Решение № 15275 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 730/2017 г.

Решение № 15275 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 730/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Кюстендил, чрез кмета на Община Кюстендил, срещу Решение № 245 от 30.11.2016 г., постановено по адм. д. № 220 по описа на Административен съд - Кюстендил (АС - Кюстендил) за 2016 г., в частта, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) Община Кюстендил е осъдена да заплати на А. Майер сума в общ размер на 2000, 00 лв., представляваща обезщетение в размер на 1600, 00 лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с отменено с Решение № 20 от 29.01.2016 г., постановено по кнахд № 341 по описа на АС – Кюстендил за 2015 г. Наказателно постановление (НП) № 73 от 12.06.2015 г. на кмета на Община Кюстендил, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.06.2016 г. до окончателното й изплащане и сума в размер на 400, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от Майер неимуществени вреди (унижение, стрес, душевна болка, притеснение, страх) от посоченото отменено по съдебен ред наказателно постановление, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.06.2016 г. до окончателното й изплащане. Наред с това, Община Кюстендил е осъдена да заплати на Майер и сума в размер на 370, 00 лв. за разноски по делото. В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение в обжалваната му част при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. На първо място се поддържа становище, че вредите, които Майер твърди, че е претърпяла не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, доколкото отмененото наказателно постановление било издадено при и по повод прилагането на Наредбата за дейността на религиозните общности на територията на Община Кюстендил, която като валиден и законосъобразен подзаконов нормативен акт не може да причини вреди на гражданите и юридическите лица. На следващо място, според касационния жалбоподател съдът неправилно приел, че изразходването на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение може да се определи като непосредствена имуществена вреда от административна дейност. В тази насока в жалбата са изложени подробни съображения. Наред с това, според касационния жалбоподател, в нарушение на съдопроизводствените правила съдът кредитирал показанията на съпруга на ответницата по касация, за да уважи иска за обезщетение за неимуществени вреди, въпреки че такива не били обективно настъпили. По всички изложени в касационната жалба съображения се иска обезсилването, а при условията на евентуалност - отмяната на съдебното решение в обжалваната част със съответните последици от това. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът по касационната жалба А. Майер, чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. Иска съдебното решение в обжалваната част да остане в сила. Претендира сторените по делото разноски съгласно представен списък за разноските и доказателства за извършването им. Представя и допълнително писмено становище по делото и писмена защита. В съдебното заседание на 22.10.2018 г. ответникът по касация се явява лично. По същество моли съдебното решение в обжалваната част да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд - Кюстендил е разгледал предявените от настоящата ответница по касация Майер искове срещу Община Кюстендил, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с които е поискано да й бъде заплатено обезщетение в размер на 1600, 00 лв. за претърпени имуществени вреди, произтичащи от заплатени адвокатски възнаграждения във връзка с отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № 73 от 12.06.2015 г., издадено от кмета на Община Кюстендил и обезщетение в размер на 2000, 00 лв. за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени унижение, стрес, шок, душевна болка и притеснение от отмененото наказателно постановление, като сумите се претендирали ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 24.06.2016 г. до окончателното плащане на обезщетенията. Установено е от съда, че Майер е религиозен служител на религиозната институция [наименование] за територията на Република България като мисионер. С Акт за установяване на административно нарушение № 0... 11028 от 11.04.2015 г. е ангажирана административнонаказателната й отговорност за нарушение на чл. 19, ал. 4 от Наредбата за дейността на религиозните общности на територията на Община Кюстендил. Обвинението било за това, че на 11.04.2015 г. около 11, 40 ч. в гр. Кюстендил, на ул. "Цар Освободител" в района на пл. "I-ви май" Майер е извършвала религиозна агитация чрез раздаване на безплатни печатни материали (брошури, диплянки) на Изповедание [наименование]. Въпреки направеното от нея писмено възражение, с Наказателно постановление № 73 от 12.06.2015 г., издадено от кмета на Община Кюстендил на Майер е наложено административно наказание "глоба" в размер на 800, 00 лв. То било оспорено от нея и с Решение № 288 от 02.11.2015 г., постановено по нахд № 788 по описа на Районен съд - Кюстендил за 2015 г. съдът изменил наказателното постановление, като намалил размера на глобата на 200, 00 лв. С Решение № 20 от 29.01.2016 г., постановено по кнахд. № 341 по описа на АС – Кюстендил за 2015 г. решението на районния съд било отменено. Отменено изцяло било и наказателното постановление. В съдебните производства по оспорването му Майер била защитавана от адвокат, на който по силата на два броя договори за правна защита и съдействие били заплатени в брой възнаграждения в размер на 600, 00 лв. (за производството пред Районен съд – Кюстендил) и 1000, 00 лв. (за производството пред АС – Кюстендил). Съдът кредитирал събраните по делото свидетелски показания относно състоянието на Майер и нейните преживявания, като изрично посочил, че ги намира обективни и достоверни. Посочил, че са взаимно допълващи се относно случката, за която лицата свидетелствали. За конкретните душевни преживявания на Майер свидетелствали първата група свидетели, които са нейни близки и познати. Съдът приел, че описаното от общинските служители нейно поведение не опровергава установените душевни неудобства от първата група свидетели, доколкото видът на страданията не предполага непременно външно проявление на преживяното. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявените искове за допустими, а по същество – този за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за изцяло основателен, а за неимуществени вреди за частично основателен. Изложил съображения, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За да уважи предявения иск за обезщетение за имуществени вреди съдът се позовал на осъщественото пред двете съдебни инстанции процесуално представителство на Майер, за което тя заплатила в брой сума в общ размер на 1600, 00 лв., които приел, че се явяват вреда за лицето, доколкото с тях е намален патримониумът му. Отхвърлил направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, като посочил, че в съденото производство за обезщетяване на претърпените вреди претендираните суми не се явяват разноски, а имуществена вреда, като съгласно чл. 4 ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отграничил случая от хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, доколкото такива обстоятелства в спорната хипотеза не са налице. Изложил подробни съображения, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между претендираните вреди и отмененото наказателно постановление. Приел, че искът е изцяло основателен и обезщетението за имуществени вреди следва да се присъди в пълния заявен размер от 1600, 00 лв., който се явява доказан от представените по делото доказателства, ведно с лихвата, както е претендирана – считано от датата на подаване на исковата молба – 24.06.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Като се позовал на казаното от разпитаните по делото свидетели, първоинстанционният съд направил извод, че описаните душевни страдания на Майер са й причинени от незаконосъобразно ангажиране на административнонаказателната й отговорност и те не биха били преживени ако тази отговорност не е реализирана чрез издаденото наказателно постановление и последвалото съдебно производство за отмяната му. По тези съображения направил извод, че доказаните неимуществени вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно постановление. Като се позовал на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съдът приел, че справедливото обезщетение, което Майер следва да получи е в размер на 400, 00 лв., като отхвърлил иска за претендираната сума над 400, 00 лв. до 2000, 00 лв. Изложил подробни мотиви, за да обоснове този извод, основани на периода, в който са търпени вредите, техния интензитет, липсата на данни за висока степен на тревожност у лицето и намеса на специализирана медицинска помощ от психолог или психиатър. Предвид изхода на спора, съдът осъдил Община Кюстендил за заплати на Майер и сума в размер на 370, 00 лв. за сторените от нея разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Решението, в обжалваната част, е валидно, допустимо и правилно. Неоправдани са оплакванията, направени в касационната жалба за недопустимост на решението, предмет на проверка, основани на приложението на чл. 195, ал. 2 АПК и Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2015 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК исковете за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи се разглеждат по реда на глава единадесета. Майер е определила спорния предмет и обема на търсената защита с предявяването на исковата молба. В случая предявените искове не се основават на отменен подзаконов нормативен акт, както неправилно се твърди в касационната жалба, а на отменено по съдебен ред наказателно постановление. Предявените от Майер искове за обезщетяване на претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт – наказателно постановление, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е приел по същество еднозначно с цитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в частта по иска за обезщетяване на претърпените имуществени вреди в съответствие с материалния закон. Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната от Майер сума в общ размер на 1600, 00 лв. на адв. В. Стефанова. Видно е от Договор за правна защита и съдействие № 0... 273971 от 09.09.2015 г., представен още в хода на съдебното производство пред Районен съд – Кюстендил, образувано по предявената от Майер жалба срещу Наказателно постановление № 73 от 12.06.2015 г., че сумата е заплатена на адв. Стефанова при подписването на договора. Наред с това, установява се, че адв. Стефанова действително е осъществила процесуално представителство и защита, като е представлявала Майер в хода на производството пред районния съд. Установява се също така, че по касационна жалба на Майер срещу Решение № 288 от 02.11.2015 г., постановено по нахд № 788 по описа за 2015 г. било образувано касационно производство в АС – Кюстендил, в което касационната жалбоподателка била представлявана отново от адв. Стефанова. Между Майер и последната бил подписан представения в това съдебно производство Договор за правна защита и съдействие № 0... 273992 от 22.01.2016 г., видно от който договореното между страните адвокатско възнаграждение в размер на 1000, 00 лв. било изплатено на адвоката при подписване на договора в брой. Следователно, претендираните вреди са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, предвид приетото с цитираното по-горе тълкувателно решение и правилно възприетите от първоинстанционния съд по делото факти. При установеното по делото, че е изплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалването и отмяната на наказателното постановление в общ размер на 1600, 00 лв. на процесуалния представител на Майер - адв. Стефанова, която реално е осъществила защитата в хода на съдебните производства пред Районен съд – Кюстендил и АС - Кюстендил, правилно и обосновано съставът на АС – Кюстендил е направил извод, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди се явява основателен и доказан до претендирания размер от 1600, 00 лв. За посочената сума искът правилно е бил уважен, ведно с лихвата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 24.06.2016 г., както е поискана. Правилно първоинстанционният съд не е уважил възражението за прекомерност на претендираното като настъпила имуществена вреда адвокатско възнаграждение. В настоящия случай размерът му се явява справедлив и обоснован, и съставлява вреда, която се намира в причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление. Противно на твърденията в касационната жалба, налице е и доказана причинена на Майер неимуществена вреда, която е пряка последица от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са доказани неимуществените вреди, претърпени от Майер вследствие на издаденото наказателно постановление и че те са резултат от незаконосъобразното ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето. За да обоснове извода си, съдът се е позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели като е определил обезщетението в размер на 400, 00 лв. по справедливост. Изводите му в тази насока, основани на изрично изброени в решението обстоятелства от значение за преценката по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите се споделят от настоящия състав. Предвид изложеното, неоснователни се явяват твърденията на касационния жалбоподател за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд. В решението е посочено въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди по приложимия закон, в приетите от съда размери. При разглеждане на делото от административния съд не е допуснато и соченото нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в кредитиране показанията на разпитания по делото съпруг на Майер. В съответствие с чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс, съдът е преценил казаното от свидетеля с оглед на данните по делото, като е посочил защо дава вяра на свидетелските показания и ги е преценил като взаимно допълващи се. Сам по себе си фактът, че един от свидетелите е съпруг на Майер не изключва възможността показанията му да бъдат съобразени от съда, а въведеното процесуално правило го задължава да ги обсъди по посочения в цитираната разпоредба начин, което в настоящият случай съдът е сторил. Ето защо решението в обжалваната му част като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответницата по касация се следва присъждането на сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00 лв., платени на адв. В. Стефанова в брой съгласно представения Договор за правна защита и съдействие серия Б, № 302400 от 26.02.2018 г. (л. 25 от делото). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение