Решение № 14705 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4730/2020 г.

Решение № 14705 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4730/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – В., чрез директора срещу решение № 87/28.01.2020 г. по адм. дело № 2853/2019 г. по описа на Административния съд – В., с което е осъдена да заплати на "МГ Билдинг Груп Еу Стандарт" ЕООД обезщетение в размер на 400 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски – платен адвокатски хонорар при обжалване на Наказателно постановление № 0000003460-43/12.12.2018 г. на директора на РИОСВ – В., заедно с разноски по делото в размер на 425 лева. Направени са оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поискано е решението да бъде отменено изцяло, като бъде постановено друго по същество на спора, с което да се отхвърли като неоснователна исковата претенция или алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът на "МГ Билдинг Груп Еу Стандарт" ЕООД, в представен по делото отговор, чрез процесуалния си представител адв. Митева е оспорил касационната жалба като неоснователна и е поискал присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна, поради следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на "МГ Билдинг Груп Еу Стандарт" ЕООД със седалище гр. В., с която срещу РИОСВ – В. е предявен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 лева. В исковата молба се твърди, че с Наказателно постановление № 0000003460-43/12.12.2018 г. на директора на РИОСВ – В. на "МГ Билдинг Груп Еу Стандарт" ЕООД било наложено административно наказание имуществена санкция "глоба" в размер на 5000 лева на основание чл. 156, ал. 1 от Закон за управление на отпадъците (ЗУО). С решение № 899/08.05.2019 г. по анд № 42/2019 г. на Районен съд – В., оспореното наказателно постановление било отменено като незаконосъобразно. С решение № 1530/22.07.2019 г. по канд № 1684/2019 г. на Административен съд – В., решението на районния съд е оставено в сила. Административният съд установил, че за обжалване на наказателното постановление дружеството ангажирало адвокатска защита, за която заплатило сумата от 400 лева, съгласно представен по делото бланков Договор за правна защита и съдействие, серия Б № 354590/26.06.2019 г. на АК – В., в който като платено възнаграждение на адв. Митева за процесуално представителство по канд № 1684/2019 г. на Адмнистративен съд – В. е вписана сумата от 400 лева заплатена изцяло в брой при подписването му. Обезщетението се претендира, тъй като в пряка причинна връзка с наказателното постановление, което било отменено като незаконосъобразно от съда, дружеството понесло имуществена вреда, изразяваща се в направените разходи за възнаграждения на адвокати. С оглед тази фактическа обстановка административният съд приел, че по делото е доказано наличието на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – отменен незаконосъобразен административен акт, имуществена вреда за ищеца, изразяваща се в направените от него разходи за адвокатско възнаграждение за защита, пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното наказателно постановление и настъпилата имуществена вреда. Във връзка с направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в производствата по оспорване на наказателното постановление съдът отбелязал, че съгласно чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по–нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Според мотивите на административния съд, съгласно нормата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от наредбата върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Въз основа на това съдът е заключил, че така изчисления размер от 400 лева е съобразен с правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери и същият не превишава минимума. С тези мотиви административният съд е осъдил РИОСВ – В. да заплати на "МГ Билдинг Груп Еу Стандарт" ЕООД обезщетение в размер на 400 лева за претърпените от него имуществени вреди. Присъдил е също и направените в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ разноски. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд съответства на материалния закон. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснато от съда неточно приложение на материалния закон по съображения, че платеното възнаграждение за адвокатска защита при обжалване на наказателното постановление не било представено по АНД № 42/2019 г. на Районен съд – В.. Сочи се също, че не са били налице всички кумулативни предпоставки предвидени в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Платеният адвокатски хонорар от ответника по касационната жалба по канд № 1684/2019 г. на Административен съд – В. не представлявал вреда, тъй като, извършеното плащане по представения по делото Договор за правна защита и съдействие (л. 15 от адм. дело № 2853/2019 г.) от 26.06.2019 г. не представлява пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Направените от жалбоподателя доводи не могат да бъдат споделени с оглед разрешението, възприето с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд по тълк. дело № 2/2016 г. Съгласно тълкувателното решение "при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. " Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Административният съд е постановил решението си съобразно тълкувателното решение, формирайки законосъобразен извод, че искът е доказан по основание. Съдът не е нарушил материалния закон и като е приел, че възнаграждението, платено от ищеца за правна защита и съдействие, е реално заплатено и същото не е прекомерно, поради което не следва да се присъжда по-нисък размер на обезщетението. Съгласно тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд "... съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е "обоснован и справедлив", т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството". Административният съд е направил вярна преценка, че възнаграждението, платено от "МГ Билдинг Груп Еу Стандарт" ЕООД, не може да се определи като необосновано и несправедливо, при положение, че стойността му е в разумни граници и не надвишава размера определен в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Договорът е бланков и е представен по канд № 1684/2019 г. на л. 18 от делото, т. е. безспорно е установено, че по канд № 1684/19 г. е заплатена сумата по договор за адвокатска защита и съдействие в размер на 400 лева. Толкова е и присъдената с обжалваното пред настоящата инстанция решение на първоинстанционния съд по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за което също е представен бланков Договор за правна защита и съдействие от 19.12.2019 г. Изложените в тази връзка мотиви от административния съд се споделят напълно от настоящия касационен състав на Върховния административен съд, поради което не е необходимо да се приповтарят. При отсъствието на соченото касационно основание за отмяна, постановеното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева съгласно приложената по настоящото дело (л. 12) Договор за правна защита и съдействие с пълномощно за извършен банков превод на Адвокатско дружество "Колева и Ко". Настоящият съдебен състав намира, че така определеното възнаграждение е съобразено и съразмерно с извършената правна защита по делото, поради което следва да бъде присъдено в посочения размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 87/28.01.2010 г. по адм. дело № 2853/2019 г. по описа на Административен съд – В.. ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – В., с адрес, гр. В., ул. " Я. П." .№... да заплати на "МГ Билдинг Груп Еу Стандарт" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. "М. Л." .№..., разноски в размер на 300 (триста) лева. Решението не подлежи на обжалване.