Решение № 3256 от 27.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на А. Гюлев, В. Пчеларов и Г. Пчеларов против решение 591 от 03.02.2022 г., постановено по адм. д. 7819/2021 г. по описа на Административен съд София град. Касаторите навеждат доводи за нищожност на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила отментелни основания съобразно чл. 209, т. 1 и 3 АПК. Молят за отмяната му. Ответникът началникът на службата по геодезия картография и кадастър гр. София не изразява становище по касационната жалба. Ответниците Н. Янкова и Р. Янкова, чрез процесуалните си представители, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Депозирана е и частна жалба от А. Гюлев, В. Пчеларов и Г. Пчеларов против определение 3178 от 15.04.2022 г., постановено по адм. д. 7819/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което постановеното по делото решение е допълнено като са осъдени жалбоподателите да заплатят на Н. Янкова и Р. Янкова на всяка от тях по 1200 лв., представляващи направени по делото разноски. Ответникът началникът на службата по геодезия картография и кадастър гр. София не изразява становище по частната жалба. Ответниците Н. Янкова и Р. Янкова, чрез процесуалните си представители, оспорват частната жалба и молят обжалваното определение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на А. Гюлев, В. Пчеларов и Г. Пчеларов против изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти за ПИ с идентификатор 68134.1980.211 по КК и КР на гр. София, изразяващо се в отписване на данни, а именно заличаване на жалбоподателте и Е. Пчеларова, като след изменението в КР са записани като собственици Р. Янкова и Н. Янкова. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатира, че с влезли в сила решения спорът за материално право между А. Гюлев, В. Пчеларов и Г. Пчеларов, от една страна и Н. Янкова и Р. Янкова, от друга страна, е разрешен със сила на пресъдено нещо, поради което прави извод за законосъобразност на оспорения акт. Обжалваното решение е валидно. Същото е постановено от законен съдебен състав, в писмена форма, мотивирано е и е подписано от съдебния състав. Ето защо доводите за нищожност на решението са неоснователни. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че за ПИ с идентификатор 68134.1980.211 по КК на гр. София в кадастралния регистър, преди извършване на процесното вписване, са вписани за собственици А. Гюлев, В. Пчеларов, Г. Пчеларов, Н. Янкова и Р. Янкова. От приложените по делото решение 4008 от 16.05.2016 г., постановено по гр. д. 14020/2014 г. по описа на СГС, влязло в сила на 29.06.2017 г. е видно, че е признато за установено, на основание чл. 108 ЗС, по отношение на Е. Пчеларова (наследодател на В. Пчеларов и Г. Пчеларов), че Н. Янкова и Р. Янкова са собственици на УПИ І -211 и УПИ VІІ-211 по действащия регулационен план на гр. София, местност Вилна зона Симеоново- Драгалевци, които са образувани от ПИ с идентификатор 68134.1980.211. По делото е приложено и решение от 22.04.2009 г., постановено по гр.д. 3776/2005 г. по описа на СГС, с което, на основание чл. 97 ГПК (отм.) е признато за установено по отношение на Н. Янкова и Р. Янкова, че А. Гюлев, В. Пчеларов, Г. Пчеларов и Е. Пчеларова са собственици на УПИ І-211 и УПИ VІІ-211 по регулационния план на гр. София, м. Симеоново Драгалевци Іч. Установено е, че това решение влиза в сила на 04.04.2011 г. Видно от решение 26 от 30.04.2014 г., постановено по гр.д. 4341/2013 г. , ІІ г.о. на ВКС, поправено с решение 51 от 28.03.2017 г. е, че е отменено решение 555 от 25.01.2013 г., постановено по гр. д. 1295/2011 г. на СГС и вместо нето е постановено - Признава за установено по отношение на Г. Пчеларов, В. Пчеларов и А. Гюлев, че Н. Янкова и Р. Янкова са собственици на УПИ І-211 и УПИ VІІ-211 по плана на гр. София, м. Симеоново-Драгалевци, с описани в решението граници на имотите, като на основание чл. 108 ЗС, са осъдени Г. Пчеларов, В. Пчеларов и А. Гюлев да предадат на Н. Янкова и Р. Янкова владението на имотите. В решаващите мотиви на цитираното решение на ВКС е прието, че обжалваното въззивно решение е постановено при съществено нарушение на чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.), тъй като СГС неправилно е приел, че спорът досежно собствеността върху процесните имоти е разрешен със сила на пресъдено нещо с решението от 22.04.2009 г. по гр. дело 3776/2005 г. на СГС, II-а отделение, влязло в сила на 4.04.2011 г., като след постановяване на това решение са настъпили факти от значение за спорното право на собственост, които съгласно чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.), е следвало да бъдат взети предвид, а не се касае за новонастъпили юридически факти, съставляващи основание за предявяване на нов иск, като съдът излага мотиви обосноваващи, че събраните по делото доказателства, легитимират Н. Янкова и Р. Янкова, като собственици на имотите. От изложеното следва, че спорът за собственост е разрешен с влязло в сила решение, поради което е налице и правното основание на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР вр. чл. 53а, ал. 1 ЗКИР, а именно изменение в КРНИ, без издаване на заповед. Ето защо като прави извод в този смисъл първоинстанционния съд постановява решение в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. С определение от 10.08.2021 г. съдът конституира страните и указва доказателствената им тежест, проверява правилността на оспорения акт и прави обоснован извод за неговата законосъобразност. С оглед на изложеното обжалваното решение е валидно и правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 настоящата инстанция констатира, че същото е и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Частната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното определение съдът допълва постановеното по делото решение като осъжда Г. Пчеларов, В. Пчеларов и А. Гюлев да заплатят на Н. Янкова и Р. Янкова, на всяка от тях сумата 1200 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Определението е постановено в съответствие с материалния закон. Разноските са претендирани своевременно, като са приложени доказателства, че същите са заплатени. Съдът с решението си не се произнасяне по исканията за присъждане на разноски, поради което правилно допълва постановеното по делото решение в частта му за разноските, които са дължими на основание чл. 143, ал. 4 АПК. С оглед на изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направените своевременно искания за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъдят Г. Пчеларов, В. Пчеларов и А. Гюлев да заплатят на Н. Янкова и Р. Янкова, на всяка от тях сумата 1500 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,