Решение № 7571 от 4.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4256/2014 г.

Решение № 7571 от 4.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4256/2014 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Лила Мехмедова от гр. Свищов срещу решение № 678 от 03.01.2014 г. по адм. д. № 1179/2012 г. на Административен съд - Велико Търново. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответната РДНСК -Северен централен район - Велико Търново не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Мехмедов не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, предвид категорията на строежа /пета/, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № ДК-02-СЦР-118/30.10.2012 г. на началника на РДНСК - Северен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "обект сграда № 3-санитарни възли в комплекс за почивка с басейн " в ПИ 65776.417.303 по ККР на гр. Свищов, м. "Стъклен", обл. Велико Търново. Прието е, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършен в точно визираните в Констативния акт параметри през м. IV-XI. 2010г, съставляващ нов строеж, а не преустройство на съществуваща стоп. постройка. Установено е, че незаконния строеж не попада в някоя от изключителните хипотези по § 16, ал. 1 до 3 от ПЗР на ЗУТ, а режимът по § 127 /нов/ е неприложим в случая. Изложени са подробни мотиви и по доводите за извършено преустройство и "освежаване" на налична в имота сграда, като е прието, че и в този случай са изискуеми строителни книжа, каквито не се представят в производството. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в два последователно изготвени констативни актове от 11.06.2012 г. и 06.08.2012 г. не са оборени в съдебното производство. Липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, с конкретни параметри, описани в заповедта и констативните актове. Подробно е мотивирано решението и досежно кредитиране на доказателствата за годината на изграждане на процесния незаконен строеж, като възражението на касаторите за игнориране на гласните доказателства е неоснователно. Единственото доказателство в тази насока е разпита на св. Маринов, като твърдението на налична преди покупката на имота сграда не кореспондира на останалите доказателства. Обоснован е и извода, че процесния незаконен строеж не попада в някоя от изключителните хипотези по § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗУТ, предвид изграждане на същия през 2010 г., поради което е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Възражението за търпимост по § 127, ал. 1 ЗУТ обосновано е възприето като неотносимо, тъй като разпоредбата е с материалноправен характер и при липса на изрична норма за обратно действие, § 127 е приложим спрямо актове за премахване на незаконни строежи, издадени след 26.11.2012 г. Процесната заповед е издадена на 30.10.2012, т. е. преди влизането в сила на § 127 ЗИД на ЗУТ, поради което законосъобразността й във висящото съдебно производство се преценява в съотвествие с материалния закон, действал към момента на издаването - чл. 142, ал. 1 АПК. Приетите след този момент нови нормативни факти са приложими само ако имат изрично дадено с нормативен акт обратно действие съгласно чл. 14 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, което в случая не е налице. Неоснователен е и доводът по касационната жалба за висяща процедура по узаконяване, тъй като няма данни за задвижена процедура по узаконяване по реда на § 127, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗУТ/нова, в сила от 26.11.2012 г./, а обстоятелството, че към момента се изработва ПУП за имота няма връзка със законността на процесната сграда, дори напротив-тази сграда е пречка за изработване на ПУП-ПЗ, съгласно нормата на чл. 134, ал. 4, т. 1 във вр. с чл. 136, ал. 1 ЗУТ. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,