Решение № 13465 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14847/2014 г.

Решение № 13465 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14847/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Прима експорт" ЕООД, гр. Павликени, представлявано от адв. Иванов, срещу Решение № 364 от 30.09.2014 г. по адм. дело № 3/2014 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, II състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 041301410/10.09.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Търново, потвърден в обжалваната част с Решение № 565/09.12.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Велико Търново, относно установени публични задължения по ЗДДС за данъчен период м. 06.2012 г. в размер на 3 210,12 лв. и прилежащите лихви за забава. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касатора изводът на съда за материална законосъобразност на РА е необоснован и немотивиран, формиран при неправилна преценка на събраните доказателства и при неправилно прилагане на съответните материалноправни разпоредби, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че по делото са приобщени всички необходими документи, изискуеми съгласно чл. 45 от ППЗДДС, които удостоверяват извършените ВОД-е, което води до незаконосъобразност на РА в съответната му част. Инвокирани са в настоящата инстанция доводи за нищожност на акта без да посочва конкретни оплаквания досежно последното. Възразява срещу мотива на съда за липсата на необходимите доказателства, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка /ВОД/. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС гр. Велико Търново. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. Василева, в писмен отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователност на последната и за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: В хода на първоинстанционното производство са събрани относимите доказателства за изясняване на спора от фактическа страна. При правилно установена фактическа обстановка съдът е формирал законосъобразни правни изводи относно спорния материалноправен въпрос, който се свежда до преценка дали процесните доставки по фактури № 269/22.06.2012 г., № 267/13.06.2012 г. и № 265/06.06.2012 г. представляват вътреобщностни такива. Получател на тези ВОД е румънското дружество Lactima food S. R. L. В хода на ревизията жалбоподателят е представил три броя международни товарителници, две от които с превозвач Robi Ager Trans S. R. L., за когото липсва идентификационен номер и една с превозвач - Lactima food S. R. L. Товарителниците са подписани от изпращач, превозвач и получател, с изключение на товарителницата отнесена към фактура № 265/06.06.2012 г., по която в съответните клетки - превозвач, има поставен само печат на Robi Ager Trans S. L. R. без подпис. В товарителниците извън регламентираните клетки на международните документи са посочени номерата на автомобилите, с които е превозвана съответната стока. Приложени са потвърждения за получена стока от страна на получателя, като се наблюдава липса на отбелязване на определени реквизити. Констатирано е, че не са налице договори, както между контрагентите по ВОД, така и между която и да било от страните по доставките /доставчик и получател/ и превозвач. Не са съставяни и приемо-предавателни протоколи, както и различни от ЧМР транспортни документи. Видно от получената справка от Агенция Митници товарен автомобил с регистрационен номер № В 39 PFY не е регистриран на ГКПП Дунав мост и Силистра, товарен автомобил с регистрационен номер № В 135 MIR е регистриран само на ГКПП Дунав мост. По данни от VIES Lactima Food S. R. L. декларирал ВОП на стоки от "Прима експорт" ЕООД за периода м. 06.2012 г. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която ревизираното лице е осчетоводило приходи от продажби по процесните фактури, но няма отчитани разходи във връзка с извършване на транспорт по ВОД. Така постановеното решение е валидно, допустимо, правилно и обосновано. Направените изводи кореспондират с доказателствата и същите са направени при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. На основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка. Според съдебната практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите членки, съгласно чл. 131 от Директива 2006/112/ЕО е да определят условията, при които се освобождават ВОД от облагане с ДДС (т. 36 от решение на Съда от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11). Според чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Тези документи са регламентирани в разпоредбите на чл. 45 от ППЗДДС, като са разделени в две групи - документи за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка. Според чл. 45, т. 1, б. "а" от ППЗДДС, документ за доставката представлява фактурата, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационен номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката. Нормата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС регламентира документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС е посочено изискването за представяне на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките. От тълкуването на цитираната правна уредба следва, че отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните предпоставки - когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен, т. е. знаел е или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. В този смисъл е и Решението на СЕС по дело С - 273/11. В разглеждания казус в представените транспортни документи /ЧМР/ към фактура № 269/22.06.2012 г. са попълнени кл. 16 и кл. 23 с печати и подписи на превозвач Lactima Food S. R. L., а в ЧМР към останалите две процесни фактури клетките са попълнени с печат на превозвач Robi Ager Trans S. R. L., но само едната от тях притежава и подпис на посочения превозвач. Представените потвърждения по получателя не притежават всички предвидени в разпоредбата реквизити. В последните фигурира един и същ адрес посочен като място от където е взета стоката за износ и мястото на доставката в Румъния. Както бе посочено по-горе само един от товарните автомобили, а именно № В 135 MIR е преминавал през ГКПП "Дунав мост" в периода м. 06.2012 г. Обосновано Административен съд - гр. Велико Търново не е ценил представените международни товарителници и потвърждения, поради наличието на достатъчно доказателства, оборващи твърдението за извършен международен превоз. За да се приеме, че твърдените ВОД наистина са осъществени, при наличие на съмнение за това, в тежест на жалбоподателя е да ангажира доказателства, каквито не са представени. Няма категорични доказателства за осъществен превоз - пътни листове, имена на шофьори, заплатени такси при преминаване на границата, документи за паркинг на превозните средства или нощувки на шофьорите, тахографски шайби и други документи, от които да се приеме осъществяването на транспорта. Няма и данни за това къде са били натоварени или разтоварени стоките - от склад или от друго място, за да може да се провери дали това наистина се е случило. Задължение на доставчика е да докаже, че е действал добросъвестно, като е взел всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него операция не го довежда до участие в данъчна измама /т. 65 - 66 от решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т. 48 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 Mecsek Gabona Kft/. Ревизираното лице носи доказателствената тежест, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката /решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т. 31 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 Mecsek Gabona Kft/. В случая правилно и обосновано административният съд е приел, че жалбоподателят не се е справил с тази доказателствена тежест. По отношение на релевирания довод за това, че при постановяването на оспорения акт не са взети предвид събраните в хода на предходната ревизия доказателства, удостоверяващи по безспорен начин извършването на ВОД, както и този за наличие на основание за прогласяване на нищожност, касационната инстанция намира същият за неоснователен. Предвид изложеното Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира, че оспореното решение е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Във връзка с искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, същото се явява неоснователно, тъй като с обжалваното решение на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК за цялото съдебно производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,