Решение № 94 от 22.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5671/2014 г.

Решение № 94 от 22.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5671/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на П. Т. П. и С. К. - П. срещу решение № 282 от 13.05.2014г по гр. дело № 1283/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, обезсилил като процесуално недопустимо решение № 1431 от 19.07.2013 г. по гр. д № 1729/2011 г. на Пловдивски окръжен съд и върнал делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, поради ненадлежното му постановявяне му срещу юридическо лице [фирма] с адрес [улица]. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд служебно е констатирал, че дружество с наименование [фирма] и седалище [улица]. вече няма към датата на приключване на устните състезания пред първа инстанция . Дружеството, посочено като първи ответник по иска и осъдено солидарно с втория ответник, не е престанало да съществува като правен субект ( от него е постъпила въззивна жалба ), не е налице прехвърляне на спорното право, нито правоприемство, а вписани в хода на процеса променени обстоятелства в индивидуализиращите го белези и представителните му органи. Вписано е било решение на едноличния собственик на капитала за покупко- продажба на дяловете, придобити от друг едноличен собственик, взел решение за промяна на наименованието в [фирма], за ново седалище и адрес на управление на дружеството, съответно има нов управител и представляващ, а предишният собственик на капитала е освободен от участие в дружеството и като управител, Вписване в търговския регистър е осъществено към датата на подаване отговора на исковата молба, но въпреки това отговор по чл. 131 ГПК е постъпил от името на [фирма], от освободения вече към този момент управител К. И. Т.. В последствие отново има променени обстоятелства, като управител и собственик на капитала е вписан Д. С. Д.. Към датата на приключване на устните състезания пред Плодвивски окръжен съд, вписните промени в индивидуализиращите белези и представителните органи на първия ответник не са доведени до знанието на съда от никоя от страните, не са констатирани и служебно, което според Пловдивски апелативен съд е довело до процесуално недопустимо решение, постановено срещу ненадлежен ответник, без да се съблюдава процесуалната легитимация с оглед извършените вписвания на промени по време на исковото производство . С постановяване на решението, а не в хода на производство П. е констатирал по служебна справка в търговския регистър, че по време на въззивното производство има последващо вписване на ново име ("М. Ф. "), седалище и адрес на управление, нов едноличен собственик на капитала и нов управител на същото дружество, легитимирало се като въззивен жалбоподетел с наименование [фирма] (с предишно име "З. Е. "). В. жалба срещу решението е била подедена от представляващия дружеството Д. Д., негов управител съгласно вписаните в търговския регистър обстоятелства към този момент . Едва в нея е посочено и актуалното тогава наименование и адрес на управление, съответстващо на вписаното в търговския регистър. В. жалба на този ответник е съдържала оплакване за неправилно прилагане на материалния закон и за недопустимост на иска предвид липса на материалноправни отношения, обусловени от частно правоприемство, но не и за процесуални нарушения във връзка с упражненото представителство, като лишаващи страната от право на участие в процеса. В. съд изцяло е обезсилил първоинстанционното решение като процесуално недопустимо в обжалваната част, с която ответниците "З. Е. " и [фирма] са осъдени солидарно да заплатят на ищците, понастоящем касатори сумата 25 000 лева, представляваща част от стойността на вложени средства за довършителни работи на сграда, с която стойност ответниците са се обогатили. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно. Не се касае за преобразуване или правоприемство в юридическото лице на първия ответник. Дружеството е едно и също, както и да променя наименованието си. Индивидуализира го посоченото ЕИК. Съществено е, че този ответник е взел участие в процеса, депозирал е отговор, подал е надлежно въззивна жалба след като е бил осъден на първа инстанция. Тези процесуални действия свидетелстват за редовното му участие и осведоменост за делото, няма оплакване от негова страна по отношение на легитимацията, или представителството. В тази връзка действията са потвърдени, а недостатъците санирани. Противното означава да се допусне противоправно увреждане на правата на ищците. Отговор е постъпил единствено от втория ответник [фирма], който счита обжалваното решение за правилно. С определение № 36 от 09.01.2015 г. на ВКС, III г. о жалбата е допусната до разглеждане по въпроса за служебните задълженията на въззивния съд когато се констатира, че първоинстанционното решение е постановено срещу юридическо лице - ответник по иска, без да са отразени настъпилите в хода на производството промени относно наименовение, представителство и адрес на управление, подлежащи на вписване в търговския регистър и съответно вписани. По изведения въпрос Върховен касационен съд III г. о намира следното: С постъпилата въззивна жалба от надлежната страна по делото въззивният съд е сезиран не само с проверка на обжалваното първоинстанционно решение, но и в качеството му на решаващ съд. Тази своя компетентност въззивният съд следва да съобрази и при служебна констатация, че обжалваното първоинстанционно решение е постановено без в хода на производството пред първа инстанция да бъдат отразени промененото наименование, представителство и седалище на надлежния ответник - търговско дружество, заявени в неговата жалба като обстоятелства, междувременно вписвани в търговския регистър. В случай, че последващи промени в наименованието, седалището, адресът на управление и представителството при същото търговско дружество - въззивен жалбоподател са вписани и в хода на въззивното производство без да са отразени по делото, процесуалните опущения на първоинстанционния съд, както и тези на въззивния съд в същата насока не обуславят обезсилване на първоинстанционното решение и не препятстват разглеждане на спора пред втора инстанция с постановяване на решение, в което страната по делото да бъде индивидуализирана в съответствие с вписаните промени, след предприемането на съответната служебна активност . Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Ако пропускът е довел до процесуални нарушения във връзка с правото на защита за страната-жалбоподател, компетентността на въззивната инстанция като съд по същество, при правилата на ограничения въззив ще намери израз в даване на съответните процесуални възможности, или указвания за тази страна, включително извършване на тези процесуални действия, които са служебно задължение на съда, а не чрез обезсилване на решението и връщане на делото в първа инстанция за ново разглеждане, при положение че не се налага конституиране на страната. Така е очертан предметът на въззивното производство и задълженията на въззивния съд за настоящия случай съгласно т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС . При действието на ГПК (в сила от 01.03.2008 г.), в условията на ограничен въззив и преклудиране на възможността в първоинстанционното производство след срока за отговор да се твърдят факти и да се сочат доказателства, пред въззивната инстанция не могат да бъдат поправени само нередовности, свързани с конституирането на страните, когато поради неотстранена нередовност на исковата молба следва да се повторят процесуалните действия по делото и се налага същото да се върне на първоинстанционния съд, да се изиска отстраняване нередовността на исковата молба и с оглед на това да се извършат всички надлежни процесуални действия, след връчване на препис от исковата молба на надлежния ответник . Извън разгледаната в т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС хипотеза, т. е когато обжалваното първоинстанционно решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото и следва да се конституира, са в сила постановките на ТР No 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. No 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, които продължават да са актуални и при действащия ГПК. Предвид изложеното, касационната жалба е основателна. В. съд е дал противното разрешение на поставения правен въпрос във връзка с прилагането на чл. 270, ал. 3 ГПК поради неправилно възприемане на указанията по т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013г по т. д № 1/2013г ОСГТК на ВКС и в нарушение на чл. 269 ГПК, чието прилагане е разяснено в същото тълкувателно решение . Обстоятелствата, на които Пловдивски апелативен съд се е позовал за да обезсили първоинстанционно решение, е следвало да съобрази в производството пред въззивната инстанция и да обезпечи съответстващия им диспозитив, като в зависимост от предметните предели, оплакванията и основателността на жалбите отмени решението изцяло, частично, или само по отношение на съдържащото се в диспозитива наименование на участваща страна в процеса, което не е неотстраним недостатък, налагащ производството по делото да започне отначало в първа инстанция . Налага се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на въззивния съд за разглеждане на делото от друг състав на Пловдивсдки апелативен съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.