Решение № 5254 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2825/2024 г.

Производството е по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Център за защита правата в здравеопазването, ЕИК 175372371, гр. София, [улица], представляван от С. К., председател на Управителния съвет, подадена чрез адвокат С. Величкова, срещу чл.68 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания /ППЗХУ/. В жалбата се иска прогласяване нищожността на разпоредбата, алтернативно- отмяната й като незаконосъобразна. Излагат се доводи, че е налице липса на компетентност поради излизане от законовата делегация, съществени нарушения от материалноправно естество и несъответствие с целта на закона при изменение на посочената разпоредба на подзаконовия нормативен акт с Постановление 144/29.06.2022 г. за изменение и допълване на Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания, приет с Постановление 65 на МС от 29.03.2019 г. Жалбоподателят счита, че за сдружението е налице правен интерес от обжалване на процесната разпоредба, защото същото осъществява дейност в обществена полза, с основни цели, свързани със създаване на обществена подкрепа и условия за развитие и усъвършенстване на българското здравеопазване, защита на индивидуални и колективни права на граждани и организации в сферата на здравеопазването и свързаните с него социални дейности, произтичащи от нормативните актове и международните споразумения, подписани от Република България, т.е. сдружението има качеството на организация по смисъла на §1, т.2 АПК. Предвид обстоятелството, че чл.68 от ППЗХУ пряко ограничава правото на хората с увреждания да получат помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, определени индивидуално с медицински документ, то сдружението, с оглед целите и предмета си на дейност обосновава правен интерес, намирайки че с факта на своята регистрация е призвано да защитава правата на гражданите в сферата на здравеопазването, каквито са и хората с увреждания. Освен това счита, че правото на оспорване произтича от действието на Тълкувателно решение 2/12.02.2010 г. на Върховния административен съд по тълк.д. 4/2009 г. на Общото събрание на колегиите. Позовава се на съдебна практика. Искането е съдът да прогласи нищожност, алтернативно да отмени атакуваната правна норма като незаконосъобразна, като се претендират разноски с приложен списък по чл.80 ГПК. Ответникът Министерски съвет, представляван от правен съветник в Дирекция Правна, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- министърът на здравеопазването, представляван от юриск. Цветкова, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение срещу размера на предявеното адвокатско възнаграждение. Ответникът- управителят на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/,се представлява от юриск. Якимов, който оспорва жалбата, не претендира разноски, но прави възражение за прекомерност на претендираните от страна на жалбоподателя разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането за отмяна на оспорената разпоредба на подзаконовия нормативен акт по съображения, че същата съответства на предоставената от чл.73, ал.3 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/ компетентност. Сочи, че в оспорвания чл.68 от ППЗХУ изрично е регламентирано, че помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия, на които хората с увреждания имат право, се предоставят след индивидуалното им определяне за лицето с медицински документ, издаден от лекарска комисия или Националната експертна лекарска комисия и единствено тези комисии определят конкретното помощно средство, на което конкретното лице с увреждане има право. Медицинските условия, които следва да се съобразят не са предпоставка да не бъде предоставено определеното от компетентните комисии средство. Съобразяването с медицинските условия по см. на чл.68 ППЗХУ не означава преценка за вида и характера на заболяването, а съобразяване налице ли е годен документ от компетентната комисия, установяващ заболяването и съответното му помощно средство. Отбелязва се, че незаконосъобразната практика по отказване на предоставяне на помощни средства е обусловена от неправилно прилагане на чл.68 ППЗХУ, а не поради нищожност или противоречие на тази разпоредба със законови разпоредби. За да се произнесе по оспорването, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, приема за установено следното: По допустимостта на жалбата, с оглед разпоредбата на чл.186, ал.1 от АПК, съдът е изложил съображенията си в Определение 12086 от 11.11.2024 г., с което е оставил без разглеждане жалбата на Център за защита правата в здравеопазването, приемайки, че липсва правен интерес и е прекратил производството по делото. С Определение 504/20.01.2025 г. по адм.д.11703/2024 г., петчленен състав на Втора колегия на ВАС е отменил определението на тричленния състав на ВАС и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Предмет на оспорване в конкретния случай е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 185, ал. 1 АПК. Процесуалните предпоставки, при които е допустимо оспорването на подзаконов нормативен акт, са определени в чл. 185, 186 и 187 АПК. Разпоредбата на чл. 185, ал. 1 АПК допуска оспорване на подзаконов нормативен акт - изцяло или в отделна разпоредба, по отношение на неговата законосъобразност. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Нормата на чл. 224 от АПК въвежда задължителност на указанията на съда при по-нататъшното разглеждане на спора, поради което следва да се изпълнят указанията на 5- чл.състав на ВАС, дадени с Определение 504/20.01.2025 г. по адм.д.11703/2024 г., тъй като всяко отклонение от тях би опорочило упражняваната съдопроизводствена дейност. Сдружение Център за защита правата в здравеопазването има качеството на организация по смисъла на §1, т.2 от АПК и представлява правен субект, който може самостоятелно да встъпва в правни отношения с други лица и да бъде носител на права и задължения, респективно да притежава процесуална правоспособност за защита на тези права и задължения по съдебен ред. Съдът съобрази и нормата на чл. 187, ал.1 АПК за безсрочност на оспорването и служебно провери,че е спазена и нормата на чл. 187,ал.2 АПК, тъй като оспорената норма не е била предмет на обжалване, т.е. не е налице последващо оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че са налице всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване и не са налице процесуални пречки за неговото реализиране, поради което приема, че жалбата е допустима. По основателността на жалбата: Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, като моментът на издаване на нормативния административен акт представлява сложен фактически състав, в който, освен всички действия по неговото приемане, се включва и обнародването му в ДВ и влизането му в сила. Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България, всички нормативни актове се публикуват, което като принцип определя обнародването в ДВ като задължителен елемент от фактическия състав по издаване на нормативния акт, включващ процедура по изготвяне на проекта, оповестяване, съгласуване, внасяне на предложение за приемане, вземане на решение за приемане, удостоверяване на съдържанието, обнародване и влизане в сила. На основание чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ по реда на АПК следва да се извърши преценка за съответствието на оспорения нормативен акт с Конституцията и с другите нормативни актове от по-висока степен /закони/, включително и с Договора за функциониране на Европейския съюз и актовете, приети от институциите на ЕС, ако е налице регламентация на същите отношения, които са предмет на оспорения акт. Преценката относно спазването на ЗНА следва да е съобразено с редакцията на закона към датата на издаване на правилника, респективно измененията и допълненията в него. Според чл. 168, ал. 1 АПК, съдържащ се в общите разпореди на дял трети от АПК и приложим към настоящото производство, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма; наличието на съществено нарушение на административнопроизводствени правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона. С жалбата е оспорена разпоредбата на чл.68 /изм.ДВ, бр.50/2022 г., в сила от 01.07.2022 г., изд. с Постановление 144/29.06.2022 г. на МС/, която гласи, че в случаите по чл.73 от Закона за хората с увреждания помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия на които хората с увреждания имат право, се предоставят след индивидуалното им определяне за лицето с медицински документ, издаден от ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК, при съобразяване на медицинските условия, експлоатационните срокове и необходимите медицински документи за предоставянето, посочени в утвърдената от НЗОК спецификация и спецификацията- списък по наредбата по чл.30а, ал.4 от Закона за медицинските изделия. Оспорен е текст от посочения правилник, който е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗНА и попада в дефиницията на чл. 75, ал.2 от АПК, тъй като е издаден по прилагане на законЗакон за хората с увреждания. Нормативният административен акт е валиден- издаден от компетентен орган- Министерски съвет, който издава постановления, когато приема правилници/ чл.6, т.1 ЗНА/, при изрично предвидена законова делегация, в рамките на материалната му компетентност и в предписаната писмена форма, обнародван е в ДВ, вкл. и извършените в него допълнения и изменения, т.е. от формална страна е спазена изискуемата процедура по чл.78, ал.2 АПК, във вр. с чл.37, ал.1 ЗНА. Не са допуснати нарушения, представляващи отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 196 от АПК. В жалбата се твърди, че оспорваната разпоредба е нищожна, тъй като с нея се ограничава достъпа до помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия чрез включване на изискване за съответствие с предварително зададени медицински условия в утвърждавана от НЗОК спецификация и спецификацията- списък по наредбата по чл.30а, ал.4 от Закона за медицинските изделия, като по този начин се игнорират индивидуалните потребности на хората с увреждания, които законът посочва, че се определят от компетентните по закон органи- ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК и се излиза от рамките на законовата делегация на чл.73 ЗХУ. Възраженията за нищожност на оспорения текст от правилника са неоснователни. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. Първият критерий е, че всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. В настоящия случай правилникът е приет от компетентен орган - Министерски съвет, в пределите на неговата компетентност. Това следва от правното основание за приемане на правилника, посочено в чл. 73, ал. 3 ЗХУ. Съгласно чл.73, ал.1 ЗХУ, хората с увреждания имат право на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, определени индивидуално с медицински документ, издаден от ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК, въз основа на конкретните им нужди и съгласно спецификация, утвърдена от НЗОК. Тази законова регламентация представлява процеса по предписване. Финансирането и предоставянето на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания се осъществяват от НЗОК въз основа на механизъм и стандарти за качество на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания, като средствата за това се предоставят от държавния бюджет с трансфер чрез бюджета на Министерството на здравеопазването (чл. 73, ал. 2 ЗХУ). Това е процесът по предоставяне, като изрично е посочено, че предоставянето се осъществява от НЗОК въз основа на механизъм и стандарти за качество. Механизмът за финансиране и стандартите по ал. 2 се определят с наредбата по чл. 45, ал. 9 от Закона за здравното осигуряване и с наредбата по чл. 30а, ал. 4 от ЗМИ, а механизмът за предоставяне и ползване - в правилника за прилагане на закона (чл. 73, ал. 3 ЗХУ). Именно в оспорваната разпоредба от ППЗХУ са уредени механизмите за предоставяне и ползване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия- това са медицински оценки, извършени от медицински лица, както е предвидено в чл. 73 от ЗХУ. Медицинските условия, по отношение на които жалбоподателят възразява, че е налице отсъствие на законова делегация, представляват изисквания, които са част от механизма за предоставянето и ползването на средствата, те служат на медицинските специалисти да се ориентират в процеса и по никакъв начин не ограничават достъпа на хората с увреждания. В предишната редакция на разпоредбата, тези медицински условия са били вкл. в Приложение 2 към чл.68, ал.1 ППЗХУ. Оспорваната понастоящем разпоредба си служи с израза при съобразяване на медицинските условия, експлоатационните срокове и необходимите медицински документи за предоставянето- компоненти, които са били валидни и при предишната редакция, но в този случай се взема под внимание утвърдената от НЗОК спецификация и спецификацията- списък по наредбата по чл. 30а, ал. 4 от ЗМИ, ведно с документа от медицинските специалисти, като по този начин се гарантира на хората с увреждания, че могат да реализират своето право на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия при наличието на предвидените изисквания. Автоматизираният процес по предоставяне, отчитане, контрол и заплащане на помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия ще улесни хората с увреждания, тъй като оптимизираната процедура ще се провежда по предварително зададени критерии, при изпълнението на които няма да е възможен отказ. Подзаконовата нормативна рамка, която урежда процесите по финансиране, предоставяне и ползване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, както и на ремонтни дейности, е издадена, в съответствие с чл.12 ЗНА, от овластения за това орган, в съответствие със законовата делегация на чл. 73 от ЗХУ. Поради изложеното, решаващият състав на ВАС приема, че Министерски съвет е издал постановлението, с което е приет Правилникът за изменение и допълнение на ППЗХУ, респ.разпоредбата на чл.68 ППЗХУ, въз основа на законова делегация и в рамките на предоставената му компетентност, поради което подзаконовият нормативен акт е действителен. Спазени са и процесуалните изисквания на Закона за нормативните актове. Съгласно глава трета от ЗНА, изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. В процеса по изработване на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица. Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция, заедно с мотивите, съответно доклада. Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването се извършва на Портала за обществени консултации. Срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации, е не по-кратък от 30 дни. След приключването на обществената консултация и преди издаването на нормативния акт, съставителят на проекта публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите предложения, заедно с обосновка за неприетите предложения. Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването на справката се извършва едновременно и на Портала за обществени консултации. За актове на Министерския съвет се извършва и частична предварителна оценка на въздействието, която предхожда изработването на всеки проект на нормативен акт. Не се спори и от административната преписка е видно, че са спазени и съответните изисквания на чл. 32-36 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УПМСНА). По силата на тези разпоредби, членовете на Министерския съвет съгласуват въпросите, на които те са вносители, с останалите министри. По представените за съгласуване проекти на актове министрите изразяват становище. Съгласуването се извършва в 14-дневен срок от получаването на материалите в съответната администрация - за проектите на нормативни актове. Материалите се считат за съгласувани без бележки, когато в срока не е получено становище. В случая са налице бележки и предложения от Министерство на иновациите и растежа, министъра на финансите Въпросите за разглеждане от Министерския съвет се внасят с придружително писмо, подписано от съответния главен секретар и: писмен доклад, подписан от вносителя; проект на акт, парафиран от главния секретар и определен от министъра юрист от съответната администрация; всички получени становища и справка за отразяването им; справка за съответствие с европейското право на законопроектите и подзаконовите актове; финансова обосновка, одобрена от министъра на финансите /л.358/; съобщение за средствата за масово осведомяване; частичната оценка на въздействието на проекта на нормативен акт; становищата от Дирекция Модернизация на администрацията от съгласуването на извършената оценка на въздействието. По проекта на акт, съобразно събраните доказателствени средства, е изготвена предварителна оценка на въздействието от 18.05.2022 г. По нея има становище на дирекция Модернизация на администрацията с 03-08-645/12.06.2022 г. Проектът е съгласуван с останалите министри, което се доказва с приложените становища от 13 министерства, в две от становищата на които са налице и бележки. Налице е доклад до Министерския съвет по проекта на акт, съдържащ изискуемите реквизити по чл. 32, ал. 2 от УПМСНА. Изготвени са две съгласувателни таблици, които отразяват обсъждането на всички постъпили становища, включително от публикуването на проекта на акт на интернет страницата на Министерството на здравеопазването и на Министерството на труда и социалната политика и на Портала за обществени консултации. Приложени са два броя справки за отразяване на становищата и са налице извлечения от съответните интернет страници. Проектът на акт е внесен в Министерския съвет от министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика, подписан от съответните главни секретари и от лица с юридическо образование, видно от писмо 04-00-34/27.06.2022 г. /л.339 и сл./. Проектът е приет на заседание на Министерския съвет, видно от Протокол 27 от заседанието на Министерския съвет от 29 юни 2022 г. Постановление144/29.06.2022 г. за изменение и допълнение на ППЗХУ е обнародвано в Държавен вестник, бр. 50 от 2022 г. Предвид гореизложеното, съдът приема, че са спазени административнопроизводствените правила по отношение на оспорената разпоредба. Съдът намира твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност за неоснователни, поради следното: Разпоредбата на чл. 73 от ЗХУ ясно постановява кой подзаконов нормативен акт какви условия и ред трябва да определя, за да се реализира правото на гражданите на достъп до помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания. В Наредба 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, са регламентирани условията и реда за заплащане на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, предназначени за хората с увреждания и за сключване на договори по чл. 45, ал. 16 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Наредба 7 от 2021 г. определя условията и реда за определяне на стойността, до която НЗОК заплаща помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия, предназначени за хората с увреждания. Тези условия и ред са поместени в Раздел IV Условия и ред за определяне стойността на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия, предназначени за хората с увреждания, чл. 53 и следващите от наредбата. Механизмът за предоставяне и ползване на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания напълно съответства на законовата делегация за определянето му, в случая чл. 73, ал. 3, второ предложение от ЗХУ. Правилникът за прилагане на Закона за хората с увреждания постановява, че в случаите по чл. 73 от ЗХУ помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия, на които хората с увреждания имат право, се предоставят след индивидуалното им определяне за лицето с медицински документ, издаден от ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК, при съобразяване на медицинските условия, експлоатационните срокове и необходимите медицински документи за предоставянето, посочени в утвърдената от НЗОК спецификация и спецификацията - списък по наредбата по чл. 30а. ал. 4 от ЗМИ. За предоставянето на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия, съответно тяхното изработване или ремонт, човекът с увреждане, упълномощено от него лице или лицето по чл. 21, ал. 2, т. 2 - 4 от ЗХУ, след получаването на медицинския документ по чл. 73, ал. 1 от ЗХУ, подава заявление до управителя на НЗОК чрез директор на РЗОК, съответно до директор на РЗОК. В заявлението се посочват номерата на представените от лицето медицински документи по чл. 68 от правилника, необходими за предоставянето на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия. Предвиден е ред за подаване на заявлението, както и органът, който е компетентен да се произнесе по него, а именно управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, в зависимост от стойността на помощното средство /до и над 1 000 лева/. Хората с увреждания упражняват правото си да получат определените им помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия в 6-месечен срок от определянето им с медицинския документ по чл. 73, ал. 1 от ЗХУ, освен в случаите, когато изработването или ремонтът им изисква по-дълъг период и това е удостоверено с документ от изпълнителя, както и когато за получаването им след изтичане на експлоатационните срокове не се налага медицинският документ да бъде издаван отново. Хората с увреждания получават съответните помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в това число тяхното изработване или ремонт, само от лица, вписани в регистъра по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ и сключили индивидуален договор по чл. 45, ал. 16 от ЗЗО. Помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия се предоставят на човека с увреждане, на упълномощено от него лице или на лицето по чл. 21, ал. 2, т. 2 - 4 от ЗХУ, съответно се пристъпва към изработване или ремонт, въз основа на издадения медицински документ по чл. 73, ал. 1 от ЗХУ и одобрено от управителя на НЗОК, съответно от директора на РЗОК, заявление за предоставянето/ремонта. В тези случаи РЗОК заплаща на лицето от регистъра по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ, съгласно сключения с него договор по чл. 45, ал. 16 от ЗЗО и при спазване на въведените с наредбата по чл. 45, ал. 9 от ЗЗО ред и условия за това. Целта на тези разпоредби е определянето на механизма за предоставяне и ползване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия на хората с увреждания в съответствие със ЗХУ. Така не само не се възпрепятства процесът по предоставяне и ползване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, а са създава предвидимост, сигурност и стабилност за хората с увреждания по отношение на процедурата по предоставянето и ползването им. Неоснователни са и релевираните доводи на жалбоподателя за несъответствие с целта на ЗХУ. С оглед описаните процедури по предоставяне и ползване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, както и на ремонтни дейности, съдът е категоричен в извода си, че са налице точни и недвусмислени правила, по които тези дейности се осъществяват, същите са прозрачни и в пълно съответствие с целите, заложени в Закона за хората с увреждания. Тъй като в жалбата е посочено, че смисълът на закона е предоставянето на помощното средство да не е самоцелно, а да бъде свързано с конкретното увреждане и конкретните потребности на лицето, което трябва да бъде облекчено при извършване на обичайните ежедневни дейности, то именно поради това, изменената разпоредба дава гаранция за адекватно съобразяване с действителното здравословно състояние на хората с увреждания и е в съответствие с целите на ЗХУ, защото не е налице предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, както и ремонтните дейности, в резултат от произволно зададени медицински критерии. Напротив, те се заплащат от НЗОК извън обхвата на задължителното здравно осигуряване и се предоставят на правоимащите лица в резултат на ясни, прозрачни и законосъобразни процедури. В чл. 55 от Наредба 7 от 2021 г. са предвидени и съответните изисквания към тези изделия, чиято цел е създаването на сигурност в хората с увреждания, че ще получат качествени и безопасни помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в пълно съответствие със законовата делегация на чл. 73, ал. 2 и 3 от ЗХУ. При проверката на съответствието на атакуваната разпоредба с целта на посочения закон, решаващият състав не установи противоречие и в тази насока. При този анализ, след извършената цялостна проверка и по тези съображения, налагащи извод за липса на отменителни основания по чл. 146 АПК, ВАС преценява оспорената норма на подзаконовия нормативен акт за законосъобразна, поради което жалбата срещу нея, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, следва да бъдат уважени исканията за разноски за юрисконсултско възнаграждение на процесуалните представители на Министерски съвет и министъра на здравеопазването, на осн. чл.143, ал.3 АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, които се определят на 100 лева за всеки един от тях и следва да бъдат заплатени от жалбоподателя. Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1, пр.последно от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение