Решение № 6397 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 492/2015 г.

Решение № 6397 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 492/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 76а от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Лилия Илиева от САК като процесуален представител на представляващия "Диагностично-консултативен център 11- София" ЕООД срещу решение № 6724 от 10.11.2014 г. на Административен съд София град по адм. дело № 9682/2013 г. С него се отхвърля жалба срещу писмена покана № 29-07-55/7.08.2013 г. на Директора на СЗОК. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Поддържат се и доводи за липса на доказателства което не съставлява касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът, Директорът на СЗОК чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната писмена покана. С последната се постановява възстановяване на суми представляващи превишение на определената стойност на МДД за IV тримесечие на 2012 г. в размер на 2474,91 лева. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. По делото от доказателствата съдът е установил, че писмената покана е издадена на основание констатации в производството по реда на чл. 76а от ЗЗО и представените по делото електронни отчети. Оспорването на електронните отчети съдът е приел за неуспешно, тъй като жалбоподателят станал пречка за представяне на всички доказателства относими към спора поради което не възприел и заключението на вещото лице като обективно всестранно и пълно. След като от фактическа страна констатациите на административния орган в обжалвания акт не са оспорени жалбата е приета за неоснователна и като такава е отхвърлена. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 76а от ЗЗО предвижда в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание които не са свързани с извършване на нарушение на този закон и това е установено при проверка на контролните органи по чл. 72, ал. 2 изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Съгласно ал. 2 в случаите по ал. 1 се съставя протокол за неоснователно получени суми. Лицето обект на проверката има право да представи писмено възражение пред директора на РЗОК в седмодневен срок от връчване на протокола. След изтичане на срока за възражение по ал. 2 директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите получени без правно основание която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ. Тази покана подлежи на обжалване по реда на АПК. В настоящият случай е издадена писмена покана констатациите в която са били оспорени още след съставяне на констативния протокол. Тези възражения не са били приети от органа за основателни и спорът е предмет на разглеждане от съда с обжалване на административния акт. В съдебното производство жалбоподателят, настоящият касатор е оспорил отново констатациите в издадената писмена покана, като оспорил и електронните отчети на които се основават всички фактически и правни изводи на административиня орган. Съдът е открил производство оспорването им, назначил е две съдебно икономически експертизи от заключенията на които се установява, че няма превишение на регулативните стандарти за IV тримесечие на 2012 г. в допустимата норма съгласно чл. 43, ал. 3 от договор 222073/2012 г. за оказване на СИМП и Протокол към договора от 1.10.2012 г. Въпреки установеното от експертизите са изведени изводи, че оспорването на електронните отчети е неуспешно и жалбоподателят станал причина за това като се противопоставил на по нататъшното събиране на доказателства. Видно от протокола от 9.10.2014 г. самият ответник е възразил, че експертизата се е произнесла по непълни доказателства, които доказателства е следвало да представи в дадените му от съда срокове, което не е било изпълнено. При това положение процесуалното поведение на ответника е следвало да бъде преценено съгласно доказателствената тежест по чл. 170 АПК и съдът да изведе изводи от фактическа и правна страна че издаденият административен акт не почива безспорни фактически констатации, които са оспорени още в административното производство по издаване на акта. Поради това изведеният извод за неоснователност на жалбата е необоснован и в противоречие с материалния закон което прави решението неправилно и като такова следва дабъде отменено изцяло. Следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора с което обжалваната писмена покана бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на делото на касатора се дължат всички разноски за двете инстанции в общ размер на 1175 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК ВАС шесто отделение