Решение № 11450 от 3.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12980/2019 г.

Решение № 11450 от 3.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12980/2019 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба от "Бутед" АД, със седалище и адрес на управление гр. Б., чрез процесуалния си представител адв. Георгиева против Решение № 1416/24.07.2019 г. по адм. д. № 214/2019 г. на Административен съд - Б., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от дружеството иск с правно основание чл. 203 от АПК, във вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Община Б., за заплащане на сумата от 274 366,60 лева, претърпени от дружеството в резултат на незаконосъобразното бездействие на кмета на Община Б. – невнесено своевременно обезщетение по специална сметка по чл. 29, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС), определено с решение № 50 от 14.01.2016 г., постановено по административно дело № 436 по описа за 2014 г. на Административен съд - Б., решение № 1139 от 26.06.2015 г., постановено по административно дело № 1837 по описа за 2014 г. на Административен съд - Б. и решение № 1140 от 26.06.2015 г., постановено по административно дело № 1838 по описа за 2014 г. на Административен съд - Б., представляващо законната лихва върху невнесеното обезщетение в размер на 740 137,69 лева за периода 15.01.2016 г. -14.12.2018 г., законната лихва върху невнесеното обезщетение в размер на 65 984,30 лева за периода 27.06.2015 г. -14.12.2018 г. и законната лихва върху невнесеното обезщетение в размер на 91 286 лева за периода 27.06.2015 г. -14.12.2018 г. В жалбата се мотивират отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и постановяването на друго, с което да се уважи изцяло исковата претенция на касатора, като му бъде присъдено исканото обезщетение за претърпените преки имуществени вреди. Моли се също за присъждане на направените по делото разноски и пред двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател, редовно призован за съдебно заседание се представлява от адв. Георгиева, която поддържа доводите в жалбата. Касационният ответник по делото – Община Б., в представен по делото писмен отговор чрез процесуалния представител старши юрк. Алексиев, изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Редовно призован за съдебно заседание ответникът не се представлява. По делото от процесуалния му представител е постъпила молба в която поддържа депозирания по делото писмен отговор, няма доказателствени искания и моли ВАС да остави в сила атакуваното съдебно решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е частично основателна и предлага на съда да отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане с конкретни указания. Върховният административен съд, трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд – Б., е отхвърлил изцяло предявения от "Бутед" АД иск с основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Община Б. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 274 366,60 лева, претърпени от дружеството в резултат на незаконосъобразно бездействие на кмета на община Б. – невнесено своевременно обезщетение по специална сметка по чл. 29, ал. 2 от ЗОС, определено с решение № 50 от 14.01.2016 г., постановено по административно дело № 436 по описа за 2014 г. на Административен съд - Б., решение № 1139 от 26.06.2015 г., постановено по административно дело № 1837 по описа за 2014 г. на Административен съд - Б. и решение № 1140 от 26.06.2015 г., постановено по административно дело № 1838 по описа за 2014 г. на Административен съд - Б., представляващо законната лихва върху невнесеното обезщетение в размер на 740 137,69 лева за периода 15.01.2016 г. -14.12.2018 г., законната лихва върху невнесеното обезщетение в размер на 65 984,30 лева за периода 27.06.2015 г. -14.12.2018 г. и законната лихва върху невнесеното обезщетение в размер на 91 286 лева за периода 27.06.2015 г. -14.12.2018 г. За да стигне до този правен резултат, Административният съд – Б., след обсъждане на доводите на страните и събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен, тъй като липсват елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, без наличието на всеки един от които не може да бъде ангажирана отговорността на общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да стигне до този резултат административният съд след преценка на събраните по делото писмени доказателства е приел за установено следното: Установява се от представените доказателства по делото, че между ищецът "Бутед" АД и "Сентрал парк Б." ЕООД е бил налице спор за правото на собственост върху сгради, находящи се в поземлен имот с идентификатор № 07079.604.195 по КККР на гр. Б., а именно сгради с идентификатор № 07079.604.195. 40, 07079.604.195. 67, 07079.604.195. 70, 07079.604.195. 46 и 07079.604.195. 47 по КККР на гр. Б.. Спорът е окончателно разрешен с решение № 135/2017 г., постановено по гр. д. № 5116/2016 г. на Върховния касационен съд, с което е отхвърлен предявеният от "Сентрал парк Б." ЕООД иск по чл. 108 от ЗС срещу "Бутед" АД за предаване владението върху сградите, като е прието, че "Бутед" АД се легитимира като техен собственик. Установено също от съда е, че междувременно, докато делото е било висящо, от кмета на Община Б. са издадени заповед № 123/17.01.2014 г., заповед № 1605/26.06.2014 г. и заповед № 1606/26.06.2014 г., с които са отчуждени сгради с идентификатор № 07079.604.195. 40, 07079.604.195. 67, 07079.604.195. 70, 07079.604.195. 47 и идеални части от сграда с идентификатор 07079.604.195. 46 по КККР на гр. Б.. Заповедите са оспорени пред Административен съд - Б.. С решение № 50/14.01.2016 г. по адм. д. № 436/2014 г. по описа на Административен съд - Б., влязло в сила на 14.01.2016 г., е изменена заповед № 123/17.01.2014 г. на кмета на община Б. в частта относно нейния адресат, като освен посоченото в заповедта дружество "Сентрал парк Б." ЕООД е добавено от съда "и/или" "Бутед" АД и е увеличен размера на определеното обезщетение за отчуждените сгради както следва: от 129 655, 05 лева на 642 335 лева за сграда с идентификатор 07079.604.195. 40, от 12 998 лева на 80 493 лева за сграда с идентификатор 07079.604.195. 67 и от 30 805,26 лева на 190 768 лева за сграда с идентификатор 07079.604.195. 70 по КККР на гр. Б., които суми да се изплатят на лицето, което установи правата си върху отчуждените сгради по съдебен ред. С решение № 1139/26.06.2015 г. по адм. дело № 1837/2014 г. по описа на Административен съд - Б., влязло в сила на 26.06.2015 г., е изменена заповед № 1605/26.06.2014 г. на кмета на община Б. в частта, относно нейния адресат, като освен посоченото в заповедта дружество "Сентрал парк Б." ЕООД е добавено от съда "и/или" "Бутед" АД и е увеличен размера на определеното обезщетение за отчуждените идеални части от сграда с идентификатор 07079.604.195. 46 по КККР на гр. Б. от 13 336 лева на 79 320,30 лева, която сума да се изплати на лицето, което установи правата си върху отчуждените части по съдебен ред. С решение № 1140/26.06.2015 г. по адм. дело № 1838/2014 г. по описа на Административен съд - Б., влязло в сила на 26.06.2015 г., е изменена заповед № 1606/26.06.2014 г. на кмета на община Б. в частта, относно нейния адресат, като освен посоченото в заповедта дружество "Сентрал парк Б." ЕООД е добавено от съда "и/или" "Бутед" АД и е увеличен размера на определеното обезщетение за отчуждената сграда с идентификатор 07079.604.195. 47 по КККР на гр. Б. от 22 493 лева на 113 779 лева, която сума да се изплати на лицето, което установи правата си върху отчуждената сграда по съдебен ред. Установено по делото е също, че след като с решение № 135/2017 г. по гр. дело № 5116/2016 г. на Върховния касационен съд са установени правата на "Бутед" АД като собственик на отчуждените сгради, дружеството е подало заявление до кмета на община Б., вх...дирано с № 70-00-2312/28.03.2018 г., с което е поискало да бъде наредено изплащане на присъдените от Административен съд - Б. обезщетения в общ размер на 1 106 695,30 лева по банкова сметка в "ПИБ" АД, представляваща специална клиентска сметка по смисъла на чл. 39, ал. 1 от Закона за адвокатурата на адвокат М. Г.. На 20.04.2018 г. Община Б. е изплатила на "Бутед" АД по банков път сумата в размер на 209 287, 31 лева, представляваща общият размер на обезщетенията, първоначално определен със заповедите за отчуждаване на сградите. С цел установяване на фактите по делото от съда е назначена съдебно-икономическа експертиза, приета без оспорване от страните. От заключението на същата решаващият съд установил, че тази сума е била преведена в периода от 21.02.2014 г. до 16.09.2014 г. по сметка на община Б. в "ОББ" АД, предназначена за чужди средства за обезщетение. Съдът констатирал по нататък, че остатъкът от дължимото обезщетение за отчуждените сгради, присъдено с влезлите в сила решения на Административен съд - Б., в общ размер на 897 407,99 лева не е преведен от община Б. по сметката на общината по чл. 29, ал. 2 от ЗОС. С уведомление вх. № 70-00-2312(3)/13.12.2018 г. ищецът е информирал кмета на община Б., че поради несвоевременното плащане на остатъка от обезщетението по специалната сметка по чл. 29, ал. 2 от ЗОС общината му дължи и обезщетение за вреди в размер на законната лихва върху присъденото обезщетение от Административен съд - Б., считано от датата на влизане в сила на съдебните решения. Ищецът се е снабдил с изпълнителни листи с № 472, 473 и 474 от 29.11.2018 г., издадени от Административен съд - Б. въз основа на влезлите в сила решения, с които са изменени заповедите за отчуждаване на сградите както и на основание решение № 135/2017 г., постановено по гр. д. № 5116/2016 г. на Върховния касационен съд. Съгласно изпълнителните листи община Б. е осъдена да изплати в полза на "Бутед" АД сумата в общ размер на 897 407,99 лева, представляваща остатък от дължимото обезщетение. Въз основа на тях е образувано изпълнително дело № 20188000401213 по описа на частен съдебен изпълнител И. Б. за събиране остатъка от обезщетението. Сумата е изплатена от община Б. на "Бутед" АД по банков път на 14.12.2018 г. Въз основа на тези констатации и след подробен анализ на приложимите разпоредби от ЗОС, съдът приел, че не е налице твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие на ответника да внесе остатъка от пълния размер на присъдените обезщетения по сметката по чл. 29, ал. 2 от ЗОС в исковия период, за да е налице основание за "Бутед" АД да претендира, че в резултат на това е понесъл имуществени вреди в размер на законната лихва върху невнесената сума именно по тази сметка. Не е изпълнен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и не може да бъде ангажирана отговорността на община Б. на соченото основание. Направил е извод, че не е налице и пряка причинна връзка между бездействието на кмета на община Б. и твърдяните от ищеца имуществени вреди. В тази връзка е посочено, че действително в този период "Бутед" АД е лишено от възможността да използва отчуждените имоти, както и от дължимото за тях обезщетение, чиито размер е увеличен с влезли в сила решения на административния съд и в този смисъл за него са настъпили имуществени вреди. Същите обаче, са резултат от отчуждителната процедура, която е разписана в закона и от установената регламентация в чл. 29, ал. 2 от ЗОС на хипотезата на висящ спор за собственост върху отчуждените имоти, но не са пряка и непосредствена последица от невнасянето на остатъка от дължимите обезщетения по сметката по чл. 29, ал. 2 от ЗОС. По тези съображения първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция като неоснователна и недоказана. Така постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Не е налице противоречие на изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща последица от вредоносния резултат, т. е., които са следствие от незаконосъобразния административен акт или незаконното бездействие. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от ЗОС, когато собственикът на имота не може да бъде установен или е с неизвестен адрес, както и в случаите, когато съществува спор между няколко лица за правото върху дължимото обезщетение или за права върху отчуждавания имот, обезщетението се внася в банката по сметка на общината. В тези случаи банката изплаща обезщетението на лицето, което установи правата си по съдебен ред, по нареждане на кмета на общината. Безспорно по делото е, че към датата на влизане в сила на решенията на Административен съд - Б., с които са увеличени размерите на дължимите обезщетения от общината, е бил налице висящ спор между касатора и "Сентрал парк Б." ЕООД относно правото на собственост върху отчуждаваните имоти, както и че целият размер на обезщетенията, определени с влезлите в сила съдебни актове не е бил внесен по сметката на общината по чл. 29, ал. 2 от ЗОС до 14.12.2018 г. Обоснован и правилен е направения от съда извод, че доколкото в закона не е установен изрично срок, в който сумата следва да бъде внесена по тази сметка, а и такъв не е определен нито в заповедите за отчуждаване на имотите, нито в решенията на Административен съд - Б., с които те са изменени относно размера на дължимите обезщетения, не може да се приеме, че кметът на община Б. е бездействал незаконосъобразно в този срок, нито, че е изпаднал в забава за изпълнение на това задължение. Внасянето на сумата по специалната сметка във вр. с чл. 29, ал. 2 от ЗОС не е парично задължение към ищеца, тъй като към датите на влизане в сила на решенията на Административен съд - Б. все още е бил висящ спора дали именно дружеството касатор е собственик на имота. Задължението по чл. 29, ал. 2 от ЗОС има за цел единствено да обезпечи последващото изпълнение на паричното задължение на общината към лицето, което установи правото си на собственост върху отчуждаваните имоти по съдебен ред и за изпълнението му не е установен срок. Поради това, законосъобразно съдът е приел, че претенцията на касационния жалбоподател по настоящото дело за лихви за забавено плащане на обезщетението по нарочната сметка по чл. 29, ал. 2 от ЗОС, считано от датите на влизане в сила на решенията на Административен съд – Б. е неоснователна. Правилно съдът е приел, че на 28.03.2018 г., когато "Бутед" АД е подало заявление до кмета на община Б., съдържащо покана за изплащане на пълния размер на обезщетението, е станало изискуемо задължението на административния орган да нареди неговото изплащане, но не по нарочната сметка по чл. 29, ал. 2 от ЗОС, а по посочената в заявлението на "Бутед" АД клиентска сметка по чл. 39, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Следва да бъде споделен извода на съда, че в случая не е налице основната предпоставка за реализиране на отговорността на държавата и общините по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно бездействие на кмета на Община Б. - да внесе остатъка от пълния размер на присъдените обезщетения по сметката по чл. 29, ал. 2 от ЗОС в исковия период, за да е налице основание за касационния жалбоподател да претендира, че в резултат на това е понесъл имуществени вреди в размер на законната лихва върху невнесената сума именно по тази сметка. В реда на изложените мотиви следва да се посочи, че правилно административният съд е посочил още, че не се установява и пряка причинно-следствена връзка между твърдените имуществени вреди и съответно бездействието на административния орган за плащане на сумата по сметката по чл. 29, ал. 2 от ЗОС. Приетото от решаващия съд по отношение на останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обосновано, кореспондира на данните по делото и се споделя от настоящия състав, поради което не е необходимо да бъде приповтаряно. Първоинстанционният съд правилно е определил необходимите предпоставки от фактическия състав по иска за обезщетение, при наличието на които да се реализира отговорността на административния орган. В случая такива не са доказани и установени от дружеството касатор в настоящото производство. Предвид гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната страна по касационната жалба на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ следва да се присъдят направените разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение като бъде осъден касационния жалбоподател да заплати сумата от 100 лева съгласно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,