Решение № 8927 от 22.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9057/2014 г.

Решение № 8927 от 22.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9057/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на Община Варна, подадена чрез пълномощник, против решение № 1088 от 12.05.2014 г., постановено по адм. д. № 238/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта, в която е отменен ревизионен акт № МД-РА-018/12.09.2012 г. на главен инспектор "КРД", потвърден с решение 4770/28.11.2012 г. на кмета на Община Варна. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Твърди, че при категорично установена по делото и неоспорена от страните релевантна фактическа обстановка съдът е достигнал до неправилно заключение за недължимост на ТБО за услугата по почистване на териториите за обществено ползване за ползвания от "Премиер Шипинг Сървисис" ЕООД недвижим имот и е отменил РА в тази му част. Иска частична отмяна на решението. "Премиер Шипинг Сървисис" ЕООД оспорва решение № 1088/12.05.2014 г., постановено по адм. д. № 238/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта, в която жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № МД-РА-018/12.09.2012 г. на главен инспектор "КРД", потвърден с решение 4770/28.11.2012 г. на кмета на Община Варна, е отхвърлена. Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът не е съобразил възражението му за недължимост на допълнително определения размер на ДНИ за ползвания от дружеството недвижим имот в м. "Свети Никола", гр. Варна. Счита, че неправилно е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт и по отношение на дължимата и заплатена от дружеството сума за ТБО по отношение на този имот. Поддържа твърдението си, че в ревизионния акт не е ясно дали определените задължения се отнасят за имота, ползван от касатора, съгласно приложения нотариален акт за учредено вещно право на ползване, или за друг имот, както е обозначен в ревизионния акт. Обжалва решението и в частта за разноските. Иска отмяна на съдебния акт в обжалваната част. Претендира разноски за касационната инстанция. "Премиер Шипинг Сървисис" ЕООД оспорва подадената от кмета на Община Варна касационна жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено и в съвкупност релевантните за спора обстоятелства и писмени доказателства, поради което не следва да бъдат излагани повторно. Съдът е установил, че "Премиер Шипинг Сървисис" ЕООД е придобил вещно право на ползване върху недвижим имот, находящ се в м. "Св. Никола", Варна представляващ дворно място ведно с построената върху него жилищна сграда, обозначен като ПИ с идентификатор 10135.2526.842 - по нотариален акт с № 1377 и 1376, който е жилищен имот, собственост на физически лица. Дружеството е подало декларация по чл. 17 ЗМДТ на 23.01.2006 г., в която е посочило отчетна стойност на имота. На 29.06.2012 г. е възложена ревизия за установяване на задълженията за ДНИ и ТБО по отношение имотите на дружеството за периода 2007 г. - 2011 г. Проведено е ревизионно производство, изготвен е ревизионен доклад и е издаден ревизионен акт № МД-РА-018/12.09.2012 г. на главен инспектор "КРД", потвърден с решение 4770/28.11.2012 г. на кмета на Община Варна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд правилно е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на предвидената в ДОПК процедура. В съответствие с доказателствата по спора и становищата на страните е определил конкретния правен спор - дължимостта на ДНИ и ТБО по отношение на недвижимия имот, описан в т. 6 от ревизионния акт. Правилно съдът е посочил, че няма спор досежно идентификацията на ревизирания имот, въпреки че в РА органът погрешно е изписал като номер на имота номера на нотариалното дело по нотариалния акт за прехвърляне вещно право на ползване върху НИ. Тази техническа грешка не влияе върху законосъобразността на административния акт, тъй като имотът е описан в нотариалния акт за собственост на прехвърлителите, в нотариалния акт за прехвърляне на вещно право на ползване върху недвижимия имот и именно имотът, находящ се в м. "Св. Никола", гр. Варна, представляващ дворно място ведно с построената върху него жилищна сграда, обозначен като ПИ с идентификатор 10135.2526.842, обозначен по нотариален акт с № 1377 и 1376, е описан от дружеството в подадената от него декларация по чл. 17 ЗМДТ през 2006 г. От анализа на представените по делото релевантни писмени доказателства съдът е достигнал до извод, че "Премиер Шипинг Сървисис" ЕООД не дължи ТБО за ревизирания период 2007 г. - 2011 г. по отношение на имота в м."Свети Никола", тъй като услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане в депа за битови отпадъци нито са реално предоставяни от общината, нито имотът е включен в заповедите на кмета за определяне на районите, в които тези услуги се предоставят. По отношение услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, съдът е достигнал до правнообоснован извод за недоказаност на реалното предоставяне на тази услуга в м. "Свети Никола", по отношение имота на дружеството. Поради това е отменил ревизионния акт в частта, в която на "Премиер Шипинг Сървисис" ЕООД са определени задължения за ТБО през периода 2007 г. - 2011 г. в размер на 13826,37 лв. главница и лихви в размер на 4169, 15 лв. Това е размерът на задължението, изчислен от ревизиращия орган за довнасяне, като не е спорно по делото, а това обстоятелство е отчетено и от издателя на РА, че дружеството е заплатило суми за ТБО за ползвания от него недвижим имот в размер на 2071, 84 лв. В обжалваното решение са изложени обстойни мотиви по отношение релевантния факт на данъчната основа, по която следва да се определят публичните задължения за ДНИ и ТБО, които касационната инстанция споделя изцяло. По касационната жалба на кмета на Община Варна: Съдът е установил по безспорен начин, а и ревизиращият орган не е опровергал изводите му, че процесният имот не попада в границите на районите, в които Община Варна организира услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци и обезвреждането им в депо. Съгласно представените по делото заповеди, за имоти извън посочените граници се дължи само такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Конкретният спор и възраженията на касатора са за дължимостта на ТБО за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места по отношение на процесния имот. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. От представените заповеди на кмета на Община Варна е видно, че коментираният недвижим имот не попада в границите на районите, в които общината организира услуги по сметосъбиране, сметоизвозване на битови отпадъци и обезвреждането им в депа. Таксата битови отпадъци е вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услуга, т. е. следва да бъде доказан фактът на извършени дейности по горепосочената услуга. Въпреки изрично дадените от съда указания, доказателства в тази насока органът не е предоставил. Нещо повече, съгласно приложените заповеди за определяне границите на услугите през релевантния период, районът на конкретния недвижим имоте изключен от услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане в депо. Наличието на решение на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ и на заповед на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ не доказват предоставянето на услугите. Законодателят е предоставил на общинския съвет и на кмета на общината компетентност да определят и обема на услугата, т. е. да определят териториите за обществено ползване, които ще бъдат обект на услугата, точния вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. За да е налице задължение за заплащане на такса по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, е необходимо общината да престира тази услуга. Когато услугата не се предоставя, такса не се дължи, защото, за да възникне задължение за плащане на услугата е необходимо тя да е реално предоставяна. Съгласно чл. 71, ал. 2 ЗМДТ такса не се събира, когато услугата не се предоставя. Предоставянето на услугата не следва да бъде осъществено точно на територия за обществено ползване, която е разположена непосредствено около имота на всяко едно задължено лице. Но фактът, че е декларирано задължението за такса за този вид услуга в заповедта на кмета, не я прави законово дължима за адресата. Основанието подлежи на доказване. За услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване условието да не се събира такса е непредоставянето изобщо на услугата от общината. ТБО е финансово вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услуга. Т. е. за да бъде начислена такса битови отпадъци, следва да бъде установен фактът на извършени дейности по тези услуги. Следователно, съответен на закона и доказателствата е правният извод, че РА е незаконосъобразен в частта, с която е определена ТБО за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места по отношение на процесния имот. По касационната жалба на "Премиер Шипинг Сървисис" ЕООД: В проведеното ревизионно производство органът е установил, че неправилно дружеството е плащало ДНИ и ТБО, като за данъчна основа е използвана декларираната отчетна стойност на имота. На основание чл. 21, ал. 2 ЗМДТ като данъчната основа за изчисляване на ДНИ и ТБО се съобразява данъчната оценка на имота, изчислена по реда на Приложение № 2 на ЗМДТ. Законосъобразно, за нуждите на ревизията е формирана данъчна оценка на имота за всяка една година и са изчислени съответно ДНИ и ТБО. За изчисляване на данъчната оценка органът е извършил проверка на РЗП на имота. Съдът е проверил чрез техническа експертиза данните на РО и е заключил, че като в РА, така и вещото лице са приели идентични изводи относно РЗП на процесния имот, посредством използването на едни и същи писмени доказателства и прилагането на правилния ред, указан в приложимия в конкретния случай нормативен акт. Правилно и при спазване на чл. 11, ал. 2 от Приложение № 2 на ЗМДТ съдът е заключил, че органът законосъобразно е определил данъчните оценки на имота за съответните години. Данъкът върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци се установяват в рамките на административно производство, при което данъчният субект и данъчната общинска администрация имат задължения, които, изпълнени в установената последователност, водят до изчисляване на размера на дължимия данък и такса. Съгласно чл. 14 ЗМДТ собственикът, съответно ползвателят на недвижим имот по смисъла на чл. 11, ал. 3 ЗМДТ подава декларация. Чрез нея той декларира пред компетентните органи правната връзка, която има със съответния недвижим имот и която е основание за придобиване от него на качеството на данъчно задължено лице. Но ползувателят е длъжен да декларира и определени, релевантни за данъчното облагане, факти и обстоятелства относно имота. Тази декларация няма пряко установително действие за данъка, съответно за таксата, защото на базата на декларираните факти и обстоятелства общинската данъчна администрация служебно изчислява размера на дължимия данък и такса. За да гарантира законност и обективност на данъчното облагане, както и за да гарантира правото на защита на данъчно задължения субект, законодателят е предвидил освен правомощията на приемащите декларацията служители и процедурите по чл. 110, ал. 2 ДОПК. Когато задълженият правен субект желае да установи точния начин на изчисляване на задълженията, той има право да поиска от органа справка за начина, по който задължението е изчислено. Съответно на това право на задължения правен субект законодателят е предоставил и на общинската данъчна администрация правомощие да извърши ревизия на данъчнозадълженото лице, което може да бъде упражнено само при строго определени от закона предпоставки. Тъй като става въпрос за правомощие на орган, а не за свободна воля на частен правен субект, елемент на законосъобразността на издадения РА са предпоставките и основанията за упражняване на това правомощие. В случая органът е изпълнил задължението си за определяне на данъчната основа законосъобразно, в съответствие с данните за недвижимия имот и разпоредбите на чл. 19 ЗМДТ - чл. 21 ЗМДТ. Ето защо касационните възражения на дружеството досежно размера на ДНИ и ТБО във връзка с определената от органа данъчна основа за изчисляване на дължимите суми, са неоснователни. Основателно е касационното възражение на "Премиер Шипинг Сървисис" ЕООД за неправилност на решението в отхвърлителната му част, конкретно, по отношение на доброволно платените от дружеството суми за ТБО през ревизирания период за конкретния ползван недвижим имот. Ревизиращият орган е определил размера на задълженията за ТБО през периода 2007 г. - 2011 г. общо от 15 898, 21 лв., от които 2071, 84 лв. са дължими и заплатени от дружеството, а 13 826,37 лв. са дължими и неплатени. Върху последните органът е определил и задължение за лихви в размер на 4 169, 15 лв. Съдът е отменил оспорения ДРА само досежно определените задължения за ТБО, които не са платени от данъчнозадълженото лице. Същевременно е приел, че услугите, за които се дължат тези такси, не са предоставяни, респ. не е доказано предоставянето им, от общината по отношение на процесния имот. Затова дружеството-ползувател не дължи ТБО за целия ревизиран период, без значение дали има плащане на това основание или не. Ето защо, съдът неправилно е отхвърлил жалбата на "Премиер Шипинг Сървисис" ЕООД за сумата от 2 071, 84 лв. за ТБО, която също не е дължима. Отмяната на РА с влязъл в сила съдебен акт по отношение на установените в него суми винаги сочи на отпаднало основание за заплащането им, поради което внесените такива се явяват недължимо платени, респективно - подлежащи на възстановяване. Обстоятелството, че задълженията са платени доброволно преди установяването им с отменения РА, не променя този извод. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ДОПК на възстановяване подлежат и суми за недължимо платени задължения, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище на орган по приходите. Предвид гореизложеното, обжалваното решение № 1088/12.05.2014 г., постановено по адм. д. № 238/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Премиер Шипинг Сървисис" ЕООД за сумата от 2071, 84 лв., представляваща недължима, но платена ТБО за периода 2007 г. - 2011 г., следва да бъде отменено. Вместо него, по същество, ревизионният акт № МД-РА-018/12.09.2012 г. на главния инспектор "КРД" при Община Варна подлежи на отмяна в тази част като незаконосъобразен. Върховният административен съд констатира, че в частта, с която се претендира изменение на присъдените с атакуваното решение разноски, касационната жалба се явява процесуално недопустима за разглеждане в настоящото производство, тъй като с оглед наведените доводи и формулирания петитум същата има характера на искане за изменение и допълнение на решението в частта за разноските - чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. По това искане компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд по предвидения процесуален ред. Предвид горното, жалбата в посочената част следва да бъде оставена без разглеждане, касационното производство - частично прекратено, като делото да бъде изпратено по подсъдност на Административен съд - Варна за разглеждане и произнасяне по жалбата като молба за изменение и допълнение на постановеното от него решение в частта му за разноските, в производство по чл. 248 ГПК. С оглед изхода от касационното оспорване, своевременно направеното искане от касатора "Премиер Шипинг Сървисис" ЕООД и представените писмени доказателства за сторени пред касационната инстанция съдебни разноски - държавна такса и адвокатско възнаграждение, в полза на дружеството следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 228, 17 лв., определени съобразно уважената част от касационната жалба. Воден от горното, Върховният административен съд