Решение № 4703 от 4.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 351/2011 г.

Решение № 4703 от 4.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 351/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на юрк. Р. Славова, в качеството й на пълномощник на кмета на община Варна, срещу решение № 2390 от 18.11.2010 г., постановено по адм. дело № 3178/2010 г. от Административен съд Варна. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната на съдебния акт. Ответникът - Областният управител на област с административен център Варна изразява становище, формулирано в отговор на касационната жалба, за неоснователност. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № РД-10-7706-257 от 3.09.2010 г. на областния управител на област Варна, с която е разпоредено изземване от община Варна на недвижим имот - публична държавна собственост, представляващ земя с площ от 252 кв. м, административна сграда със застроена площ от 182 кв. м, на два етажа, и пристройка със застроена площ от 33 кв. м, на един етаж поради това, че го държи без правно основание. Въз основа на събраните доказателства в хода на административното и съдебно производства съдът е приел за установено, че процесният имот е актуван с АПДС № 1855 от 1998 г. и е бил предоставен на Главно управление на архивите при Министерския съвет - Държавен архив Варна. Прието е още, че с чл. 5 на договор № 66-06-65 от 24.06.2008 г., сключен между Държавна агенция "Архиви" и община Варна с предмет на дейност "Сътрудничество и взаимно подпомагане", последната ще ползва имота за дейностите, описани в чл. 1 на договора. Установено е също, че с писмо изх. № 66-16-26 от 19.11.2009 г. председателят на ДА "Архиви" е отправил до кмета на община Варна двумесечно предизвестие за прекратяване на договора, но до 25.01.2010 г., когато този срок е изтекъл (считано от деня на уведомяване 25.11.2009 г.) имотът не е бил освободен. При това положение председателят на ДА "Архиви" е поискал от областния управител на област Варна (искане вх. № РД-10-1200-87/3 от 1.04.2010 г.) да издаде заповед по реда на чл. 80 от ЗДС за изземване на имота, който се държи без основание от община Варна. С писмо изх. № РД-10-1200-87/4 от 3.08.2010 г. областният управител на област Варна е уведомил кмета на община Варна за това, че започва процедура по издаване на заповед на основание чл. 80 от ЗДС, след което е постановил оспорвания административен акт. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че заповедта на областния управител е издадена от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в изискуемата от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на материалния закон. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Безвъзмездното предоставяне на обекти - публична държавна собственост на ведомства и общини по реда на чл. 15, ал. 2 ЗДС е въпрос на управление на държавната собственост. Това е едновременно конституционно правомощие и задължение на Министерския съвет, регламентирано в чл. 106 от Конституцията на Република България. В рамките на предоставената му от Конституцията като централен орган на изпълнителната власт, оперативна самостоятелност по стопанисването и управлението на държавното имущество и при съобразяване с реда, предвиден в ЗДС, Министерският съвет взема решение на какъв субект да предостави стопанисването и управлението - на общини, ведомства или на други, определени от Министерския съвет, органи. В случая е налице хипотеза, при която общината гр. Варна ползва имот - публична държавна собственост без да е налице правно основание за това. Както правилно е установено от решаващия съд права върху този имот са предоставени на ГУ "Архиви" при МС - Държавен архив Варна, но не и на общината. Правната връзка, създадена по волята на Държавна агенция "Архиви" и община Варна по договора за сътрудничество и взаимно подпомагане не е налице, считано от изтичане на двумесечния срок, представляващ едностранно предизвестие за прекратяване на договорните отношения - писмо изх. № 66-16-26 от 19.11.2009 г. (л. 38), получено на 25.11.2009 г., т. е. след 25.01.2010 г. При това положение правилно съдът е приел, че са налице комулативните изисквания на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, при които областният управител може да реализира правомощията си като издаде акт за изземване на имота от държателя му - община Варна. В това производство този административен орган действа при условията на обвързана компетентност - когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за последния възниква задължение да издаде заповед за изземване. След като е налице: акт за публична държавна собственост № 1855 от 10.11.1998 г., отправено предизвестие за едностранно прекратяване на договорните отношения, получено по съответния ред, то явно е налице хипотезата на чл. 80, ал. 1 ЗДС за издаване на административен акт за изземване Като се изхожда и от обстоятелството, че касаторът нито в производството пред административния орган, нито в съдебното производство пред първата, нито пред настоящата инстанция е представил доказателства за правното основание, на което държи имота или такива, които да оборят акта за държавна собственост, то явно издадената заповед за изземване е законосъобразна. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което по изложените съображения следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,