Решение № 762 от 18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2662/2008 г.

Решение № 762 от 18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2662/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Д. Д. Б. е поискала да се отмени влязлото в сила решение на А. районен съд № 8 от 04.02.2008 г. по гр. д. № 116/2007 г. Молбата за отмяна е подадена на 13.06.2008 г. и следва да се приеме за допустима от гледна точка на сроковете по чл. 305 ГПК при липса на данни молителката лично да е узнала за решението преди 13.03.2008 г. Ответникът Г. И. Г. е подал възражение, в което изразява становище, че при разглеждането на спора не е допуснато нарушение на процесуалните правила и не са налице предпоставките за отмяна на влязлото в сила решение. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: Влязлото в сила решение на А. е постановено по иск с правно основание чл. 99 СК (отм.) който е уважен. Съдът е прекратил брака между Г. И. Г. и Д. Д. Б. поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпругата, предоставил е упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете от брака на съпруга, на него е предоставено и ползването на семейното жилище в гр. П.. В производството по делото Д. Б. е била призована по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.) като на основание чл. 50, ал. 2 ГПК (отм.) й е назначен особен представител. Призоваването по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.) на Д. Б. е извършено при спазване на изискванията на закона. Съдът се е убедил от представената справка от МВР- О. дирекция "П" гр. П., че регистрирания постоянен адрес на Д. Б. е посочения в исковата молба адрес в гр. П., на който тя не е намерена. Изпратената призовка е върната с отбелязване на длъжностното лице, че адресата е напуснал адреса и апартаментът е продаден. Тези данни са били достатъчни съдът да разпореди призоваване чрез Д. вестник. Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.) следва да се свърже със задължението на всеки български граждани по чл. 27 от Закона за българските лични документи да посочи и регистрира избрания от него постоянен адрес, на който да получава официални съобщения от органите на държавната администрация и на съдебната власт. Следователно при ненамиране на ответника по делото на посочения постоянен или настоящ адрес, съдът няма задължение да го призовава от други адреси, а следва да приложи последиците на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.) . Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на на изрично посочените в закона основания. В случая касаторката се позовава на нарушено право на участие, което се свързва с основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5. ГПК отмяна може да се допусне, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Другата хипотеза, при която може да се иска отмяна поради нарушение на правото на участие в процеса е тази по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК - когато страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК. Разпоредбата, към която препраща чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК установява случаите на особено процесуално представителство по отношение на безизвестно изчезналите, процесуално недееспособните лица за нетърпящи отлагане процесуални действия, лица с неизвестни постоянен или настоящ адрес, както и при противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител. С оглед конкретните данни по делото следва да се приеме, че не е нарушено правилото на чл. 29, ал. 3 ГПК, защото особеният представител е назначен с оглед неизвестния по делото адрес на ответницата. Не е налице и хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, защото не е допуснато нарушение на правилата за призоваване. Съдът е спазил изискването на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.) като при получените данни, че ответницата - молител не е намерена на посочения в исковата молба адрес, за който той се е уверил, че е регистриран по Закона за личните документи като постоянен, е разпоредил да бъде призована чрез публикация в държавен вестник. След като постоянният адрес служи за кореспонденция на лицето с държавните и съдебни учреждения, то съдът няма задължение да издирва и други адреси, а освен това по делото липсват данни, не се представят такива доказателства и с молбата за отмяна, че по време на процеса молителката е могла да бъде намерена на адреса в гр. А.. С оглед на изложеното молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение