Решение № 480 от 8.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 516/2009 г.

Решение № 480 от 8.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 516/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван М. Недев Производството е касационно по жалба от подсъдимия М. П. К. против въззивно решение № 296/09 от 30.VII.2009 г. по внохд 432/2009 г. на АС-София с доводи за всички касационни основания. Съображенията са, че той не е извършил престъпление. Алтернативно подсъдимият и защитата му поддържат деянието да се преквалифицира по чл. 308 или по чл. 311, ал. 2 НК и се приложат правилата за давността. Поддържат оплакване и за явна несправедливост на наложеното наказание и друго алтернативно искане - да се приложи чл. 55 НК и да не бъде налагано наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК. Прокурорът е на становище, че жалбата е неоснователна. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: С потвърдената от обжалваното въззивно решение присъда подсъдимият М. П. К. е признат за виновен и осъден за две престъпления: 1. по чл. 311, ал. 1 и чл. 54 НК на 1 (една) година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 НК 3 (три) години, както и на лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност и длъжност в съдебната система за срок от 2 години за това, че на 20.IХ.1999 г. в Добрич в качеството на длъжностно лице - съдия в Районен съд гр. Д., в кръга на службата си съставил официален документ - бюлетин за съдимост на Т. П., в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно: Тодор П. е амнистиран със ЗА от 11.I.1998 г., чл. 8, ал. 2, б. "в", ДВ, бр. 3/98 г., с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства; 2. по чл. 311, ал. 1 и чл. 54 НК на 1 (една) година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 НК 3 (три) години, както и на лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност и длъжност в съдебната система за срок от 2 години за това, че на 27.IХ.1999 г. в Добрич в качеството на длъжностно лице - съдия в Районен съд гр. Д., в кръга на службата си съставил официален документ - свидетелство за съдимост № 11540/27.IХ.1999 г. на името на Т. Л. П., в което удостоверил неверни обстоятелства - "неосъждан", с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства; на основание чл. 23 НК му е определено да изтърпи1 (една) година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 НК 3 (три) години, както и на лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност и длъжност в съдебната система за срок от 2 (две) години. Пред въззивната инстанция, постановила обжалваното по касационен ред решение, защитата е поддържала същите оплаквания по същите съображения. Обсъдени са внимателно и в съответствие с чл. 339 НПК са посочени подробно основанията, поради които не са възприети. Решението е взето по вътрешно убеждение в съответствие със закона и основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, които имат значение за правилното му решаване. Между впрочем, подсъдимият и защитата му не оспорват фактите, а изразяват несъгласие с правните изводи на съда. То обаче е неоснователно и във връзка с това са изложени подробни съображения, които са в съгласие със смисъла на закона и практиката по приложението му. Следва да се отбележи, че към момента на деянията дейността на бюрата за съдимост при районните съдилища не е изрично регламентирана, защото Наредба № 1 от 9 юни 1986 г. за организация и работата на бюрата за съдимост не действа поради отменено основание за издаването й - ЗУС, а следващата Наредба № 1 за организация и работата на бюрата за съдимост е публикувана в ДВ, бр. 10 от 4 февруари 2000 г. С оглед на това въззивният съд правилно се позовава на чл. 56 ЗСВ, действал по това време. Към момента на деянията подс. К. е бил на длъжност заместник-председател на РС-Добрич, имал е устно разпореждане от председателя да го замества, разглеждал е и наказателни дела, приемал е и решавал въпросите по ежедневен доклад на бюрото за съдимост в. т. ч. издаване на исканите свидетелства или справки за съдимост., поради което и абсолютно неоснователно защитата му поддържа, че той не притежава качеството на субект на престъпленията, за които е обвинен. Правилни са и изложените съображения, че и бюлетина за съдимост и издаденото въз основа на него свидетелство за съдимост са удостоверителни документи и могат да са предмет на престъпление по чл. 311 НК. Между впрочем и наименованията на документите сочат, че те съдържат информация за фактически обстоятелства с правно значение. Неоснователни са и доводите на защитата за преквалификация по чл. 308 НК, защото деянието е извършено от длъжностно лице в кръга на службата му. Не е налице и маловажност на случая по смисъла на чл. 311, ал. 2 НК - подсъдимият е внесъл невярно обстоятелства в бюлетина за съдимост, че има амнистия за лице, което е изтърпявало условно наказание лишаване от свобода в изпитателния срок, така че извършеното е с висока степен на обществена опасност. Степента на обществена опасност и на второто деяние също е висока и не позволява квалификацията маловажност на случая. Законът е приложен правилно. Не е налице и третото касационно основание - наложените наказания за всяко от престъпленията не са явно несправедливи. Съответстват на завишената степен на обществена опасност на деянията, която определя като такава и тази на дееца. Съобразен е установения превес на смекчаващите обстоятелства. Приложено е и условното осъждане по чл. 66 НК, като за превъзпитанието и поправянето на подсъдимия и реализация на генералната превенция, изводът, че следва да се наложи и кумулативно предвиденото наказание в санкцията на нормата, е обоснован и законосъобразен. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. НПК ВКС, I-во н. о.