Решение № 326 от 20.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 630/2011 г.

Решение № 326 от 20.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 630/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на В. Х. Н. за отмяна на влезли в сила решения № 415/21.05.2010 г. по гр. д. № 1077/2009 г. на ВКС, III г. о., № 134/13.04.2009 г. по в. гр. д. № 202/2009 г. на ВТОС и № 802/27.01.2009 г. по гр. д. 1334/2008 г. на ГОРС. С решението на ВКС е оставено в сила въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното, с което са отхвърлени искове на молителя В. Н. срещу СОУ "Св. Св. К. и М. ", [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 - 3 КТ. Молителят твърди наличието на ново писмено доказателство - писмо от Бюро по труда [населено място] от 17.03.2011 г., с което е установила ново обстоятелство - заявка от 23.09.2008 г. за свободно работно място при работодателя за длъжността "възпитател", като тази, от която е уволнена поради съкращаване на щата, което според нея е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Насрещната страна СОУ "Св. Св. К. и М." твърди в отговор, че молбата е недопустима, защото е просрочена и че е неоснователна, за което навежда доводи. Съдът е допуснал молбата за разглеждане (приел е наличието на предпоставките за нейната допустимост) със свое определение от 11.05.2011 г., с което е приел, че молбата е подадена в срок и допустима. По основателността на молбата: С решенията, чиято отмяна се иска, е прието по съществото на спора, че исковете са неоснователни, т. к. преди да прекрати трудовото правоотношение с молителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата, с щатно разписание в сила от 01.07.2008 г., ответникът е извършил по установения ред и от компетентния орган реално съкращаване на щата на няколко щатни бройки (от 7 са останали 2) на "възпитател" в училището в [населено място] и е извършил подбор съобразно изискванията на закона - като е приложил критериите, предвидени в чл. 329, ал. 1 КТ, при което молителят с други двама служители са с най-ниски резултати и класирани последни от оценяваните 15 служители, поради което и молителят е предложена и определена за уволнение, което е извършено след това на 8.07.2008 г. Наведеното основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С молбата е представено писмено доказателство - писмо до молителя от Дирекция Бюро по труда, [населено място] с изх. № 193/17.03.2011 г., с което в отговор на нейна молба за предоставяне на информация за обявени свободни работни места от СОУ "Св. Св. К. и М." за периода след 1.07.2008 г. до издаването на писмото, се твърди, че са заявени свободни места за отделни длъжности, между които "възпитател" - 1 бр., заявка № 87/23.09.2008 г. и "възпитател" - 1 бр., заявка № 127/10.09.2009 г. Молителят твърди, че това е ново доказателство с което се доказва фиктивността на съкращаването на щата, т. к. новата бройка е заявена само два месеца след съкращаването на щата. Настоящият състав на съда намира, че това доказателство няма значение за спора, значение би имало само обявление по време или непосредствено преди влизане в сила на щатното разписание, с което е извършено съкращаването на щата. Без значение за спора е какви нужди са възникнали за работодателя след извършване на уволнението на посоченото основание. Основателен е и доводът на ответника по исковете СОУ "Св. Св. К. и М.", че соченото обстоятелство не е ново, т. к. молителят се е позовала на него в първоинстанционното производство, съдът е допуснал доказателства за това, но молителят, чиято е била доказателствената тежест за това, не е доказала осъществяването му. Поради това, че на молителя още в първоинстанционното производство е било известна практиката на ответника да заявява свободните работни места в Бюрото по труда, което е публично учреждение, е основателен доводът на ответника по исковете СОУ "Св. Св. К. и М. ", че молителят е могла да се снабди с писмо от Бюрото по труда за твърдяното обстоятелство от м. септември 2008 г. и преди 17.03.2011 г. (датата на издаване на представеното в това производство писмо) до приключване на разглеждането на делото от инстанциите по същество, ако беше положила дължимата грижа за добро водене на делото. Поради изложеното молбата е неоснователна. С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Право на разноски има ответникът СОУ "Св. Св. К. и М.", който е направил искане за това, за сумата 200 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство. Искането е основателно и разноските следва да му се присъдят. Воден от изложеното и на основание чл. 307 ГПК съдът,