Решение № 2208 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12545/2010 г.

Решение № 2208 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12545/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Антоанета Павлова Атанасова от гр. Габрово против решение № 85 от 05.08.2010 г., постановено по административно дело № 106/2010 г. на Административен съд - Габрово. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се определи, че на възстановяване подлежи полученото обезщетение в размер на 898,00 лева. Претендира се присъждане на разноски. Ответната страна, директорът на Териториално поделение на националния осигурителен институт (ТП на НОИ) ) - Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Габрово, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила като съобразен със закона. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Габрово е отхвърлил жалбата на Антоанета Павлова Атанасова срещу Решение № 29/10.05.2010 г. на директора на ТП на НОИ - РУ "СО" Габрово, с което е потвърдено Разпореждане № Г-23/19.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО относно подлежащите на възстановяване, добросъвестно получени от жалбоподателката парични обезщетения за безработица за периода от 12.04.2009 г. - 11.09.2009 г. в размер на 1669,20 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и при точно прилагане на материалноправните разпоредби. Приел е, че изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. Отбелязал е, че нормата на чл. 54е от Кодекса за социално осигуряване е императивна и не допуска получаването от едно лице едновременно на двата вида обезщетение. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. По делото е установено, че след прекратяване на трудовото й правоотношение с акт № 52 от 11.03.2009 г. Антоанета Павлова Атанасова е била регистрирана като безработно лице и с разпореждане 071-00-11-62 от 18.05.2009 г. на ръководителя на осигуряването за безработица й е отпуснато парично обезщетение за период от една година, считано от 12.03.2009 г. до 31.03.2010 г. при прилагане разпоредбата на § 22л от ПЗР на КСО, приет с § 4, т. 42 от ПЗР на ЗБДОО за 2009 г., според която след като размерът се изчисли по реда на чл. 54б, ал. 1 и 2 от КСО, 130 % от определения размер ще се изплаща за първата половина на периода и 70 % през втората половина. В разпореждането е определено изплащане на обезщетение за периода 12.03.2009 г. - 11.09.2009 г., определено по реда на чл. 54б, ал. 1 от КСО във вр. с § 22л, б. "а" от ПЗР на КСО, а за периода 12.09.2009 г. - 31.03.2010 г. - по реда на чл. 54б, ал. 1 от КСО във вр. с § 22л, б. "б" от ПЗР на КСО. С Решение № 244/14.01.2010 г. по въззивно гражданско дело № 315/2010 г. на Окръжния съд - Габрово е отменено Решение № 318/10.07.2009 г. по гражданско дело № 815/2009 г. на Габровския районен съд в частта, в която не е било уважено искането за обезщетение за периода 1.07.2009 г. до 12.09.2009 г. и е потвърдено в останалата част. Атанасова е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и е осъден работодателят й "Цератицит България" АД - Габрово да й заплати 1474,75 лева, обезщетение за времето, през което е останала без работа, считано от 12.03.2009 г. до 12.09.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 29.04.2009 г. Сумата е получена на 12.03.2010 г. на основание изпълнителен лист, издаден при условията на чл. 404 - 408 от ГПК след предприети действия по индивидуално принудително изпълнение. С писмо изх. № 584/30.03.2010 г. "Цератицит България" АД - Габрово е уведомило Районното управление "Социално осигуряване" - Габрово, че уволнението на жалбоподателката е признато за незаконно и съгласно постановените съдебни решения й е изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ ведно със законната лихва за забава. С Разпореждане № Г-23/19.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, потвърдено с процесното решение на директора на РУ "СО" - Габрово, лицето е задължено да възстанови изплатената сума от обезщетения от фонд "Безработица" за периода 12.04.2009 г. - 12.09.2009 г., за който е получило обезщетение от работодателя за оставане без работа поради незаконно уволнение, на основание чл. 54е, ал. 1 от КСО. Решението на административния съд е постановено при точно приложение на материалния закон. Правилно е прието, че жалбоподателят е получил обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ и в хипотезата на чл. 54е, ал. 1 от КСО това е юридическият факт, който води до недължимост на по-рано изплатеното парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО и на основание отменения Закон за закрила при безработица и насърчаване на заетостта. Пред административния съд жалбоподателката е оспорила начина по който бил определен размерът на сумата, подлежаща за възстановяване, като според нея следвало да възстанови сума в значително по-нисък размер. При определяне на размера на сумата за възстановяване следвало да се вземе предвид размера на обезщетението, което тя била получила през втория период, а именно периода 12.09.2009 г. - 31.03.2010 г. Според касаторката административният съд необосновано приел за правилно изчислен размерът на подлежащата на възстановяване сума, тъй като тя дължала сума за възстановяване в размер на 898 лева, а не както било установено 1669,20 лева. В касационната жалба излага подробни мотиви защо следвало да се приеме, че дължи за възстановяване сума в по-нисък размер. Наведените доводи от Атанасова за неправилно прилагане на относимите към казуса норми на КСО и в частност на тези, касаещи изчисляването на подлежащата за възстановяване сума, не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е изложил аргументирани съображения относно това, че административният орган е процедирал законосъобразно, определяйки периода и размера на обезщетението, подлежащо на връщане в съответствие с чл. 54е, ал. 1 от КСО, съгласно която норма изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват за периода, за който е получено обезщетение по чл. 225 от КТ. Неоснователен е доводът за нарушение на закона с изведения извод, че на възстановяване подлежи сумата, получена като обезщетение за първия период, определен във връзка с § 22л, б. "а" от ПЗР КСО. Доводът е правен и пред първоинстанционния съд, като е обсъден и правилно отхвърлен като неоснователен. Видно от изпълнителния лист от 12.03.2010 г. и представеното от работодателя платежно нареждане, Атанасова е получила обезщетение за целия период от 12.03.2009 г. до 12.09.2009 г., а за периода 12.04. - 12.09.2009 г. на нея й е било отпуснато и изплащано парично обезщетение по чл. 54а от КСО - видно от Разпореждане 071-00-1162-3 от 18.05.2009 г. и удостоверение ОБ - 330 от 19.04.2010 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. Административният съд обосновано е приел, че Атанасова следва да възстанови изплатеното обезщетение за безработица - от 12.04.2009 г. до 12.09.2009 г., като правилно е определен и размера на подлежащата за възстановяване сума - 1669,20 лева. Съгласно чл. 54е, ал. 1 от КСО, изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. Тълкуването на разпоредбата налага изводът, че полученото парично обезщетение за безработица се връща единствено и доколкото лицето реално е получило от работодателя обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Аргументи в тази насока са както употребения в правната норма израз - "полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ", а не "присъденото", така и разпоредбата на чл. 54е, ал. 2 от КСО, според която в седмодневен срок от изплащане на обезщетението осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, от който момент нататък се установява реалният размер и срокът на действително полученото от лицето обезщетение. Както правилно е приел първоинстанционният съд, паричното обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО и паричното обезщетение при отмяна на уволнението като незаконно по чл. 225, ал. 1 от КТ не могат да се кумулират и получават едновременно. Основните доводи в касационната жалба са относно начинът на определяне периодът на сумата (как бил избран), която касаторката следвало да възстанови на Националния осигурителен институт. В съответствие с приложимия материален закон административният съд е приел, че обезщетението, което е определил за изплащане административният орган съгласно разпоредбите на КСО, е установено при определена фактическа обстановка, а именно регистрацията на лицето като безработен и предпоставките това лице да получи към него обезщетение за безработица съгласно разпоредбите на КСО. Началната дата на отпускане на паричното обезщетение за безработица е датата на регистрирането на Атанасова като безработна и начало на изплащането на определеното й парично обезщетение за безработица от 12.03.2009 г., но впоследствие обезщетението е било спряно за времето, през което лицето е имало право на обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ и възобновено на 12.04.2009 г. след изтичането на този срок на основание чл. 54в, ал. 3 от КСО с периоди на изплащане 12.04 - 11.10.2009 г. по 15,60 лева на ден, определено по реда на чл. 54б, ал. 1 от КСО във връзка с § 22л, б. "а" от ПЗР на КСО и след това от 12.10.2009 г. - 11.04.2010 г. по 8,40 лева на ден, изчислено по реда на чл. 54б, ал. 1 от КСО във връзка с § 22л, б. "б" от ПЗР на КСО. Получила е обезщетение от работодателя си за периода от 12.03.2009 г. до 12.09.2009 г., следователно това е дублираният период, през който Атанасова е получавала едновременно обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 от КТ и паричното обезщетение за безработица по чл. 54е, ал. 1 от КСО. 12.09.2009 г. е датата, на която изтича 6-месечният срок, за който Районния съд - гр. Габрово е присъдил обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ (за начало на този 6-месечен срок е приета датата на дисциплинарното уволнение - 12.03.2009 г.). Следва да бъде споделен и изводът на първоинстанционния съд, че не би могло да бъде променян периода, за който е определено изплащане на обезщетение за безработица, като се приеме, че вторият посочен период 12.09.2009 г. - 31.03.2010 г. следва да се зачита като първи, и обезщетението, което Атанасова следва да получи, трябва да бъде изчислено съобразно чл. 54б, ал. 1 от КСО във връзка с § 22л, б. "а" от ПЗР на КСО. Касационната жалбоподателка реално е получила присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда за първия период на изчисленото обезщетение от СУСО. С това е бил осъществен юридическият факт по чл. 54е, ал. 1 от КСО, пораждащ задължението за възстановяване на полученото обезщетение през същия период шест месеца от датата на уволнението, който има основанието си в принципа за недопустимост на повторно плащане за един и същ период, за който е получила и обезщетение за безработица. Основателно и правилно първоинстанционният съд е приел, че не са касае за прилагане на правна норма чрез неправилно придаване на обратно действие, а за обоснована и мотивирана преценка, че е осъществен предвиденият в закона фактически състав. Съгласно чл. 54е, ал. 1 от КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 172, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 254 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 226 от Закона за съдебната власт. Като е отхвърлил оспорването на актовете на органите на НОИ, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Правните доводи на съда са обосновани и съобразени с материалноправните норми, и е налице липса на касационни основания, водещи до отмяна на съдебния акт. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,