева е оторизирана цялата сума в размер на 3987 лева, която е и изплатена, видно от Таблица № 1 и Таблица № 2. По мярката "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" (НР1) - за декларираните в заявлението площи и след прилагане на процедурата по чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. на Комисията от 27 януари 2011 г. е оторизирана сумата от 11784.65 лева, която е и изплатена, видно от Таблица № 2 - неразделна част от уведомителното писмо, и от поисканата сума от 18528.47 лева, намалението видно от Таблица № 1 е 6743.82 лева. Изобщо вече няма никакъв спор по въпроса, че писмото, макар и да е наречено "уведомително", не само уведомява, но и засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на земеделския производител - кандидат за подпомагане, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. Няма вече и спор в съдебната практика, че в уведомителните писма са изложени правни и фактически основания, като мотивите се съдържат както в съответните колони на таблиците в самия административния акт, така и в тези, които са посочени като приложения към него - неразделна част от акта. Словесната и табличната част на уведомителното писмо с обяснителните колони представляват едно цяло и при внимателен прочит става ясно за кои точно площи е отказано подпомагане и на какво правно основание, което дава напълно възможност на кандидатите-жалбоподатели да организират защитата си. Затова се приема, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Както се установява от изложеното, на земеделския стопанин - Р. И. Т., която е подала Заявление за входяща регистрация 2014 и Заявление за подпомагане 2014 - Форма за физически лица, не е отказана цялата претендирана сума, а има оторизирани и изплатени суми - изцяло по СПП и част от СЕПП и НР1. Затова тя няма правен интерес да обжалва уведомителното писмо изцяло и правилно съдът е приел за предмет на съдебен контрол само тази част, която неблагоприятно засяга правната й сфера, а именно в частта, с която е отказано финансовото подпомагане. На подадените заявления за подпомагане съгласно чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, се извършват задължителни административни проверки като се съпоставят включените в тях данни с данните от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, системата за идентификация на земеделските парцели и системата за идентификация и регистрация на животните и от своя страна включват: 1. проверки за допустимост на кандидата; 2. проверки за допустимост на земеделските площи; 3. кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри; 4. кръстосани проверки между данните в отделните заявления за наличие на едни и същи площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин. Правят се и проверки на място, но не на всички заявления, а на случаен принцип (метод на риск-анализ) само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, които се извършват чрез: инспекция на земеделското стопанство и методи за дистанционно наблюдение. В конкретния случай от данните в уведомителното писмо и по-точно от пояснителните колони в табличката на стр. 2 се установява, че на заявените от жалбоподателката площи е извършена само административна проверка, а физическа проверка на място не е извършвана, защото заявлението й не попаднало в извадката от 5% от подадените заявления и затова колона 4 е празна, тоест не е попълнена с цифри за хектари. След като проверка на място не е извършвана, затова и земеделският стопанин не е бил уведомяван за такава, не е съставян контролен лист и доклад, които да му бъдат връчени и с това обстоятелство не се нарушават никакви нормативни актове. Законосъобразно съдът е направил разграничение между двата вида проверки - проверки на място и теренни проверки. Изложените от съда съображения и за двете основания за отказ по СЕПП, посочени в уведомителното писмо, се споделят напълно и от настоящия касационен състав. Изводите на съда се подкрепят и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Едната причина за отказ е тази по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП - ново основание, въведено с изменение на закона, обн. в ДВ, бр. 40 от 13.05.2014 г., което е напълно приложимо към датата на издаване на обжалваното уведомително писмо - 28.9.2015 г. Административният орган е констатирал, а и това се потвърждава от заключението на вещото лице, че голяма част от заявените площи попадат извън одобрения от министъра на земеделието и храните със заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014, като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), а последната е основна част от ИСАК (Интегрирана система за администриране и контрол). Заповедта не е обжалвана от земеделския стопанин, а извършените по негова инициатива проверки не установяват по-различна фактическа обстановка. Другото основание за отказ от подпомагане е чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП във връзка с чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (в приложимата за тази кампания редакция). Въпреки проведената процедура по изясняване принадлежността на т. н. "двойно заявени площи" чрез изпращане на уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат, с приложение към него - таблица на установените застъпвания, това застъпване не е отстранено. Същите изложени причини за отказ от подпомагане се отнасят и за мярката НР1. С оглед изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Позоваването на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията е неуместно, защото за кампания 2014 е приложим друг Регламент (ЕО) с № 1122/2009 г. Обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. При този изход на спора пред касационната инстанция, на ответната страна се дължат своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение. Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в редакцията й след изменението на кодекса, обнародвано в "Д. вестник" бр. 8 от 24.01.2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Д. фонд "Земеделие" следва да бъдат присъдени разноски в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,