Решение № 8873 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14538/2017 г.

Решение № 8873 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14538/2017 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - С., против решение № 379 от 30.10.2017 г., постановено по адм. дело № 232/2017 г. на Административен съд С., с което е отменена негова заповед № 345 з-588 от 23.06.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание на В. М. - "порицание" за срок от 6 (шест) месеца. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон - отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да бъде отхвърлена жалбата на В. М. против оспорената заповед. Ответната страна - В. М., в писмен отговор и писмена защита, представена от пълномощника му адв. Н. М., оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на адвокатски хонорар за адв. Маринова на основание чл. 38, ал. 2, изр. второ от Закона за адвокатурата (ЗА) за осъществената безплатна правна помощ, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд - С. е заповед № 345 з-588 от 23.06.2017 г. на директора на ОДМВР - С., с която на В. М. - старши разследващ полицай в ОДМВР - С., към отдел "Разследване", на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Съдът е приел за установено, че жалбоподателя, в качеството си на разследващ полицай е извършил на 22.04.2016 г., за времето от 18. 30 часа до 19. 30 часа процесуално-следствени действия - претърсване и изземване по чл. 159, ал. 1 от Наказателно процесуалния кодекс (НПК) в жилищно помещение на посочения адрес, на основание получена оперативна информация, че Д. Бучев държи на посочения адрес в дома си наркотични вещества. При извършения оглед, претърсване и изземване е съставен протокол от разследващия полицай. На маса в хола, в близост до открития канабис се е намирала и електронна везна, с посочена марка, който Михайлов не е описал и не е иззел с протокола. Това наложило тя да бъде иззета от полицейския служител П. Диев, като след изявление на Бучев, че ще я предаде бил съставен протокол за доброволно предаване. Изземването се е налагало, с цел повдигане на обвинение и за разпространение на наркотици по чл. 354 а, ал. 1, предл. 4 от Наказателния кодекс (НК). С постановление от 11.05.2016 г. на районния прокурор на РП - С., жалбоподателят е отстранен от разследване на образуваното досъдебно производство, поради допуснати "флагрантни процесуални нарушения при провеждане на процесуално-следствените действия от страна на водещия разследването" В. М. Постановлението на прокурора е постъпило в ОДМВР на 13.05.2016 г. На 07.06.2017 г. жалбоподателят е поканен за изслушване от дисциплинарно наказващия орган (ДНО), връчена му е писмена покана, като за изслушването е съставен протокол от същата дата и са отразени неговите обяснения. На 23.06.2017 г. е издадена оспорената заповед. Описаните в заповедта деяния са квалифицирани като нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. При така установеното от фактическа страна, от правна съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при издаването й са спазени правилата за осигуряване на правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице, в това число по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, като Михайлов е запознат с резултатите от работата на дисциплинарно разследващия орган (ДРО). Решаващият съд е приел, че заповедта е издадена и при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1, във вр. с ал. 3 от ЗМВР, като е отхвърлил възраженията в тази насока. Приел е, че нарушението е открито на 22.05.2017 г., когато е изготвена справка рег. № 345 р-4838 на дисциплинарната комисия, назначена с цитираната заповед на ДНО. След изготвяне на същата е изяснена фактическата обстановка, при която е извършено нарушението, неговия автор и всички останали релевантни обстоятелства, съответно до датата на издаване на заповедта - 23.06.2017 г. не е изтекъл двумесечния срок по чл. 195 от ЗМВР. Не е изтекъл и едногодишния срок от извършване на нарушението, предвид ползвания от наказаното лице отпуск в размер на 78 календарни дни. Едногодишния срок изтича 17 дни след датата на издаване на оспорената заповед. Тези изводи на съда са обосновани, съобразени с данните по преписката, както и с приложимите норми на ЗМВР, поради което напълно се споделят от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна и следва да бъде отменена, тъй като не е налице нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. За да е налице такова нарушение, следва служителите да са нарушили служебни задължения, които не са включени в решаващата им дейност. Преценката за това какви процесуално-следствени действия следва да се предприемат е предоставена на разследващия орган и за същата не може да се носи дисциплинарна отговорност. Става дума за решение, основано на вътрешно убеждение на служителя, като неизвършването на някое процесуално действие не може да бъде определено като дисциплинарно нарушение. По различен начин биха стояли нещата, ако извършването на съответното процесуално-следствено действие е възложено от водещия разследването прокурор, какъвто не е разглеждания случай, поради което дори и да е налице пропуск, свързан с неполагане на достатъчно усилия за разкриване на обективната истина, то той не може да бъде санкциониран по реда на дисциплинарната отговорност. По тези съображения, съдът е постановил отмяна на оспорената заповед. Така постановеното решение е неправилно. Съдът правилно е установил фактите по спора и е приел, че категорично е установено, че на 22.04.2016 г., разследващия полицай при извършеното в дома на Бучев претърсване и изземване, не е иззел електронна везна, намираща се до откритата марихуана, като заявил, че не е нужна за разследването, което е наложило присъстващия старши инспектор Р. С. - началник на група "ПКП" в сектор "КП" при РУ - С. да разпореди на друг служител - П. Диев да изземе везната. Впоследствие същата била доброволно предадена от Бучев, за което е съставен протокол за доброволно предаване. Това че жалбоподателят не е описал в съставения протокол везната, не я е иззел и не я предявил на поемните лица, по характера си бездействие, правилно е квалифицирано от дисциплинарнонаказващия орган като неизпълнение на служебните му задължения по типова длъжностна характеристика № К-12307 от 10.11.2010 г. а именно: "събира доказателства и извършва необходимите процесуални действия съобразно НПК за разкриване на обективната истина". Не могат да бъдат споделени правните изводи на първоинстанционния съд, че деянието (бездействието) на Михайлов не осъществява състав на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, тъй като не е нарушение, извън решаващата му дейност, преценката за която се формира по вътрешно убеждение и за която не може да се носи дисциплинарна отговорност. Съдът се е позовал на нормите на чл. 10 и чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 3 от НПК. Безспорно е, че разследващите органи следва в дейността си да се подчиняват само на закона и следва да вземат своите решения само по вътрешно убеждение, по аргумент от чл. 10 от НПК. Решението на разследващия орган обаче следва да е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, съгласно чл. 14, ал. 1 от НПК, което законово задължение е разписано и в длъжностната характеристика на служителя. В случая служителят не е провел пълно и всестранно разследване, като е игнорирал доказателства, с което е създал условие за неразкриване на обективната истина. Същият е бил длъжен да събере всички преки и косвени доказателства при проведеното процесуално-следствено действие, извършването на което е счел за необходимо по образуваното бързо производство и при действия по неотложност, т. е. не става дума за негова преценка във връзка с правоприлагане, а за изпълнение на задължения по служба за извършване на действие по НПК, съобразно закона и в пълнота. В случая, обратно на приетото от първоинстанционния съд, е налице пропуск в дейността на служителя, свързан с неполагане на достатъчно усилия за разкриване на обективната истина по досъдебното производство, а не за това, колко и какъв вид процесуално следствени действия следва да бъдат извършени. Вече е формирана преценка за извършване на процесуално-следственото действие претърсване и изземване, но при провеждане на същото не са положени дължимите усилия за разкриване на обективната истина. Налице е неизпълнение на задължение на разследващия орган, довело до непълнота на доказателства по делото, които са от значение за пълното и цялостно разкриване на обективната истина, както и за правилната квалификация на извършеното престъпление, което е констатирано и от наблюдаващия прокурор. Поради допуснатите нарушения, жалбоподателят е отстранен от разследването. Налице е нарушение на служебната дисциплина, което правилно е квалифицирано от ДНО като такова по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения, а именно на задълженията за събиране на доказателства и извършване на необходимите процесуални действия за обективно, пълно и всестранно разследване и разкриване на обективната истина, е наложено наказание "порицание". Наказанието е наложено в минималния предвиден размер от шест месеца, като е извършен и дължимия анализ на обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Предвид изложеното, оспореното решение на първоинстанционния съд е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - нормите на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, поради което като неправилно следва да бъде отменено. Настоящата инстанция следва да реши спора по същество, тъй като не се налага събиране на нови доказателства и не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, налагащи връщане на делото за ново разглеждане, като следва да се отхвърли жалбата на Михайлов против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като е неоснователна. Не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на заповедта. Разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като касаторът не претендира такива, а с оглед изхода на делото претенцията на ответника по касация е неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,