Решение № 8448 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1208/2012 г.

Решение № 8448 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1208/2012 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Михаил Транс" ООД със седалище в гр. София против решение № 5254 от 18.11.2011 г., постановено по адм. д. № 6801/2011 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № РД-14-29-1940/28.06.2011 г. на началника на Областен отдел "Контролна дейност - ДАИ", гр. София за прилагане на принудителна административна мярка "спиране от движение за шест месеца" на собствения на дружеството влекач "Скания ЛА 4Х2" с рег. № В 7892 РН на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози. Навеждат се доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендират се разноски. Ответникът началникът на Областен отдел "Контролна дейност" при ДАИ, гр. София не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. С оспореното решение Административният съд - София град е приел от фактическа страна, че при извършена проверка за спазване разпоредбите на ЗАвтП, ЗДвП и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове на 27.06.2011 г. е констатирано, че Антониос Моуратис - гръцки гражданин, в качеството му на водач на влекач "Скания ЛА 4Х2" с рег. № В 7892 РН, собственост на "Михаил Транс" ООД, е извършвал международен превоз на товари в рамките на Европейската общност без издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници на територията на Република България. При проверката са иззети от водача и отразени в АУАН № 122368/27.06.2011 г. СМR, свидетелство за регистрация на МПС; СУМПС на водача; заверено копие от лиценз на общността № 5824 на фирма "Фриголайн" ЕООД; договор за наем на влекача, сключен между "Фриголайн" ЕООД и "Михаил Транс" ООД. Безспорно е, че влекачът "Скания", който е осъществявал международния превоз на товари е собственост на касатора. На основание съставения на водача акт за установяване на административно нарушение е издадена оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. При така установените факти съдът е приел от правна страна, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган с оглед представената по делото заповед за делегиране на правомощието за издаване на ПАМ по чл. 106а от ЗАвтП. Счел е, че оспореният административен акт е издаден в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изложил е съображения, че е изпълнена хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. Решението е правилно. Постановено е при съобразяване на относимите към спора факти и обстоятелства и при точно приложение на материалноправните норми. Неоснователно е твърдението на касатора за липсата на компетентност на органите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да извършват контрол за спазването на нормативните изисквания за извършване на обществен превоз. Съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5, т. 5 и чл. 91, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗАвтП контролните органи на изпълнителната агенция са натоварени със законовото правомощие да осъществяват контролни функции по Закона за автомобилните превози. В чл. 91, ал. 4 от този закон изрично е посочено, че служителите на агенцията имат право да осъществяват непосредствен контрол за спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на пътници и товари. От доказателствата по делото е безспорно, че проверката на влекача на касатора е извършена именно от служител на агенцията, който е надлежно оправомощен. Неоснователни са твърденията на касационното дружество, че няма нарушение от негова страна, тъй като мярката е наложена на единственото му превозно средство, за което той има сключен договор за наем с фирма, притежаваща лиценз за превоз в Общността. Начинът на изпълнение на принудителната административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП - чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, сочи за адресат на мярката и лицето, на което е регистрираното превозното средство. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, регистрацията се извършва именно на името на собственика. С оглед на това точно от него следва да бъде отнет удостоверителния документ. Фактът, че касаторът лично не е извършил нерегламентирания превоз е ирелевантен за изпълнението на мярката. В тази връзка неоснователни са касационните възражения за процесуални нарушения при връчване на АУАН на водача на превозното средство. Касаторът, като собственик на МПС, спрямо което е приложена мярката, има самостоятелен правен интерес от оспорване на заповедта и той следва да проведе на собствено основание пълно и главно доказване, с което да обори констатациите на административния орган. Изводът на първоинстанционния съд за съответствие на оспорения административен акт с изискванията на материалния закон също е правилен. Автомобилният превоз на пътници и на товари е дейност, която се характеризира с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило за упражняването й законодателят да установи императивно специални изисквания, гарантиращи определено ниво на професионална компетентност, благонадеждност и финансова стабилност. Значимостта на ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира, е обусловила подробната й регламентация на национално и на европейско ниво. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници е необходим лиценз за територията на страната или лиценз на Общността. Извършването на която и да е от формите на дейността без надлежно разрешение е въздигнато от законодателя в административно нарушение съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП, за което се носи административнонаказателна отговорност, която е лична - на водача, и различна от преустановяващата принудителна административна мярка. Неоснователни са доводите на касатора, че доказателствата по административната преписка не са събрани по установения от закона ред. Още при извършване на проверката контролните органи са иззели съответните документи. В хода на съдебноадминистративното производство други доказателства извън тези, които да са относими към конкретния спор, не са представени от жалбоподателя. Напротив, той се позовава именно на документите, представени от водача в момента на проверката. Правилен е изводът, че административният акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби. От данните по административната преписка е видно, че Лиценз № 5824 за международен автомобилен превоз на пътници с валидност от 24.07.2007 г. до 27.07.2012 г. е издаден на "Фриголайн" ЕООД, гр. Благоевград, като последното има сключен договор за наем на влекача "Скания" с "Михаил Транс" ООД. Но редът за лицензиране на обществените превозвачи е уреден в Глава Втора на Закона за движение по пътищата, в съответствие с който кандидатът следва да докаже пред министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице, че отговаря на изискванията за благонадеждност, професионална компетентност, финансова стабилност и установяване на територията на Република България (чл. 7, ал. 2 от ЗАвтП). Наличието на тези обстоятелства се преценява от компетентния орган по отношение на всеки кандидат. Една от хипотезите ресорният министър да откаже издаването на лиценз за дейността е кандидатът да не отговаря на някое от изискванията, изброени по-горе. Следователно, всеки лиценз е поименен, както се установява и от съдържанието на представения по делото такъв на името на "Фриголайн" ЕООД, и същият дава право на конкретно посочения в него търговец да извършва съответната лицензирана дейност. Евентуалните договорни отношения между лицензираното дружество и друг търговец (в случая касационният жалбоподател) нямат за последица прехвърлянето на правата, произтичащи от издадения лиценз върху различно от лицензираното дружество. Предвид изложеното касационната инстанция счита обжалваното решение за правилно постановено, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор разноски за касатора не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд