Решение № 142 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7205/2015 г.

Решение № 142 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7205/2015 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юрк. Мариела Панчева. Жалбата е против решение № 170 от 05.05.2015 г., постановено по адм. дело № 743/2014 г. на Административен съд Перник, в частта му, в която по жалба на Елза Славчева Видинова е отменено частично уведомително писмо с изх. № 02-140-6500/742 от 12.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", и преписката е изпратена на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне в отменената част в срок от един месец от влизането му в сила, съобразно дадените от съда указания в мотивите на съдебното решение. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваната част от съдебното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде оставено в сила уведомително писмо в тази му част. Ответникът - Елза Славчева Видинова, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник Елза Славчева Видинова против уведомително писмо с изх. № 02-140-6500/742 от 12.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С оспорваната част от решение № 170 от 05.05.2015 г., постановено по адм. дело № 743/2014 г. на Административен съд Перник, е отменено уведомителното писмо, в частта му, в която е отказано частично финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1), и преписката е изпратена на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне в отменената част в срок от един месец от влизането му в сила, съобразно дадените от съда указания в мотивите на съдебното решение. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и при спазване на изискванията за форма. Но при издаване на уведомителното писмо, в частта му по СЕПП били допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и нарушения на материалния закон на чл. 9, чл. 15, чл. 16 и чл. 17 от Наредба № 5 за условията за допустимост за подпомагане на земеделски парцели по схемите на плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища /Наредба № 5/. Приел е че от заявените за подпомагане както по СЕПП, така и по НР1, шест Блокове на земеделското стопанство (БЗС), нарушения били допуснати за три от тях - за БЗС с № № 69239-87-5-2, 69239-47-7-4 и 69239-18-5-2. В тази насока първоинстанционният съд се е позовал на заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза и е приел, че констатациите на административния орган за недопустимост за подпомагане са били частично оборени от събраните по делото доказателства. След връщане на преписката на административния орган, първоинстанционният съд е дал указания по СЕПП да се съобразят и обсъдят разпоредбите на чл. 9, чл. 15, чл. 16 и чл. 17 от Наредба № 5, и ако са налице условията по тях, площта е допустима за подпомагане. Относно НР1 административният съд е приел, че отказът за подпомагане е основан на чл. 1, ал. 2 и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на Мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и Мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (Наредба № 11). По отношение на първата разпоредба липсвали мотиви в уведомителното писмо. А по втората липсвали фактически основания. Освен това частично изводите на административния орган се опровергавали от заключението на вещото лице. Обжалваното решение е правилно като краен резултат, със следните коригиращи мотиви: Неправилно административният съд е приел при обсъждане законосъобразността на уведомителното писмо, че същото е немотивирано (въпреки че на стр. 3 от решението си е приел точно обратното). Няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Съобразно това се установява, че по спорните СЕПП и НР1, на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане поради наддеклариране. По СЕПП такова е отказано за 7,73 ха на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. А по НР1 е отказано финансово подпомагане също за 7,73 ха на основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 - земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Това е видно от попълнените колони 5 от двете таблици по СЕПП и НР1 и пояснителните бележки към тези таблици. От тях се установява, че административният орган е формирал воля за приложение на тези законови проверки въз основа на извършени административни проверки на подаденото заявление за подпомагане от касационния ответник. В посочените таблици са изчерпателно описани приетите за недопустимо за подпомагане площи от всеки от шестте описани БЗС. Това са фактическите основания за издаване на процесното уведомително писмо. От събраните доказателства в хода на първоинстанционното производство обаче се установява, че фактическите основания в уведомителното писмо са частично оборени. Следва да се посочи, че от заявените за подпомагане шест БЗС, за три от тях - БЗС № № 69239-87-5-2, 69239-47-7-4 и 69239-18-5-2 изводите на административния орган за частична недопустимост за подпомагане, не са оборени. За тези три БЗС СТЕ е установила, че посочените в колона 5 на двете таблици площи от тези имоти, не са допустими за подпомагане. За тази част от оспорването решение липсва и касационна жалба. Спорът по делото касае останалите три БЗС - БЗС № № 69239-115-2-1, 69239-116-1-1 и 69239-80-1-1. За БЗС 69239-80-1-1 назначените по делото основна и допълнителна експертизи са установили, че неправилно касаторът е приел, че цялата негова площ от 7,21 ха е недопустима за подпомагане. Вещото лице е установило, че почти цялата площ на парцела е в добро земеделско състояние, личат следи от обработка. Недопустимо за подпомагане са само два участъка с бурени и храсти в южната част от 0,08ха и в северозападната част с площ от 0,28ха. Така за БЗС 69239-80-1-1 недопустима за подпомагане е само площта от 0,36 ха. За БЗС 69239-115-2-1 с обща площ от 0,21 ха, неправилно касаторът е приел с процесното уведомително писмо, че недопустима за подпомагане е площта от 0,12 ха. Назначените по делото експертизи са установили, че част от приетата за недопустима площ - 0,04 ха, не е недопустима за подпомагане. Така такава остава само площ от 0,08 ха. А за БЗС 69239-116-1-1 с обща площ от 11,37 ха, неправилно административният орган е приел, че недопустима за подпомагане е площта от 0,20 ха. Установява се от СТЕ и допълнителната такава, че два участъка с площ по 0,02ха за всеки от тях, или общо 0,04ха, са чисти - стопанисвани. Така недопустимата за подпомагане площ от тези БЗС е 0,16 ха. Така установената частична допустимост за подпомагане по посочените три БЗС се отразява на процентите на наддеклариране - по СЕПП той става 0,94 % (вместо 9,84%), а по НР1 става 1,12% (вместо 11,98%), както и на размера на наложения коефициент на редукция по СЕПП. Затова правилно като краен резултат уведомителното писмо в частта му по СЕПП и НР1 е отменено. При така установената недопустимост след връщане на преписката изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" следва да изчисли процентът на недопустимата за подпомагане площ спрямо допустимата такава, с оглед приложението на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. по СЕПП и чл. 16 от Регламент № 65 на Комисията по НР1. При тази недопустимост следва да бъде изчислен и размерът на редукцията. Съобразно това следва да се определи от издателя на УП размерът на оторизираната за подпомагане сума, а за разликата до заявената - да се откаже финансово подпомагане. При тези коригиращи мотиви следва да се произнесе касаторът след получаването на преписката. Не следва да съобразява указанията на административния съд относно обсъждане по СЕПП на разпоредбите на чл. 9, чл. 15, чл. 16 и чл. 17 от Наредба № 5. Тези разпоредби не са послужили като фактически и правни основания за постановяване на процесното уведомително писмо, като така те не са били и предмет на осъществения съдебен контрол за законосъобразност на уведомителното писмо. Неоснователно е оплакването на касатора, че трите БЗС, за които са опровергани частично изводите му за недопустимост за подпомагане, не били включени в допустимия за подпомагане слой и за това касационния ответник бил уведомен още при подаване на заявлението си за подпомагане, поради което те не били допустимо за подпомагане. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразност на оспорения административен акт въз основа на представените от страните доказателства. Базата данни от аерозаснемане и изготвената цифрова фотокарта, респективно данните от информационната система за администриране и контрол /ИСАК/ за допустимост на земеделските площи посредством специализиран слой "Допустими за подпомагане площи" са само един вид доказателство. Но те не могат да бъдат единствени, респективно не може да се изключи опровергаването на доказателствената им сила. В случая от събраните доказателства в хода на съдебното производство е оборена доказателствената сила на данните от ИСАК. Следва да се посочи, че както основната, така и допълнителната СТЕ не са оспорени от страните по делото. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно като краен резултата, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,