Решение № 15643 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5290/2017 г.

Решение № 15643 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5290/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Б. де класс алианс" ООД, представено от управителя О. М. И., срещу решение № 512/21.03.2017 г. на Административен съд Б. по адм. д. № 31 по описа за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против ревизионен акт /РА/ № Р-02000216001016-091-001/14.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Б.. Д. на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и необоснованост. Сочи пропуск на съда да възприеме допуснати нарушения на административнопроизводствените правила в извънсъдебната фаза на производството заради влошаването на положението на РЛ след отмяната на предходния РА с издаването на конкретния, както и издаването на РД извън определения срок. Отправя упреци към познавателната дейност на съда за констатациите му относно предоставянето на собствени за дружеството имоти на съдружниците за задоволяване на техни нужди, което да се определи като възмездна доставка на услуга по чл. 9, ал. 3, т. т. 1 и 2 ЗДДС, за която да се дължи начисляване на ДДС. В. и против начина на определяне на данъчната основа с включването на разходите за изхабяването на имотите, тъй като в приложимата по време редакция на чл. 27, ал. 2 ЗДДС в преките разходи не са били включени разходи за изхабяване на стоките които са или биха били дълготрайни активи. Представя доказателства за отдаване под наем на процесните имоти, за движението през граница на съдружниците чужденци и за притежаването от тях на жилищни имоти. Иска отмяна на съдебния акт, а имплицитно и на РА. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б. изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Б. ревизионен акт са установени в тежест на "Кейт пласт" ЕООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 9 702.90 лева с лихви за забава в общ размер 1 788.91 лева в данъчни периоди от м. 04.2014 г. до м. 05.2015 г. Органите по приходите са начислили косвения данък на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС върху данъчна основа по чл. 27, ал. 2 ЗДДС, като са приели, че РЛ е извършило възмездна доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. т. 1 и 2 ЗДДС. Изградената от тях правна конструкция се основава на констатации за придобиване от дружеството с НА № 131/31.05.2007 г. на УПИ с площ 3 000 кв. м. в землището на гр. С., м. "Буджака"; в имота са изградени 5 вили, въведени в експлоатация на 21.03.2014 г. За вили № № 11, 4 и 5 дружеството правило разходи за ток по индивидуални партиди, а за вода - по обща партида. За поддръжка на басейна в имота била издадена фактура № 13/15.05.2014 г. от "Спа креатив" ООД, а при проверка обективирана в протокол от 01.06.2015 г. органите по приходите установили, че три от вилните сгради са обзаведени и басейнът пред тях е пълен. Заключено е, че недвижимите имоти се ползват за задоволяване на лични нужди на собственика или за цели различни от независимата икономическа дейност на дружеството, което представлявало възмездна доставка на услуга. Основата за облагане с данъци е определена като сбор от разходите за ток и вода изхабяването изчислено като 1/240 част от разходите за строителство за всяка къща. С разходите за ток и вода в размер 5 837.76 лева е увеличен СФР, като поправеното от решаващия орган основание за преобразуването му е разпоредбата на чл. 26, т. 1 ЗКПО. Данъчният ефект е намаляване в мотивите на РА на размера на декларираната данъчна загуба. С първоинстанционното решение е разрешен в полза на ответника спорът за съществуването на установените с РА данъчни публични задължения. Съдът е възпроизвел констатациите на органите по приходите и е споделил правните им изводи. Приел е, че обзавеждането на вилите е за сметка на съдружниците. От съдържанието на фактурите за доставка на ток и вода следвало ползването на имотите именно от съдружниците. На този извод сочела и справката от ОДМВР - Б. за времето на престой в страната на съдружниците-чужденци. Отречено е значението на факта на съществуваща в сградите автоматична система за отопление. Не била доказана експлоатацията вещите за целите на икономическата дейност на жалбоподателя. Като по-благоприятна за жалбоподателя е определил съдът разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗДДС в редакцията действаща след 01.01.2016 г., тъй като отнасяла към преките разходи в обхвата на ДО изхабяването на недвижимите вещи, а не стойността на придобиването му /каквото е според него съдържанието на уредбата преди 01.01.2016 г./. В мотивите на акта е възсъздадена и частта от решението на ДДОДОП по ЗКПО. Оспореният съдебен акт е неправилен. В обсъдените от първоинстанционния съд информационни източници липсва пряко доказателствено средство за факта и за начина на ползване на притежаваните от касатора недвижими имоти в ревизирания период. Непосредственото възприятие от посещението на органите по приходите е от 01.06.2015 г. При констатацията за изградена автоматична отоплителна система в сградите, с разхода за електроенергия не се обвързва извод за ползването им, не се определя субекта на ползването, а още по-малко това да са съдружниците, след като "ползвателите" имат собствени недвижими имоти. Предоставянето на вещите за задоволяване на лични нужди на собственика е недоказано, а други цели не са посочени. Твърдението за отреждането на имотите за цели различни от икономическата дейност на ДЗЛ е абстрактно и не може да бъде проверено. Затова и не се включва в предмета на доказването /вж. чл. 8, ал. 2 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. Обзавеждането на сградите от съдружниците е с характер на индиция за отреждането им за лични нужди, но не установява несъмнено последващото им предоставяне на същите лица за ползване. А тежестта да докаже с пълна убедителност предпоставките за издаването на утежняващия административен акт е за администрацията /арг. чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. Без да е предоставен безвъзмездно за лични нужди на собственика имота, за чието придобиване е приспаднат данъчен кредит липсва осъществена от касатора възмездна доставка на услуга по чл. 9, ал. 3, т. т. 1 и 2 ЗДДС. Не е възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС в момента по ал. 2 /до създаването на чл. 25, ал. 3, т. 7 ЗДДС с новелата от ДВ бр. 95/2015 г./ и задължението на ДЗЛ по чл. 86, ал. 1 ЗДДС да го начисли върху данъчна основа по чл. 27, ал. 2 ЗДДС, та неизпълнението на това задължение да се поправи с оспорения РА. Всъщност съмненията на органите по приходите за това, че получените стоки и услуги по облагаеми доставки не се ползват от ДЗЛ за неговата икономическа дейност са от значение за признаване на упражненото от това лице право на приспадане на данъчен кредит за доставките на стоки и услуги /чл. 69, ал. 1 ЗДДС/ и е възможно основание за корекция по чл. 79, ал. 6 ЗДДС на ползвания данъчен кредит. Щом не е доказано ползването на вещите за лични нужди на собственика и не са дефинирани други цели на разходите, то не са възникнали данъчни постоянни разлики по чл. 26, т. 1 ЗКПО, с които да се коригира декларирания от ДЗЛ счетоводен финансов резултат за определяне на установения с РА ДФР. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и на РА. При този изход на спора на касатора се дължат деловодни разноски в размер 1 375 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение