Решение № 16877 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6039/2019 г.

Решение № 16877 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6039/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на З. Мартинова, Й. Асенов и С. Асенов против решение № 213 от 20.02.2019 г. по адм. дело № 391/2018 г. на Административен съд София–област, с което са отхвърлени жалбите им против заповед № 66-01-12/09.03.2018 г., издадена от кмета на община Сливница. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Молят да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендират и направените по делото разноски. Ответникът– кметът на община Сливница, както и ответниците П. Асенова, А. Асенов, Я. Асенова, А. Асенова и Т. Богданов не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и данните по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни по следните съображения: Решението на Административен съд София – област е постановено в противоречие с материалния закони и не се обосновава от представените доказателства. С оспорената заповед кметът на община Сливница нарежда да бъдат премахнати основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ "стопанска сграда и гараж, представляващ три рушащи се тухлени стени", изградени в УПИ ХV-50, кв. 4 по плана на с. Гълъбовци, община Сливница, собственост на жалбоподателите С. Асенов и Й. Асенов, както и на ответниците П. Асенова, А. Асенов, Я. Асенова и А. Асенова. Жалбоподателката З. Мартинова е титуляр на вещно право на ползване върху имота (нот. акт № 2, дело № 1258/1997 г.). В заповедта е посочено, че сградите са изградени без проекти и разрешения за строеж и са разположени на разстояние по- малко от 3 м. до вътрешните регулационни граници на имота. При тези факти изводите на първоинстанционния съд за отсъствие на основания за отмяна на административния акт са направи при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба. Не са взети предвид нарушенията във формата на заповедта, допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и противоречието на акт с материалноправни разпоредби. Независимо, че е издадена в писмена форма, заповедта всъщност не съдържа фактическите основания, които обосновават нейното постановяване. В обстоятелствената част на акта е посочено, че стопанската сграда и гараж са изградени без строителни разрешения и проекти и на разстояние по- малко от 3 метра до вътрешната регулационна граница на имота. Липсват обаче съображения за причините, поради които строежите са приети за неподходящи по местонахождение, както и такива, които да обосноват извода, че материалите, от които същите са изградени, са неподходящи. Мотиви в този смисъл не се съдържат и съставените констативни протоколи. Освен това констатациите, че стопанската постройка е паянтова и има вероятност части от ламарина да се откъснат от конструкцията, а гаражът е от три рушащи се тухлени стени, са в противоречие с правното основание за издаване на акта. Премахването на строежи, които са опасни за живота и здравето на гражданите, негодни са за ползване и са застрашени от самосрутване може да бъде разпоредено със заповед, издадена на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ и то след като се установи, че не могат да се поправят и възстановят, а не с акт по чл. 195, ал. 5 ЗУТ, в какъвто смисъл е процесната заповед. Допуснатите формални нарушения фактически водят до постановяване на административния акт при липса на мотиви, което е достатъчно основание за неговата отмяна. Изводът на административния съд за спазване на процедурата по чл. 196, ал. 2 ЗУТ също не се споделя от настоящата инстанция. Разпоредбата е императивна и предвижда, че комисията, която събира данни за вида и състоянието на строежа, изслушва заинтересованите лица преди съставяне на констативния акт. В случая в нарушение на цитирания текст жалбоподателите не са изслушани преди съставяне на констативния акт. Уведомяването на оспорващите, че предстои извършване на оглед на имота, поради което следва да представят документи за собственост и строителни книжа за извършените строежи (писма от 23.11.2017 г., 08.12.2017 г. и 04.01.2018 г.), не удовлетворяват изискванията на чл. 196, ал. 2 ЗУТ, тъй като смисълът на разпоредбата е да осигури пълно и обективно установяване на релевантните факти и да защити правата на заинтересованите лица. В случая това не е направено. В този смисъл са и доводите на жалбоподателката Мартинова, изразени в отговора от 03.03.2018 г. (л. 93 от делото) Допуснатото нарушение на процедурата по издаване на заповедта е съществено, тъй като нарушава правото на защита на жалбоподателите и се отразява на правилността на постановения административен акт. Същото е самостоятелно основание за отмяна на заповедта, което обаче също не е взето предвид от първоинстанционния съд. Изводът на административния съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материалноправните основания за това, също е направен при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Съгласно чл. 195, ал. 5 ЗУТ кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират, неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения. В случая материалноправните предпоставки за издаване на заповедта не са изпълнени. Не е установено описаните в заповедта строежи да са неподходящи по местонахождение, вид и материали, а квалифицирането им като незаконни е не е основание за прилагане на чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Следователно условията за премахване на строежите по реда на чл. 195, ал. 5 ЗУТ не са изпълнени и издадената заповед е незаконосъобразна. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл и отхвърля жалбите против административния акт, първоинстанционният съд постановява решение при неправилно прилагане на материалния закон. Поради всичко изложено оспореното решение на Административен съд София – област следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповед № 66-01-12/09.03.2018 г., издадена от кмета на община Сливница, с която на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ е наредено да се премахне "стопанска сграда и гараж", находящи се в УПИ ХV-50, кв. 4 по плана на с. Гълъбовци, следва да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред двете съдебни инстанции, община Сливница следва да заплати на жалбоподателите Мартинова, С. Асенов и Й. Асенов сумата 1060. 00 лв. разноски по делото, включващи 210. 00 лв. държана такса и 850. 00 лв. възнаграждение за адвокат пред двете съдебни инстанции. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,