Решение № 8232 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12978/2008 г.

Решение № 8232 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12978/2008 г., V о., докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Патентно ведомство (ПВ) на РБългария град София против решение от 7.08.2008 година, постановено по адм. дело № 3874/2007 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли отмяната му. Ответникът - "Черноморско злато" АД, град Пловдив е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - "Бой Ар" ООД, град Пловдив не взел становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АССГ е отменил решение № 66/30.03.2007 г. на председателя на Патентното ведомство, с което е заличена регистрацията на марка рег. № 50563 "ANHIALO АНХИАЛО" - словна, с притежател "Черноморско злато" АД - град Пловдив. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Производството за заличаване на марка рег. № 50563 "ANHIALO АНХИАЛО" е започнало по искане на "Бой Ар" ООД - град Бургас от 25.08.2006 година, за заличаване на регистрацията на посочената марка, поради регистрирането й в нарушение на разпоредбите на чл. 12 от ЗМГО. ПВ е заличило марката, като в мотивите на оспорения административен акт са изложени съображения, че преди регистрацията на процесната марка, молителят пред ПВ е регистрирал сходна марка рег. № 49212 "АНХИАЛСКА РАКИЯ ANHIALSKA", за стоки от клас 33 - вина спиртни напитки, ликьори, регистрирана на 29.10.2004 година. По-ранната марка е ригистрирана за стоката "ракия", която е в същия клас стоки, тя е общоизвестна на територията на РБългария, двете марки имат общо смислово значение, между марките съществува визуално и фонетично сходство, поради което процесната марка не може да изпълнява основната си функция - да отличава стоките на едно лице от тези на друго. Налице е вероятност за объркване на потребителите и възприемане на марките като принадлежащи на едно и също лице. Първоинстанционният съд е приел така постановеното решение на ПВ за незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. По делото е била приета единична съдебно - маркова експертиза, на която съдът се е позовал, съобразно която доминиращите словни елементи в двете марки - "Анхиалска ракия ANHIALO" и "ANHIALO АНХИАЛО" имат известно сходство по отношение на думата ANHIALO, но това сходство не е до степен, която да доведе до объркване на потребителите. При така установената фактическа обстановка АССГ е направил извод, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е постановен в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Съдът се е позовал на заключението на съдебно-марковата експертиза и е направил извод, че процесната марка не е сходна с по-рано регистрираната марка, като е налице визуална, фонетична и семантична разлика. Съдът е направил извод, че словния елемент в двете марки няма водеща роля при определяне смисъла на отделните марки и същите се възприемат различно от потребителите и това не води до тяхното объркване. По-ранната марка е само за стоката "ракия", а марката "ANHIALO" е регистрирана за същия клас стоки - 33 - спиртни напитки, но с изключение на стоката "ракия". С оглед на това е налице съществено различие между двете марки и липсва вероятност за объркване на потребителите. Касационната инстанция счита, че решението е постановено при спазване на материалния закон. С разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО е предвидена забрана за регистрация на марка, която поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичност или сходството на стоките или услугите на двете марки създава вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. Цитираната правна норма, визира трите предпоставки за заличаване на регистрирана вече търговска марка: идентичност или сходство на стоките и услугите на двете марки; идентичност или сходство между тази марка и по-ранно регистрираната; това сходство да предполага вероятност за объркване на потребителите, включително и възможност за свързване с по-ранната марка. Изводът на АССГ, че не са били налице материалноправните предпоставки на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, както към момента на регистрация на марката, така и към момента на постановяване на оспорения административен акт е законосъобразен и в съответствие със събраните по делото доказателства. По същество спорът се свежда дали е налице сходство между по-рано регистрираната марка "Анхиалска ракия ANHIALO" и "ANHIALO АНХИАЛО" и налице ли е вероятност за объркване на потребителите. Правилно АССГ е възприел заключението на съдебно-марковата експертиза, неоспорено от страните, което кореспондира със събраните по делото доказателства и е направил извод, че марките не са сходни визуално, фонетично и семантично, което предполага вероятност от объркване на потребителите. При сравнение на двете марки има единствено смислово сходство между един от елементите - прилагателното "анхиалска", което е производно от "анхиало", но фактът че това прилагателно се отнася само до конкретна стока "ракия" е достатъчен потребителите да възприемат двете марки като определящи различни стоки от един и същи клас. Поради това смисловото сходство между марките не допуска вероятността от объркване на потребителите. Ето защо като е достигнал до извода, че процесната марка не е регистрирана в нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, АССГ е постановил решение съответно на материалния закон. Предвид на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски пред касационната инстанция от ответниците не са претендирани и не са представени доказателства за такива, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,