Решение № 1643 от 9.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11631/2020 г.

Решение № 1643 от 9.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11631/2020 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Ибрахим, [гражданство] с процесуален представител адвокат Станчева срещу решение № 4299 от 30.07.2020 г., постановено по адм. дело № 5023 от 2020 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1354 от 20.05.2020 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърди неправилност на решението на първата инстанция поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба и в съдебно заседание. Иска отмяна на атакуваното решение на съда със законните последици. Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, счита я за неоснователна. Твърди правилност на решението на АССГ и иска то да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция е било решение № 1354 от 20.05.2020 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът подробно е разгледал твърдяните от жалбоподателя обстоятелства, мотивите на обжалвания акт и е извел фактическия извод, че няма представени и събрани такива, които да обосноват лична заплаха км жалбоподтеля поради изповядване на религиозни, политически или други пристрастия. Поради което е извел и правния извод, че не са налице предпоставки по Закона за убежището и бежанците, които да формират извод за наличие на предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Решението е правилно. Анализирани са необходимите данни и е изведен съответен на тях правен извод. Няма допуснати съществени процесуални нарушения, съдебният акт е обоснован подробно. Не е налице и нарушение на материалния закон. В съответствие с него съдът е изяснил и приел, че липсва лична бежанска история, които да поясни и покаже на съответните власти в България, че по отношение на това лице има реална заплаха за неговия живот или на неговите близки поради съответна религиозна, политическа принадлежност и др.. Правилно съдът е констатирал непоследователност и противоречивост в твърденията му и не са били ангажирани сигурни доказателства от него, че е налице негативно отношение към него от страна на кюрдското автономно правителство. Няма данни, че същият е бил преследван от официалните власти поради това, че принадлежи на определена социална група или е с определени политически убеждения. Поради което не са налице предпоставките по чл. 8 от Закона за убежището и бежанците. Независимо, че все още на определени места в [държава] има спорадични актове на насилие, обстановката в [област] е спокойна. От приложените справки се дава и информация, че в тази автономна област живеят много различни етнически и религиозни групи, но няма напрежение и е налице търпимост. Касационните оплаквания не кореспондират с изяснените от съда факти и направените правни изводи, поради което са неоснователни. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение