Решение № 11396 от 29.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6088/2014 г.

Решение № 11396 от 29.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6088/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Михаил Любенов Георгиев срещу решение № 1480/10.03.2014 г., постановено по адм. д. № 19/2014 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ОСОС-98/7.11.2013 г., издадена от изпълнителният директор на Българска агенция за безопасност на храните (БАХБ) към Министерство на земеделието, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Претендира заплащане на разноски. Ответникът изпълнителния директор на БАХБ оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание и в писмени бележки. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1480/10.03.2014 г., постановено по адм. д. № 19/2014 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на Михаил Любенов Георгиев против заповед № ОСОС-98/7.11.2013 г., издадена от изпълнителният директор на БАХБ е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че оспорваният административен акт за прекратяване на служебното правоотношение е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. При издаването на заповедта е спазена предписаната от закона форма и изискванията за съдържание по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Установено е, че с влизане в сила на новото длъжностно разписание, длъжността, заемана от касационния жалбоподател е отпаднала в сравнение с предходното длъжностно разписание, поради което съдът е заключил, че заповедта е издадена в съответствие с материално правната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. По делото е установено, че Михаил Любенов Георгиев е заемал длъжността началник сектор "ПССТ", отдел "ФСД" в НДННИВМИ при БАХБ, с ранг II-ри младши, номер по ред от К.: 216, длъжностно ниво по К.: 8, наименование на длъжностното ниво по К.: ръководно ниво 8, код по НКПД: 1213 6029, като при направеното от Административен съд - София град сравнение между представените по делото длъжностни разписания на БАБХ 1.10.2013 г. и в сила от 1.11.2013 г. е видно, че във второто разписание тази длъжност не съществува, в съответстващото му поименното разписание не фигурира и името на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията /обн., ДВ, бр. 18/5.03.2004 г./, "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително на основание на закон, въз основа на изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. За да е налице реално съкращаване на длъжността, е необходимо заеманата длъжност да е премахната като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на съответната администрация и същата да не е запазена като система от функции, задължения и изисквания, включително и под друго наименование. Тоест, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. трябва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. В конкретния случай е видно, че двете кумулативни предпоставки на хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. са налице - заеманата от касационният жалбоподател длъжност "началник сектор на "ПССТ" е премахната като нормативно определена позиция заедно със съществуването на целия сектор. В отдел ФСД от четири сектора, съответно четири длъжности началник сектора, след реорганизация на работата на агенцията са формирани два сектора с двама началник сектора, а не както твърди касаторът - три бройки. По този начин касационният ответник е изпълнил изискването да установи материалноправните предпоставки по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. По делото са представени доказателства, от които се установява и намаление в общата численост на персонала в БАБХ от 144 на 130 души. При тези доказателства правилно Административен съд - София град е приел, че е налице реално съкращение в щата на длъжността, изпълнявана от касатора. Неоснователен е доводът на Михаил Георгиев, че решаващият съд не е осъществил контрол върху оперативната самостоятелност на административния орган и какви обстоятелства са наложили преобразуването на администрацията. АССГ е обсъдил Устройствения правилник на агенцията и ПМС № 234/11.10.2013 г., с които е съобразено новото длъжностно разписание. Преценката коя длъжност да бъде съкратена е свързана с оперативната самостоятелност на управляващия дейността и негово право е да я организира по най-ефикасен начин. Настоящата съдебна инстанция счита, че Административен съд - София град обосновано е заключил, че заповед № ОСОС-98/7.11.2013 г., издадена от изпълнителния директор на БАХБ, с която е прекратено служебното правоотношение на Михаил Любенов Георгиев е издадена при наличие на материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и правилно е отхвърлил подадената от служителя жалба като неоснователна. Липсват касационни основания по чл. 209 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото следва да се остави в сила като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Ответната страна не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора, такива не следва да бъдат определяни. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,