Решение № 10488 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9758/2015 г.

Решение № 10488 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9758/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Таматия" ЕООД моли да бъде отменено решение № 1386/8.07.2015 г. по адм. д. № 1383/2014 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 161305710/27.01.2014 г. на ТД на НАП - П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли жалбата против РА да бъде уважена или делото да бъде върнато на съда за ново разглеждане от друг състав като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - П. по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 161305710/27.01.2014 г. на ТД на НАП - П. във частта за начислен допълнително ДДС за периода м. 10.2009 г. в размер 25 лв със съответните лихви и за м. 12.2009 г. за 595,83 лв със съответните лихви, както и в частта по ЗКПО за определен допълнителен корпоративен данък за 2009 г. за 210,41 лв със съответните лихви, като РА в останалата част за определен дължим ДДС с лихви за периода м. 1.2009 г. - м. 12.2011 г. и корпоративен данък с лихви за периода 2009 г. - 2011 г. е оставен в сила. Ревизията е проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и законосъобразно провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК след като са издавани фактури на "Маккос" ЕООД, по които не са извършвани доставки, както и по 60% от издадените фактури на "Експрес линк" ЕООД и "Мобайл линк" ЕООД, вместо да се отразят счетоводно приходи от продажба на дребно на ваучери и предплатени карти на крайни потребители. Правилен е изводът на съда, че с тези си действия ревизираното лице се е включило в данъчна измама по смисъла на това понятие, влаган от СЕС. С тези си действия ревизираното лице не е осчетоводило цялата продажна цена от продажбите на дребно, за които е издал фактури на трите дружества без да са осъществени доставки по тях, които действия са довели до укриване на приходи в размер на търговската отстъпка по фактурите, както правилно са преценили органите по приходите и съдът. В съответствие с процесуалните правила съдът е основал изводите си на обясненията на св. Ватралев, дадени пред съдия в досъдебното производство, приложени по делото и на обясненията, дадени от Т. И. - управител на ревизираното лице за ревизираните периоди и нейният съпруг К. И., дадени в досъдебното производство пред следовател. По делото в съответствие с чл. 42, ал. 3 от ДОПК са приложени преписи от цитираните протоколи за разпит, които на основание чл. 179, ал. 1 и 2 от ГПК правилно са преценени от съда като официални документи, представляващи доказателство, установяващо извършените от длъжностното лице в кръга на службата му действия и за изявленията пред него. Доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения при съставяне на протоколите не са основателни. Правилен е изводът на съда, че не е доказано да са извършвани продажби на дребно с търговска отстъпка, както неоснователно поддържа касаторът. Заключението на вещото лице не води до извод, че при продажбите на дребно е начислявана търговска отстъпка, защото не съдържа такъв извод, а само позоваване на обясненията на управителя на ревизираното лице в този смисъл. Съдът правилно не е кредитирал показанията на св. В. и на св. И., дадени пред него поради противоречията между тях и обясненията, дадени пред съдия и следовател, цитирани по-горе. В РА данъчната основа за облагане по ЗДДС е определена като разлика между сбора на данъчните основи, изчислени по крайни продажни цени към краен потребител и сбора на данъчните основи на издадените фактури към трите дружества за всеки от периодите. Правилен е изводът на съда, че след като не е доказано извършване на продажби на дребно с търговска отстъпка в РА законосъобразно е определена данъчната основа за облагане като предвид заключението на вещото лице съдът е извършил корекция за два месеца на дължимия ДДС и корпоративен данък със съответните лихви поради допуснати грешки в изчисленията и е отменил РА частично. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника 2121,57 лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,