Решение № 17101 от 23.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1657/2011 г.

Решение № 17101 от 23.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1657/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Белчо Николов Белчев от град Казанлък против решение от 26.11.2010 г., постановено по адм. дело № 4057/2010 г. на Административен съд София - град (АССГ). Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с разпоредбите на процесуалния и материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Министерството на отбраната (МО), чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била искова молба на Белчо Николов Белчев срещу МО за заплащане на сумата от 6299,88 лева, представляваща обезщетение по чл. 134, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС) за срок от 6 месеца, поради незаконно уволнение, мораторна лихва в размер на 4181,24 лева за времето от 2.06.2005 г. до 1.06.2010 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска. Първоинстанционният съд е установил, че ищецът е бил кадрови военнослужещ, като договора му за кадрова военна служба е прекратен със заповед № КВ-2857/12.12.2002 г. на министъра на отбраната. Цитираната заповед е отменена с решение от 8.11.2004 г. по адм. дело № С-18/2003 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, което е оставено в сила с решение от 2.06.2005 г., постановено по адм. дело № С-1/2005 г. на ВАС - петчленен състав. Решението за отмяна на заповедта за уволнение на жалбоподателя е влязла в законна сила на 2.06.2005 г. Исковата молба за обезщетение по чл. 134, ал. 1 от ЗОВС (отм.) е подадена до АССГ на 1.06.2010 г. При така обсъдените доказателства АССГ е отхвърли иска като неоснователен, като е обосновал правни изводи за погасяване на вземането по давност, като се е позовал на разпоредбата на чл. 111, б. "а" от ЗЗД, която предвижда, че вземанията за възнаграждения за труд се погасяват с изтичане на тригодишна давност, и при наличие на направено възражение от страна на ответника за изтекла давност, е приел, че е приложима посочената в чл. 111, б. "а" ЗЗД тази кратка давност, тъй като се касае за парично обезщетение за времето, през което лицето е останало без работа поради незаконно уволнение, и за претенция за закъснели лихви по това вземане. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Съдът е обсъдил доказателствата и становищата на страните, като за приетото фактически и правно се е обосновал. Решението на Върховния административен съд по жалбата срещу заповедта за освобождаване на жалбоподателя от длъжност е влязло в сила на 2.06.2005 г., от която дата е възникнало вземането за обезщетение по чл. 134, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България от незаконното уволнение. Съдът е посочил, че това вземане е погасено на основание чл. 111, б. "а" от Закона за задълженията и договорите, поради изтичане на тригодишна давност. Разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД, предвижда, че с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията: б. "а" - за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; б. "б"- за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; б. "в"- за наем, лихви и за други периодични плащания. Според чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно. В случая ответникът е направил възражение, че искът е погасен по давност с отговора си на исковата молба от 29.07.2010 г., с оглед на което правилно съдът се е произнесъл по така направеното възражение. В съответствие с разпоредбите на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД са и правните изводи в мотивите на оспореното решение относно деня, в който вземането е станало изискуемо, като в случая това е датата на влизане в сила на съдебното решение, с което административният акт е отменен като незаконосъобразен. Обосновани са и изводите относно прилагането на кратката тригодишна давност, е не общата 5 годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Обезщетението, което се дължи на кадровия военнослужещ по чл. 134, ал. 1 от ЗОВС (отм.) представлява парично вземане за труд, който би положен от ищеца, ако административният орган не е прекратил догорява му за кадрова военна служба, и като такова попада в хипотезата на чл. 111, б. "а" от ЗЗД, както правилно е приел АССГ. В ЗОВС не е предвидена друга давност, поради което се прилагат разпоредбите на чл. 110 и сл. от ЗЗД. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че в процесния случай се касае за иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и решението е материално незаконосъобразно. Имуществената отговорност на ответника Министерство на отбраната за вреди, нанесени на кадровия военнослужещ с отменено от съда освобождаване е уредена в чл. 134 от Закона за отбраната и въоръжените сили. Отговорността се изчерпва с предвиденото в специалния приложим закон обезщетение, което изключва търсенето й по общия ред на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съдът законосъобразно е отхвърлил така предявения иск като неоснователен. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от касационния ответник, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на МО 150 лева разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение на пълномощника му. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,