Решение № 11660 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7943/2015 г.

Решение № 11660 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7943/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С. Н. срещу решение № 2842 от 22.04.2015 г., постановено по административно дело № 8949/2014 г. от Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № З-12887/30.06.2014 г. на заместник - директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Заместник - директорът на СДВР не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, като въз основа на събраните доказателства е извел законосъобразни изводи, че обжалваната пред него заповед е издадена от компетентен орган и предвидената от закона форма. От съдържанието на заповедта се установява, че същата съдържа реквизитите по чл. 249 ППЗМВР (отм.), като са посочени извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Неоснователен е наведеният довод, че в случая не е доказано извършването на деянието. Доколкото не се спори, че именно на фейсбук страницата на Н. са публикувани обидните думи по отношение на адвокатите Я. М. обосновано дисциплинарно наказващия орган приема, че именно този служител е автор на публикацията. Обстоятелството, че служебният му компютър е бил общодостъпен не води до извод, че друго лице е авторът, доколкото влизането в тази страница е с лична парола, отделна и различна от евентуално изисквана за достъп до компютъра. Твърдението на Н., че страницата е закрита преди това се опровергава от самия факт на публикацията на същата и факта, че същата е достигнала до затворената група, а също и от факта, че е била коментирана от членовете й. Макар и косвени тези доказателства, съобразени с наред с останалите установени факти при проверката обосновават извода за извършване на нарушението. С оглед на това и предвид съдържанието на публикацията правилен е изводът на съда, че в случая извършването на дисциплинарното нарушение е доказано, като служителят е нарушил задължението си по т. 9 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК) - да се отнася с уважение към всички представители на обществото. Съгласно действащите към момента на извършване на нарушението нормативни актове за нарушение на служебната дисциплина, изразено в нарушение на правила на ЕК се предвижда или наказание "порицание" (чл. 227, ал. 1, т. 12 ППЗМВР отм.) или "дисциплинарно уволнение" (чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР отм.) посочването в заповедта на наличие на друго наложено наказание в случая не е довело до налагане на по-тежко наказание, при което наведения довод, че в случая заповедта е незаконосъобразна поради постановяването й в нарушение на административнопроизводствените правила е неоснователен. Правилно първоинстанционния съд, приема, че в случая посочването, че на служителя е наложено друго наказание е с оглед оценката на дисциплинарнонаказващия орган за цялостното поведение на ответника, а не с оглед определяне вида и размера на наказанието. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на СДВР направените деловодни разноски в размер на 400 лв, представляващи възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение