Решение № 600 от 18.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8144/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие" (ДФЗ), чрез гл.юрк. Д.Марчева против решение 938 от 30.06.2023 г., постановено по адм. д. 129/2023г. по описа на Административен съд - Варна (АС - Варна), с което е отменено негово Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., изх. 01-2600/6988 от 05.12.2022 г., в частта, в която на Къневи комерс ДС ЕООД, гр. Варна, с [ЕИК] е отказано подпомагане по Схема за обвързано подпомагане на плодове /сливи и грозде/ - СП /други/ в размер на 16 114 лв. и е наложена санкция за бъдещ период в посочения размер и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените указания в мотивите на решението. Касационният жалбоподател поддържа, че оспореното решение е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че съдът не е съобразил, че констатациите, посочени в становището на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, са извлечени от извършените проверки на място, обективирани в официален документ, чиято истинност не е оспорена, а приетата по делото експертиза е изготвена три години след проверките. Изразява несъгласие и с изводите на съда за материалната незаконосъобразност на оспорения акт. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се потвърди законосъобразността на административен акт в оспорената му част. Претендира направените разноски за две съдебни инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. Ответникът - Къневи комерс ДС ЕООД, гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв. М.Стоянова, в писмен отговор оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на съдебното решение. Иска решението да бъде оставено в сила и претендира направените по делото разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС-Варна е Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., изх. 01-2600/6988 от 05.12.2022 г. на зам.изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, в която на Къневи комерс ДС ЕООД, гр. Варна, с [ЕИК] е отказано подпомагане по Схема за обвързано подпомагане на плодове /сливи и грозде/ - СП /други/ в размер на 16 114 лв. и е наложена санкция за бъдещ период в посочения размер. За да отмени оспореното УП и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне, първоинстанционният съд е приел за установено, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, в предписаната от закона писмена форма, но при липса на мотиви - в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. След подробен анализ на съдържанието на оспорения акт, съдът е обосновал извода, че административния орган не е посочил въз основа на какви фактически констатации и обстоятелства е счел, че по отношение на заявените от дружеството за подпомагане площи за 2020 г., по СП /други/ следва да бъде оторизирана сума в размер на 0 лв., съответно да бъде извършено прихващане със сума в размер на 16 114,16 лв. Установил е, че таблица 1 на УП съдържа само суми, като в пояснението към колона 3 Намаления са отразени пет хипотези, без да е посочено фактическото и правно основание за извършените намаления, в т.ч. е неясно и на какво основание е прихваната сумата от 16 114,16 лв. по СП /други/ дали от наложени санкции от предходни години, или от издаден АУПДВ, или от приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки. Счел е, че не може да се приеме, че са изложени мотиви и в представеното по делото становище изх. 01-2600/6988#2 от 16.01.2023г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ - изготвено във връзка с образуваното съдебно производство, в което по отношение на прихванатата сума се сочи, че е в резултат на извършените проверки на място и таблици с декларираните и установени площи от проверката на място с установени като недопустими площи. Първоинстанционният съд наред с изложените съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила е посочил и такива относно несъответствието му с материалния закон. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Правилни са изводите му, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От отразеното в таблица 1 на УП и поясненията под нея не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е постановено намаление на исканите от заявителя суми по СП /други/, както и основанието за прихващане на сума по същата схема. В уведомителното писмо не са изложени никакви фактически констатации, за да се определи дали същите съответстват на някоя от посочените в разясненията под таблицата пет хипотези. Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и Законът за подпомагане на земеделските производители не отменят изискването за мотивиране на акта. Причина за игнориране на общите правила на АПК за издаване на индивидуални административни актове не съставлява и установената от ДФЗ административна практика за автоматично генериране на съдържанието на административния акт. Органът дължи посочване на правните и фактически основания за постановяване на акта си, като наличието им е гаранция за правото на защита на адресата на акта и гаранция за възможността за извършване на съдебен контрол за спазването на материалния закон. Действително съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта, но в случая подобна хипотеза не е налице и липсва позоваване в административния акт на такива документи. Такъв документ не представлява и приложеният към преписката доклад за проверка на площи във връзка с извършената проверка на място, който не е посочен в оспореното УП и няма данни да е връчен на дружеството-жалбоподател. Доказателства в обратната посока не са ангажирани нито пред първоинстанционния съд, нито пред касационната инстанция. Посоченото в уведомителното писмо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите за извършените намаления. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай - със становище изх. 01-2600/6988#2 от 16.01.2023г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Ето защо правилен е и извода на първоинстанционния съд, че е недопустимо в хода на съдебното производство да се установяват фактическите основания, мотивирали административният орган да издаде оспорения акт, посредством представяне на становище след приключване на процедурата по издаване на административния акт. Наличието на съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен, по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. В този смисъл е и константната съдебна практика. Разсъжденията на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на УП, при заявеното в хода на делото фактическо основание за постановеното намаление, в становището на административния орган, а именно, че е налице основанието по чл.43, ал.3, т.4 от ЗПЗП, като заявените за подпомагане площи са заети с насъждения от сливи, които не са плододаващи, не променят този извод и не водят до вътрешно противоречие на мотивите на първоинстанционния съд. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната страна се дължат направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв., съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и е към минималния размер, определен в чл.9, ал.3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. "първо" от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение