Решение № 282 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11626/2015 г.

Решение № 282 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11626/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството по делото е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. при ЦУ на НАП /ОДОП/ и на "И. М. БГ" ООД срещу решение № 5372/30.07.2015 г., постановено по адм. д. № 3910/2015 г. по описа на Административен съд С.-град /АССГ/, с което е отменен акт за възстановяване и прихващане /АПВ/ № Р-22221014001012-171-01/05.02.2015 г. на орган на приходите при ТД на НАП С., мълчаливо потвърден от директор на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП. Касаторът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. при ЦУ на НАП твърди, че решението е недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на чл. 92, ал. 11 ЗДДС - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Изтъква, че като страна в съдебното производство е следвало да участва ТД на НАП С. Моли решението да бъде обезсилено. Касаторът - "И. М. БГ" ООД излага несъгласието си с мотивите на съдебното решение и моли същото да бъде отменено в частта, с която съдът не се е произнесъл по искането за връщане на преписката на компетентния орган по издаване на АПВ, като от касационната инстанция се иска да отмени изцяло АПВ и да върне преписката на компетентния орган за произнасяне. Всяка от страните оспорва съответна касационната жалба на противната страна и претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" и за недопустимост на касационната жалба на "И. М. БГ" ООД. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба на "И. М. БГ" ООД е недопустима, поради липса на правен интерес и на основание чл. 215, т. 2 АПК. Касаторът излага съображения срещу мотивите на решението, което като правен резултат - отмяна на отказа за прихващане и възстановяване, го удовлетворява. Поради това тази касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея-прекратено. Касационната жалба на ОДОП е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред първоинстанционния съд е установено, че с акт за прихващане и възстановяване № Р-22221014001012 - 171 - 01/05.02.2015 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., ИРМ Б., мълчаливо потвърден при обжалване по административен ред от директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - С. на "И. М. БГ" ООД, е отказано прихващане или възстановяване на ДДС в размер на 67 043.54 лева, на основание чл. 92, ал. 8 от ДОПК и чл. 129, ал. 3 от ДОПК. Искането за прихващане е с вх. № 53-03-25/06.01.2015 г., на основание чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС и касае деклариран ДДС в размер на 67 043.54 лева по справка-декларация по ЗДДС за месец септември 2014 г., подадена на 13.10.2014 г. Не е спорно, че към момента на подаване на искането за прихващане и възстановяване, е висящо ревизионно производство за установяване на задължения по ЗДДС за периода от 01.01.2013 г. до 30.09.2014 г. Неоснователни са доводите на ОДОП за недопустимост на обжалваното решение, поради участие на ненадлежна страна в процеса. Редът за разглеждане на жалби срещу АПВ е този, посочен в чл. 129, ал. 7 ДОПК, а посочената разпоредба препраща към дял III на същия кодекс. На основание чл. 144 ДОПК АПВ се обжалва задължително пред горестоящия административен орган, който е и страна в съдебното производство, съгласно чл. 159, ал. 2 ДОПК. Действително, с разпоредбата на чл. 92, ал. 11 ЗДДС е предвидена специална процедура, която препраща към реда за обжалване на обезпечителни мерки. Предпоставка за приложение на тази процедура обаче е наличието на особени материално-правни предпоставки, които са визирани в ал. 3 на чл. 92 ЗДДС. Никоя от страните не твърди, че тези предпоставки са налице. Тълкуването на ОДОП, че разпоредбата на чл. 92, ал. 11 ЗДДС е приложима винаги при висящо ревизионно производство, не намира опора в закона. Ето защо решението е допустимо и не е налице основание за неговото обезсилване. Решението е правилно и по същество, макар и не по изложените в него съображения. Наличието на висящо ревизионно производство не е процесуална пречка за произнасяне по искане за прихващане и възстановяване. Напротив, допустимостта на произнасянето с АПВ в посочения случай следва именно от разпоредбата на чл. 92, ал. 8 ЗДДС, на която се позовават и двете страни. Съгласно посочения текст, независимо от разпоредбите на ал. 1, т. 4 и ал. 3 - 5, когато е започнала ревизия на лицето, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт, освен в случаите, когато лицето предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-кратък от 6 месеца. Разпоредбата регламентира краен срок, но няма пречка АПВ да бъде издаден и преди този срок, включително в 30-дневния срок по чл. 129, ал. 3 ДОПК, при условията на цитираната разпоредба на ЗДДС. Съгласно чл. 129, ал. 3 ДОПК, наличието на издаден акт за прихващане или възстановяване не препятства /след 19.12.2007 г./ извършването на ревизия по общия ред. След като при наличие на издаден АПВ може да бъде издаден ревизионен акт за същия данъчен период и същите задължения, висящото ревизионно производство не може да е пречка за издаване на АПВ, защото резултатът от издаването му може да бъде променен с последващия ревизионен акт. Именно заради това чл. 92, ал. 8 ЗДДС дава възможност на органите по приходите, при висящо административно производство, да издадат АПВ не в рамките на общия 30-дневен срок а към момента на издаване на РА, за да бъде еднозначно определен резултатът за съответния период. Независимо от това, АПВ незаконосъобразно е мотивиран именно с разпоредбата на чл. 92, ал. 8 ЗДДС, която не съдържа никакви материално-правни предпоставки относно възникване на правото на прихващане и/или възстановяване. Посочената разпоредба регламентира само срока за издаване на АПВ при висящо ревизионно производство, като предоставянето на обезпечение има отношение само към този срок. Следователно, липсата на обезпечение не може да бъде основание за отказ по същество, както неправилно е процедирано в случая. В издадения АПВ липсват съображения по съществото на спора. Ето защо отмяната му, като краен резултат, е правилна. Предвид изложените по-горе съображения обаче, по искането за прихващане и възстановяване няма произнасяне по същество, което налага връщане на преписката на компетентния орган, който, съгласно чл. 92, ал. 8 ЗДДС, в срок до издаване на РА, следва да се произнесе по искането на дружеството с вх. № 53-03-25/06.01.2015 г. Предвид недопустимостта на касационната жалба на дружеството и неоснователността на касационната жалба на ОДОП, разноски не се следват. Водим от горното Върховният административен съд, състав на осмо отделение,