Решение № 14318 от 24.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1254/2017 г.

Решение № 14318 от 24.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1254/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ П. срещу решение № 694/09.12.2016 г. по адм. д. № 794/2016 г. на Административен съд П., с което е отменено Решение № 1012-12-74 #1 от 27.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ П., с което е отхвърлена жалбата на Л. М. Т. против разпореждане № 01125/31.03.2016 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване", в частта на разпореждането, с която на Л. М. Т. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 15.09.2015 г., като преписката е изпратена на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за произнасяне в едноседмичен срок по подаденото от Т. заявление за отпускане на пенсия при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението, и са присъдени разноски. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на решението на Административен съд П. и се иска отмяната му, като вместо това се отхвърли жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ в оспорената му част. Наведени са доводи за неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, в частта от решението, с която в мотивите съдът е определил началната дата, от която следва да бъде отпусната пенсията и в който смисъл е дал задължителни указания на административния орган по тълкуването и прилагането на закона. Иска се отмяна на решението в посочената му част. В с. з. редовно уведомен, не изпраща представител. Ответникът по касационната жалба - Л. М. Т., редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител. В писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, тъй като не са допуснати сочените в жалбата касационни основания по чл. 209 от АПК. Настоящият касационен състав на Върховен административен съд, Шесто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок от процесуално легитимирана страна, срещу решението на Административен съд П. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения: Не се спори от страните, че Т. е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст чрез Гръцкия осигурителен институт на 17.12.2012 г., където е пребивавала. Т. не е подавала повторно заявление, а на 09.10.2015 г. с вх. № 2213-15-50 в ТП на НОИ П. е получена пенсионната й преписка от Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" (ЕРМД), с кореспонденция от Гръцкия осигурителен институт съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 (заявление за пенсия за осигурителен стаж и възраст с формуляр Е202 GR - проучване на молба за пенсия за старост и формуляр Е205 GR - удостоверение за осигурителни периоди в Гърция). Безспорно е, че към правното положение на Т. е относимо правото на ЕС, поради това, че същата е упражнявала трудова дейност в друга държава - членка на Европейския съюз, след като е имала завършени осигурителни периоди в Р. Б., и по-конкретно Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г., за координация на системите за социална сигурност и на Регламент № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедура за прилагане на Регламент № 883/2004. С разпореждане № 01125/31.03.2016 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване" е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Л. Т. от 15.09.2015 г. пожизнено по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО и във връзка с Регламент (ЕО) № 883/2004 г. С разпореждането е отказано да се отпусне пенсията, считано от 17.12.2012 г. - т. е. от датата на подаване на заявлението за пенсиониране, тъй като към тази дата лицето не е отговаряло на изискващото се условие за възраст - 60 г., 04 мес., 00 дни. Т. е оспорила разпореждането на пенсионния орган пред директора на ТП на НОИ, който с процесното решение го е потвърдил. По жалба на Т. срещу решението на директора на ТП на НОИ, Административен съд П. е отменил решението на директора на ТП на НОИ, в частта му, с която е потвърдено разпореждането на пенсионния орган относно отказа за отпускане на пенсията считано от 17.12.2012 г. Решението на Административен съд П. е неправилно. Трябва да се съобрази изискването на чл. 94, ал. 1 от КСО, в редакцията му към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия - изм. и доп. ДВ. бр. 99 от 14 Декември 2012 г. Според разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО, "Дата на отпускане на пенсията", в приложимата й редакция - (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишен текст на чл. 94 - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. В КСО не е предвидена хипотеза при подадено по-. рано от придобиване правото на пенсиониране заявление за пенсия, пенсията да бъде отпускана от тази дата, тъй като към нея лицето не е изпълнявало условията по чл. 68, ал. 1-2 КСО за осигурителен стаж и възраст. Необосновано първоинстанционният съд се е позовал на чл. 50, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 883/2004 г. на Съвета на Европа за координация на системите за социална сигурност, тъй като тази разпоредба не дерогира приложението и изискванията на чл. 68, ал. 1-2 КСО за осигурителен стаж, навършена възраст и сбор от точки като необходимо условие за отпускане на пенсията. Според разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 883/2004 г., Г. П. - "Пенсии за старост и пенсии на преживели лица": "Всички компетентни институции определят правото на обезщетение, съгласно всички законодателства на държавите-членки, на които заинтересованото лице е подчинено, при подаване на заявление за отпускане на пенсия, освен ако заинтересованото лице изрично поиска отлагане на отпускане на обезщетения за старост съгласно законодателството на една или повече държави- членки". Според чл. 118, ал. 1, изр. 1-во и ал. 3 АПК решението на директора на ТП на НОИ се обжалва пред административния съд, който разглежда делата по реда на АПК. Редът на АПК обхваща и правилото на чл. 170, ал. 2 от този кодекс, според което, когато се оспорва отказ за издаване на административен акт (а разпореждането, с което се отказва да бъде отпусната пенсия, отрича претендираното право на пенсия, поради което то е негативен или отрицателен декларативен индивидуален административен акт), оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. Такова доказване касационната жалбоподателка не е осъществила в хода на първоинстанционното съдебно производство. В случая не са били налице в тяхната предвидена от чл. 68, ал. 1-2 КСО съвкупност, условията (юридическите факти, които трябва да съществуват кумулативно) за придобиване право на пенсия в тази хипотеза от ответницата по касация. В този смисъл напр. Решение № 5771 ОТ 16.05.2016 г. по адм. д. № 8038/2015 Г., VI отделение на ВАС. Р. на Административен съд П. следва да бъде отменено и вместо него да се отхвърли оспорването срещу решението на директора на ТП на НОИ П. Водим от изложеното, Върховният административен съд, касационен състав на шесто отделение,