Решение № 1109 от 31.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6055/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ФАНИТА-Т" ЕООД, [ЕИК], чрез адв. С. Желязкова, срещу Решение 6980/21.11.2022 г., постановено по адм. дело 12459/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение P3M-5800-573/32-302708/16.10.2020 г. на директора на Териториална дирекция Югозападна в Агенция Митници". В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорен е изводът на съда, че назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ е констатирала липса на съответствие между платената /подлежащата на плащане/ стойност и декларираната стойност от дружеството по процесните декларации. В тази връзка се сочи, че с допълнително заключение вещото лице е посочило, че от предоставените допълнителни материали, приложени към митническите декларации, се установява, че няма разлика между договорната стойност /фактурната стойност/ и декларираната пред митническите органи. Твърди се, че допълнително представените по делото митнически решения, касаят декларациите, по които е издадено и процесното решение и експертизата, след като е съпоставила данните от тези актове, е дала заключение, че няма разлика между договорната, фактурираната стойност и тази декларирана пред митническите органи. Неправилен е според касатора изводът на съда, че представената справка от информационната система на митницата /на диск/, която показва налични вносове на същите стоки от други вносители, не представлява доказателство, че стоките на третите лица са сходни или идентични. В тази връзка се сочи, че справката съдържа не само тарифния номер и държава на произход, но и производител или износител и описание на стоките. Именно такива справки от информационната система на митницата са средството, което показва дали административният орган е направил анализ на наличните данни или не е, което е от съществено значение за приложимостта на чл. 74, § 3 МК. Твърди се, че в случая липсват мотиви в административния акт, както и анализ досежно наличието на средностатистическа стойност на въведени на територията на Съюза сходни стоки, която значително да надвишава декларираната, при което за последната да са налице обосновани съмнения за фиктивност или недостоверност. Не е изяснено и какви са резултатите от съпоставката на данните от въпросните митнически декларации (подадени месеци преди или след датата на процесните), нито защо от административния орган са избрани точно тези данни, при наличието на достатъчно данни от информационната система МИС-IIIA за подадени повече от 1000 декларации за внос в България на стоки със същия код по ТАРИК за периода 01.01.2018 г. -31.12.2019 г. Твърди се, че събраната от митническия орган в процесния случай информация не е достатъчна, за да обоснове основателни съмненията в декларираната митническа стойност от жалбоподателя. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган е извършил анализ на характеристиките на процесните стоки. Само констатацията в административния акт и в съдебното решение, че разпоредбите на чл. 70 и чл. 74, § 2, б. "а", б", в" и г" от Регламент /ЕС/ 952/2013 не могат да бъдат приложени, не е достатъчна, за да се обоснове извод за това, че митническият орган законосъобразно е преминал към метода, регламентиран в чл. 74, § 3 за определяне на митническата стойност. В административния акт се твърди, че не са намерени идентични и сходни стоки на процесните, нито се знае цената на най-голямото сборно количество, продадено за ЕС, като е изключена и хипотеза на чл. 74, § 2, б. г" от МК, но в същото време са използвани стойности от декларации на трети лица, което води до извод, че всъщност се прилага методът по чл. 74, § 2, б. б, но без да е спазено изискването стоките да са сходни. Твърди се, че в случая не е изпълнено главното изискване за приложение на метода по чл. 74, § 3 МК невъзможност за последователно прилагане на методите, предвидени в чл. 74, § 2 МК, тъй като са налице данни за налични вносове на идентични или сходни стоки на територията на страната, за което по делото е приложена справка от информационната система на митницата. Не е ясно и коя от трите хипотези на чл. 74, § 3 от МК е приложена като способ за определяне на новата митническа стойност, което също прави обжалваното решение и административния акт немотивирани, съответно е основание за тяхната отмяна. В съдебно заседание касаторът, чрез адв. Желязкова, моли обжалваното решение да бъде отменено и претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът директор на ТД Митница София, чрез юрк. Осенов, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от другата страна за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е било Решение P3M-5800-573/32-302708/16.10.2020 г., издадено от директора на ТД Югозападна /сега ТД Митница София/, с което е определена нова митническа стойност на стоки по митнически декларации за внос на ФАНИТА-Т" ЕООД, конкретно посочени в табличен вид в диспозитива на решението; на основание чл. 77, § 1, б. а и § 2 вр. чл. 74, § 3 от МКС е установено задължение в общ размер на 484 807,42 лева, от които: - мито в размер на 159 433,49 лева; - ДДС в размер на 325 373.93 лева, заедно с дължимите лихви. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С Доклад рег. 32-244287/20.08.2020г. за извършена на основание чл. 48 от МКС и чл. 84, ал. 1 от ЗМ проверка в рамките на последващия контрол на митнически декларации за внос - таблица 1, на ФАНИТА-Т ЕООД, оформени за месеците януари на години от 2015 г. до 2019 г., във връзка с поставянето на стоки с произход Китайска Народна Република, от глави на Комбинираната номенклатура (КН) 61 - 64 и на стоки с код по КН 42022210 - Таблица 2, оформени през периода 01.01.2018г. -31.12.2019г., под режим Едновременно допускане до свободно обращение и крайна употреба на стоки, които не са предмет на освободена доставка по ДДС", проверяващият екип е констатирал, че стоки, попадащи в обхвата на глави 61-64 от КН и стоки с код по КН 42022210, с произход Китай, са със стойност под прага на 50 % от справедливите цени съгласно § 1, т. 40 от ДР на Закона за митниците (ЗМ). На 22.07.2020г. на ФАНИТА-Т ЕООД е връчена Заповед за възлагане ЗТД-5800-563/32-193112/06.07.2020 г., издадена от директора на ТД Югозападна, както и на основание чл. 84г, ал. 2 от ЗМ, във връзка с чл. 84д, ал. 2 от ЗМ е връчено Искане 1 за представяне на документация, даване на писмени обяснения и изготвяне на справки" и на основание чл. 84г, ал. 1, т. 5 и т. 6, и ал. 3 от ЗМ, срещу разписка е връчено Искане за съдействие", с цел да се осигури достъп до служебните помещения, информационните системи и др. Установено е в хода на проверката, че за част от декларираните стоки има издадени решения за промяна на митническа стойност. За стоките, за които няма издадени решения на митническите органи, са извършени контролни действия, включващи: проверка за законосъобразност на данните, декларирани в МД и сравнение между тях и предоставените първични документи; анализиране на база данни, включително данни от митнически информационни системи; проверка и проследяване на разплащателните операции с доставчици на стоки и услуги от трети страни; проверка за изпълнение на четирите кумулативни условия, посочени в чл. 70, § 3 от МКС, необходими за определяне на митническата стойност, основана на действително платената или подлежаща на плащане цена и извършените корекции в съответствие с чл.71 и чл. 72 от МКС. В резултат на констатираното при проверката и събраните доказателства е установено, че преобладаващо използваният метод за определяне на митническата стойност е чл. 70 от МКС, в който е посочено, че митническата стойност на стоките представлява договорната им стойност. Митническите органи са посочили, че в случаите, в които се установи, че събраните доказателства показват по еднозначен начин, че декларираната митническа стойност представлява действително платената и подлежаща на плащане цена, но същата е по-ниска в минимален диапазон от рисковия праг, следва да се имат предвид и диспозитиви 38 и 39 на Решение от 16.06.2016г. по дело С 291/15 на Съда на ЕС, в които се подчертава, че в случаите, когато бъде установено, че декларираната митническа стойност е по-ниска с повече от 50 % от справедливата цена, то разликата в цените може да се приеме за достатъчна, за да обоснове съмненията на митническите органи при отхвърляне на декларираната митническа стойност. В тази връзка, при извършване на проверка на декларираната митническа стойност, същата следва да бъде сравнявана със справедливата цена, извлечена от информационната система THESEUS" към ЕК, а не с рисковия праг. Митническите органи са приели, че не може да се определи митническа стойност, въз основа на идентични стоки, тъй като описанието на стоките в кл. 6/8 на МД, регистрирани в приблизително същия период е недостатъчно. То не включва качество на изделията, изчерпателно описание на артикулите, състава на материала и т.н., което от своя страна не позволява прилагането на метода за идентичност на стоките по смисъла на определението, посочено в чл. 1, параграф 2, точка 4 от (РИ 2015/2447). Приели са още, че за да се приложи методът, трябва безспорно да бъде установено, че стоки с приети договорни стойности са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение: технически характеристики, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки, допуснати за свободно обращение в същия момент или по същото време. В конкретния случай, производителят на стоките не попада под юрисдикцията на органите в страната на вноса. Това ограничава използването на метода на изчислената стойност до случаите, в които купувачът и продавачът са свързани лица, и в които производителят е съгласен да предаде на властите в страната на вноса необходимите данни за установяване на разходите и да предостави улеснения за проверки, които биха могли да са необходими. Такива не са установени в хода на производството, не са представени от дружеството, нито е поискана възможност за събирането им. При липса на информация, свързана с разходите за материали, използвани за производството на декларираните стоки, преки и косвени разходи за труд, разходи за опаковане, производствени и други разходи за преработка на декларираните стоки, методът се счита за неприложим. Във връзка с разпоредбата на чл. 74, параграф 3 от МКС е извършен сравнителен анализ между декларираната в МД митническа стойност за единица тегло, усреднената справедлива цена (FAIR РRIСЕ), генерирана от THESEUS" на JOINT RESEARCH CENTRE към Европейската комисия, наличните данни от Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (МИС-III A) и рисковата стойност, в резултат на което проверяващият екип е приел, че рисковият праг представлява 50% от FAIR РRIСЕ. Въведени са ограничителни критерии при извършване на сравнителен анализ на наличните данни в МИС-III A, изразяващ се в подробна оценка на обстоятелствата, като са отчетени всички елементи на стоките, които могат да окажат влияние върху тяхната икономическа стойност, като физическите, функционалните и качествените им характеристики, материалите за производство, доброто име на остойностяваните стоки и други. След извършване на преглед от МИС-III A на всички декларации за внос, митническите органи са установили, че конкретно посочени стоки от процесни митнически декларации са декларирани с неправилно тарифни номера, които са променени с административния акт. В хода на административното производство при така извършения анализ на стоките, с цел правилно и законосъобразно определяне на митническата стойност, е приложена разпоредбата на чл.74, параграф 3 от МКС. С връчено съобщение по чл. 22, параграф 6 от Регламент /ЕС/ 852/2013, обективирано в писмо 32-250998/27.08.2020г., жалбоподателят е уведомен, че поради възникнали основателни съмнения ще бъде определена нова митническа стойност на декларираната от него стока. При така установеното от фактическа страна, административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на приложимите процесуални правила и в съответствие с материалния закон. Изводът, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е обосновал с посочване на задължението на митническите органи да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава, както и с необходимостта съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Посочил е, че дружеството-вносител е уведомено в хода на административното производство за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган по процесната митническа декларация, в това число, че има съмнение относно декларираната митническа стойност и основанията за това. За да приеме, че актът е издаден в съответствие с материалния закон съдът е обсъдил съдържанието на нормите от Регламент (ЕС) 952/2013, регламентиращи реда за определяне на стойността на стоките за митнически цели. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 Регламент (ЕС) 952/2013. В случая митническите органи са приели, че е налице достатъчно основание за отхвърляне на декларираната по реда на чл. 70 от МКС митническа стойност, без да бъде оспорвана автентичността на предоставените документи, в резултат на което следва да се определи нова митническа стойност по един от вторичните методи. Първоинстанционният съд е съобразил, че митническите органи са изложили мотиви за невъзможност да бъдат приложени вторичните методи по чл. 74, параграф 2, букви от "а" до "г" от Регламент (ЕС) 952/2013 и са обосновали прилагане на последния вторичен метод за определяне на митническа стойност, регламентиран в чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Извършен е сравнителен анализ между декларираната в МД митническа стойност за единица тегло, усреднената справедлива цена, генерирана от системата THESEUS", наличните данни от Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи и рисковата стойност, като проверяващият екип е приел, че рисковият праг представлява 50% от FAIR РRIСЕ, като са въведени ограничителни критерии при извършване на сравнителния анализ на наличните данни в МИС-III A, а именно - стоки, попадащи в глави 61-64 на КН и с код по КН 42022210, с произход Китай, оформени на режим Допускане до свободно обращение". Като се е позовал на заключението по допуснатата и приета по делото ССЕ, съдът е приел, че няма съответствие между платената /подлежаща на плащане/ стойност и декларираната стойност по процесните митнически декларации, предвид договореностите на ФАНИТА-Т" ЕООД да извършва плащанията към контрагенти - трети лица и липсата на приложения към преводите за платените стойности по фактури. С експертизата е установено също, че има митнически декларации, които не са отразени в счетоводните регистри на дружеството. В обобщение, административният съд е приел, че митническите органи не са се отклонили от изискването да използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; член VII от Общото споразумение за митата и търговията; съответната глава от Регламент (ЕС) 952/2013. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд е възпроизвел частично констатациите на митническите органи и мотивите на директора на ТД Митница София, изложени в спорния административен акт, но не е изяснил делото от фактическа страна и не е изложил конкретни правни изводи по основните спорни между страните въпроси. Налице е посоченото от касатора основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение съществено нарушение на процесуалните правила. На първо място, делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като съдът не е обсъдил всички представени доказателства и констатациите на изслушаната и приета основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. В хода на съдебното производство от директора на ТД Митница София, в изпълнение на протоколно определение от 18.05.2021 г., са представени на електронен носител (л. 157 от делото) справки, генерирани от информационни системи на Агенция Митници МИС3А и ТЕЗЕЙ, съдържащи следната информация: за декларирани и приети митнически стойности на стоки, попадащи в обхвата на глави 61-64 от КН и стоки с код по КН 42022210, с произход КНР, оформени през периода 01.01.2018 г. 31.12.2019 г. за режим допускане за свободно обращение; за усреднената справедлива цена на стоки, попадащи в обхвата на глави 61-64 от КН и стоки с код по КН 42022210, с произход КНР, оформени през периода 01.01.2018 г. 31.12.2019 г. за режим допускане за свободно обращение; за стоки, внесени от ФАНИТА-Т" ЕООД през 2018 г. 2019 г. Така представената информация, послужила за изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза, не е приета като доказателство по делото, не е обсъдена от съда и въз основа на нея не са формирани фактически и правни изводи с обжалваното решение. Същевременно, след като е заявил, че кредитира изцяло заключението на вещото лице, съдът не е обсъдил всички констатации на експерта, изложени в основната и в допълнителната съдебно-счетоводната експертиза, в които се съдържа отговор на поставените му задачи. Необсъждането на посочените доказателствени средства е довело до неизясняване на съществени обстоятелства, на които се позовават страните по делото, а именно: относно размера на справедливите цени (FAIR РRIСЕ) на стоки, попадащи в обхвата на глави 61-64 от КН и стоки с код по КН 42022210, с произход КНР, оформени през периода 01.01.2018 г. 31.12.2019 г., данни за които административният орган твърди, че са налични в справката, генерирана от система ТЕЗЕЙ; относно това как се съотнася размерът на декларираната от дружеството митническа стойност на стоките по спорните декларации спрямо приетата митническа стойност на стоки, попадащи в обхвата на горепосочените кодове от КН, внасяни през процесния период от трети лица; относно наличието на влезли в сила митнически решения, с които е променена митническата стойност на стоки по част от процесните декларации. Данни за тези обстоятелства се съдържат в приложените писмени доказателства и в предоставените на електронен носител справки от информационните системи на Агенция Митници, като същите са анализирани и са част от констатациите на експертизата по делото. Съдът обаче се е позовал само на част от заключението на вещото лице по основната експертиза, а останалите отговори на поставените му задачи са останали необсъдени. На второ място, при преценката за спазване на процесуалните правила в хода на административното производство, в т.ч. и на изискването за мотивираност на административния акт, съдът се е ограничил до посочване на задължението на митническите органи надлежно да мотивират съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност. Не са изложени обаче конкретни съображения защо съдът е приел, че митническото решение е мотивирано, както по отношение твърдението за наличието на основание за отхвърляне на декларираната по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническа стойност, така и по отношение на констатациите, че стоките по процесните митнически декларации, попадащи в обхвата на глави 61-64 от КН и стоки с код по КН 42022210, с произход Китай, са със стойност под прага на 50 % от справедливите цени съгласно § 1, т. 40 от ДР на ЗМ. В тази насока, въпреки възраженията, заявени с жалбата срещу административния акт, съдът не е изложил конкретни мотиви, а декларативно е приел, че актът е издаден при спазване на процесуалните правила. Както се посочи по-горе, в обжалваното решението е налице обсъждане на съдържанието на приложимите норми от Регламент (ЕС) 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, както и изложените мотиви от митническите органи, обосновали прилагането на резервния метод по чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съдът обаче не е изложил конкретни, собствени мотиви, обосноваващи крайния му извод за материална законосъобразност на акта. Не е извършена преценка и не са изложени съображения за правилност и доказаност на мотивите на митническите органи за наличие на основателни съмнения в коректността на декларираната митническа стойност по процесните декларации, въз основа на които са изключили метода по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническите задължения на дружеството. Не са изложени мотиви във връзка с приетото в спорния акт, че стоките по процесните митнически декларации, попадащи в обхвата на глави 61-64 от КН и стоки с код по КН 42022210, с произход Китай, са със стойност под прага на 50 % от справедливите цени съгласно § 1, т. 40 от ДР на ЗМ. Липсва обсъждане и на доводите на митническите органи за невъзможност за прилагане на методите по чл. 74, § 2, букви от "а" до "г" от Регламент (ЕС) 952/2013, обоснована с липсата на необходимата информация за идентични и/или сходни стоки. В тази насока съдът не е формирал както фактически, така и правни изводи въз основа на представените от ответника справки, в които, според органа, се съдържат данни за такива стоки. Именно, срещу тези констатации и мотиви на митническата администрация са основните възражения в жалбата на дружеството срещу акта, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. Налице е заявеното от ФАНИТА-Т" ЕООД касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК съществено нарушение на процесуалните правила, което препятства възможността за ефективна проверка на правилността на обжалваното решение, а и на законосъобразността на административния акт. Недопустимо е установяването на факти и излагането на правни изводи относно основните спорни въпроси по приложението на материалния закон за първи път с решението на касационната инстанция, което би довело до ограничаване правото на защита на страните по делото. Съдебният акт следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. В производството по чл. 226 АПК, първоинстанционният съд следва да обсъди представените по делото доказателства и констатациите на приетата основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, да установи относимата фактическа обстановка, след което да се произнесе по същество на спора, като съобрази указанията, дадени с мотивите на настоящото решение. При новото разглеждане, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът следва да се произнесе и по искането на страните за присъждане на разноски пред Върховния административен съд, в зависимост от крайния изход на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,